Елизабет фон Бранденбург (1403 – 1449)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Елизабет фон Бранденбург.
Елизабет фон Бранденбург (на немски: Elisabeth von Brandenburg; * 1403; † 31 октомври 1449 в Лигниц) от Дом Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург и чрез женитби херцогиня на Бриг (1436–1443) и Лигниц (1436–1449) и на Чешин.
| Елизабет фон Бранденбург | |
|---|---|
| принцеса от Бранденбург | |
| Лични данни | |
| Родена | |
| Починала | |
| Други титли | херцогиня на Бриг и Лигниц и на Чешин |
| Семейство | |
| Династия | Хоенцолерн |
| Баща | Фридрих I фон Бранденбург |
| Майка | Елизабета Баварска |
| Бракове |
Лудвиг II Вацлав I |
| Потомци | Лудвиг, Елизабет, Магдалена, Хедвиг |
Тя е най-възрастната дъщеря на бургграфа на Нюрнберг и по-късния курфюрст Фридрих I фон Бранденбург (1371-1440) и съпругата му Елизабета Баварска (1383–1442), дъщеря на херцог Фридрих от Бавария-Ландсхут. Сестра е на курфюрстите на Бранденбург Фридрих II и Албрехт Ахилес.
Елизабет се омъжва по времето на Констанцкия събор, когато баща ѝ е издигнат на маркграф и курфюрст, по настояване на император Сигизмунд Люксембургски, на 9 април 1418 г. за херцог Лудвиг II от Лигниц и Бриг (1380/1385–1436) от рода на силезийските Пясти. Тя е втората му съпруга. [1][2][3] Лудвиг е един от най-богатите князе по неговото време и оставя на съпругата и дъщерите му 30 000 рейнски гулдена и 10 000 бохемски гроша.[4]
Елизабет се омъжва втори път на 17 февруари 1439 г. за доста по-младия херцог Вацлав I от Чешин (1413/1418–1474). Този брак е нещастен и бездетен и те скоро се разделят.[5] Елизабет успява след това да управлява отново Лигниц и Голдберг.[6]
ДецаРедактиране
Елизабет има с първия си съпруг Лудвиг фон Лигниц децата:
- Лудвиг (1420–1435)
- Елизабет (1426–1435)
- Магдалена († 1497)
- ∞ 1442 херцог Николаус I фон Опелн (1420–1476) от род силезийски Пясти
- Хедвиг (1430–1471)
- ∞ 1445 херцог Йохан I фон Любен (1425–1453) от род силезийски Пясти
ЛитератураРедактиране
- Georg Thebesius: Liegnitzsche Jahrbücher, Jauer, 1733
ИзточнициРедактиране
- ↑ Augenzeuge des Konstanzer Konzils. Die Chronik des Ulrich von Richental. Wissenschaftliche Buchgesellschaft Darmstadt 2014, ISBN 978-3-8062-2901-1, S. 188f.
- ↑ Ascher Sammter: Chronik von Liegnitz, Band 2, Druck von W. Pfingsten, 1864, S. 291
- ↑ Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, Band 7, Teile 13-14, F. A. Brockhaus, 1824, S. 21
- ↑ Georg Anton W. Korn: Schlesische Urkunden zur Geschichte des Gewerberechts insbesondere des Innungswesens aus der Zeit vor 1400, 1867, S. 124
- ↑ Karl Friedrich Pauli: Allgemeine preussische staats-geschichte, samt aller dazu gehörigen königreichs, churfürstenthums, herzogthümer, fürstenthümer, graf- und herrschaften, aus bewährten schriftstellern und urkunden bis auf gegenwärtige regierung, vol. VII-VIII, C. P. Francken, 1767, p. 569.
- ↑ Caspar Gottlieb Lindner: Deutsche Gedichte, 1743, p. 54.