Елизабет фон Бранденбург (1403 – 1449)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Елизабет фон Бранденбург.

Елизабет фон Бранденбург (на немски: Elisabeth von Brandenburg; * 1403; † 31 октомври 1449 в Лигниц) от Дом Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург и чрез женитби херцогиня на Бриг (1436–1443) и Лигниц (1436–1449) и на Чешин.

Елизабет фон Бранденбург
принцеса от Бранденбург
Лични данни
Родена
Починала
Други титли херцогиня на Бриг и Лигниц и на Чешин
Семейство
Династия Хоенцолерн
Баща Фридрих I фон Бранденбург
Майка Елизабета Баварска
Бракове Лудвиг II
Вацлав I
Потомци Лудвиг, Елизабет, Магдалена, Хедвиг

Тя е най-възрастната дъщеря на бургграфа на Нюрнберг и по-късния курфюрст Фридрих I фон Бранденбург (1371-1440) и съпругата му Елизабета Баварска (1383–1442), дъщеря на херцог Фридрих от Бавария-Ландсхут. Сестра е на курфюрстите на Бранденбург Фридрих II и Албрехт Ахилес.

Елизабет се омъжва по времето на Констанцкия събор, когато баща ѝ е издигнат на маркграф и курфюрст, по настояване на император Сигизмунд Люксембургски, на 9 април 1418 г. за херцог Лудвиг II от Лигниц и Бриг (1380/1385–1436) от рода на силезийските Пясти. Тя е втората му съпруга. [1][2][3] Лудвиг е един от най-богатите князе по неговото време и оставя на съпругата и дъщерите му 30 000 рейнски гулдена и 10 000 бохемски гроша.[4]

Елизабет се омъжва втори път на 17 февруари 1439 г. за доста по-младия херцог Вацлав I от Чешин (1413/1418–1474). Този брак е нещастен и бездетен и те скоро се разделят.[5] Елизабет успява след това да управлява отново Лигниц и Голдберг.[6]

ДецаРедактиране

Елизабет има с първия си съпруг Лудвиг фон Лигниц децата:

  • Лудвиг (1420–1435)
  • Елизабет (1426–1435)
  • Магдалена († 1497)
∞ 1442 херцог Николаус I фон Опелн (1420–1476) от род силезийски Пясти
∞ 1445 херцог Йохан I фон Любен (1425–1453) от род силезийски Пясти

ЛитератураРедактиране

  • Georg Thebesius: Liegnitzsche Jahrbücher, Jauer, 1733

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Augenzeuge des Konstanzer Konzils. Die Chronik des Ulrich von Richental. Wissenschaftliche Buchgesellschaft Darmstadt 2014, ISBN 978-3-8062-2901-1, S. 188f.
  2. ↑ Ascher Sammter: Chronik von Liegnitz, Band 2, Druck von W. Pfingsten, 1864, S. 291
  3. ↑ Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, Band 7, Teile 13-14, F. A. Brockhaus, 1824, S. 21
  4. ↑ Georg Anton W. Korn: Schlesische Urkunden zur Geschichte des Gewerberechts insbesondere des Innungswesens aus der Zeit vor 1400, 1867, S. 124
  5. ↑ Karl Friedrich Pauli: Allgemeine preussische staats-geschichte, samt aller dazu gehörigen königreichs, churfürstenthums, herzogthümer, fürstenthümer, graf- und herrschaften, aus bewährten schriftstellern und urkunden bis auf gegenwärtige regierung, vol. VII-VIII, C. P. Francken, 1767, p. 569.
  6. ↑ Caspar Gottlieb Lindner: Deutsche Gedichte, 1743, p. 54.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елизабет_фон_Бранденбург_(1403_–_1449)&oldid=10687486“.