Драгиново
Драгѝново е село в Южна България, в община Велинград, област Пазарджик. То е четвъртото по големина село в България по население с настоящ адрес. [2]
| Драгиново | |
|---|---|
 Панорамен изглед | |
  Драгиново  Драгиново | |
| Общи данни | |
| Население | 4869 души[1] (15 септември 2022 г.) 64,6 души/km² |
| Землище | 75,356 km² |
| Надм. височина | 792 m |
| Пощ. код | 4642 |
| Тел. код | 03545 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 23234 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Велинград Костадин Коев (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Драгиново Бисер Маджиров (ГЕРБ) |
| Драгиново в Общомедия | |
ИмеРедактиране
Името на селото до 1966 година е Корова, а от 1966 до 1971 година – Корово. На 22 юни 1971 година селото е преименувано на Драгиново [3] в чест на литературния герой на Стефан Захариев поп Методий Драгинов.
ГеографияРедактиране
Село Драгиново се намира в планински район в Западните Родопи.
ИсторияРедактиране
Най-ранните сведения за съществуването на селото се съдържат в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 г., където самото село е отбелязано под името Корова (от тур. Kuru-ova – „Сухо поле“[4][5]), а под него е записано дословно следното: „Село Корова, спадащо към Филибе. Къщи (неверници) – 1. Доход – 99 (акчета)“ [6]. Соколарският регистър е регистър на население, натоварено със специални задължения, и затова не описва цялото население на селищата, чиито имена се срещат в него.
Според данни от османски регистър през 1516 г. в селото живеят 46 домакинства и 2 вдовици. През 1528 г. за селото са отчетени 70 семейства. Като село Корова, спадащо към нахията Чепине, е описано и в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1560 г. (Istanbul, BOA, TD 317) [7]
За първи път мюсюлмани в селото са отразени през 1570 г., като са отбелязани 3 мюсюлмански и 55 християнски домакинства. В следващия документ от 1595 г. се споменава за 1 мюсюлманско и 45 християнски семейства. През 1633, 1639 и 1641 година са отчетени 70 домакинства. През 1696 г. броят на християнските семейства спада на 31. От документ, написан през 1712 г., става ясно, че в Корова по онова време живеят 115 мюсюлмански и 2 християнски семейства. В документ за селото от 1842 г. се споменава, че там живеят 116 само мюсюлмански семейства [8].
Според Стефан Захариев към 1850 година в Корово има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци [9] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Драгиново (Корово) живеят 1188 помаци. [10].
През 1913 година жителите на селото са засегнати от насилственото покръстване на помаците и в резултат част от населението емигрира в село Акьорен, (област Истанбул, община Силиври), Турция.[11]
НаселениеРедактиране
Драгиново е най-голямото село в област Пазарджик по население с 5027 жители по постоянен адрес. [2] Жителите на селото са помаци.
Редовни събитияРедактиране
- Традиции
Национална носия от Драгиново
Етнографски музей
Ръчно тъкане на стан
Основи за ръчна изработката на традиционни дрехи и предмети.
Традиционна сватба в Драгиново
ЛичностиРедактиране
- Методий Драгинов (?) – измислен литературен герой на Стефан Захариев, непризната историческа личност от много български историци;
- Мустафа Шарков (р. 1912-?) – български мюсюлмански духовник, родолюбец и общественик;
- Мустафа Хаджи (р. 1962) – български мюсюлмански духовник, главен мюфтия на България от 1997 г.
ЛитератураРедактиране
- Милен Налбантов – „Драгиново – земя благодатна“
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ а б Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.09.2022.
- ↑ Указ № 991 от 17 юни 1971 г. Обн. ДВ. бр. 49 от 22 юни 1971 г.
- ↑ Вазов, Иван – „В недрата на Родопите“[неработеща препратка], стр. 26
- ↑ Дервишев, Мехмед С. (имàм) Описания на селища: Търън и Корово. 1938 г.,
- ↑ Извори за българската история, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр. 161
- ↑ Списание „Исторически преглед“, кн. 1-2 (в една книжка) от 2003 г., с. 115-128 (цялата статия с автор ст. н. с. д-р Стоянка Кендерова се отнася за описа на селото в тефтера, който в нея е даден в пълната си цялост).
- ↑ Горчева, Даниела. Ислямизацията. // Балканите: съжителство на вековете. София, НБУ, 2005. ISBN 954-5354-13-5. Посетен на 15 юни 2009.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 33.
