Достъпност
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Достъпност (на английски: accessibility) e термин, използван за описване на степента, в която дадена система е използваема от възможно най-много хора, без да бъде модифицирана. Особено значение се отдава на потребители с алтернативни приспособления или инвалиди. Терминът не трябва да се бърка с „ползваемост“, който описва колко лесно нещо може да бъде използвано от всякакъв тип потребители. Едно от значенията на „достъпност“ специално се отнася до хора с недъзи или инвалиди, но терминът има и други значения.
Инвалиди
редактиранеДостъпност най-често се използва за описание на средства или удобства, помагащи на хора с недъзи, например достъпност за хора в инвалидни колички, брайлови означения, звукова сигнализация на пешеходни пътеки, очертания на алеите, уеб-дизайн и др. Движението за права на инвалидите се бори за по-голяма достъпност.
Различни държави имат законодателство по отношение на достъпността.
Транспорт
редактиранеВ транспорта достъпността се отнася до леснотата на достигане на местата. Хора, които са във високодостъпни места могат да достигнат много други дейности или места бързо, е тзеи в местата с ниска достъпност могат да достигнат много по-малко места за същото време.
Често използвана мярка за достъпността в зоната за анализ на движението по пътищата i е: където:
- A = достъпност на отправната зона
- i = индекс на отправните зони
- O = възможности за достигане на зоните за назначение от отправната зона
- j = индекс на зоните на назначение
- f(Cij) = функция на обобщената стойност на пътуването (такава, че на по-близките (или по-евтини места) се придава по-голямо тегло, отколкото на по-далечните или по-скъпи места).
Изкуство и забавления
редактиранеМузикални произведения, романи и други произведения на изкуството обикновено се оценяват според достъпността си. Някои смятат по-достъпните творби за по-добри, а други ги смятат за по-лоши. Например сериалистичната музика често се оценява високо от създателите си и други ценители заради високата концентрация на информация, докато Фред Лердал и други я критикуват, че е буквално неразбираема.