Уикипедия

Стефан Захариев

български просветен деец

Стефан Секулов Захариев е изтъкнат български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик.

Стефан Захариев
български просветен деец
Портрет от Станислав Доспевски, 1861
1861 г.
Роден
Стефан Секулов Захариев
1800
Починал
13 април 1871 г. (61 г.)
Семейство
ДецаХристо Захариев
Мария Захариева

Биография

редактиране

Роден е в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския владика в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните Родопи и южните склонове на Средна гора. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик – „Св. Богородица“ (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци – Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Драган Цанков, както и със Стефан Веркович.

Синът му Христо Захариев, пише за него:

„ Домът на Стефан Захариев е бил свърталище на учените, учителите и учителките в гр. Т. Пазарджик по ония времена; оттам е давано тон по народните и черковни в града и окръга движения; оттам са се разпространявали без страх по населението народните и бунтовнически песни. Станеше ли голяма народна нужда за нещо, Стефан Захариев написваше нуждният махзар (заявление), даваше го на своя верен слуга бошнак – Селим, който в 2 – 3 нощи го повръщаше подпечатен от целия окръг. Като предаден всецяло на народните работи, той в последните години е бил много беден, но винаги високо справедлив. Когато се поиска от правителството да се изпрати от града един ученик да свърши лицея в Цариград, мнозина приятели го молеха да изпрати сина си Христа; но той, за да не даде причина да го одумват, съгражданите му, изпрати отличния тогава по прилежание ученик, общеизвестния сега Константин Величков. “

През 1870 г. със съдействието на Христо Г. Данов във Виена е публикувано неговото най-значимо съчинение „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“. В тази книга той между другото помества и текста на т. нар. Летописен разказ за помохамеданчване на чепинските българи от поп Методий Драгинов, чиято автентичност се оспорва от редица съвременни историци. Съвременниците обаче посрещат книгата на Захариев с интерес и възторг. Ласкава рецензия за нея написва младият Константин Иречек, който препоръчва това произведение „на всеки, който се интересува от Илирийския полуостров“ и изразява надежда, че трудът на Захариев „ще има и други следовници сред българите“.

След смъртта му по-голямата част от неговия архив е изгубена по време на освободителната Руско-турска война (1877-1878), а част от събраните от него славянски ръкописи са отнесени от руския изследовател Полихроний Сирку (1855 – 1905) в Санкт-Петербург, където днес се съхраняват в сбирката на Ръкописния отдел при Библиотеката на Руската академия на науките. Портрет на Стефан Захариев от известния български художник Станислав Доспевски се пази в портретната сбирка на Националната художествена галерия в София.

По-значими съчинения

редактиране
  • 1870 – „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“ (Виена)

Източници

редактиране
  • Jireček, K. „Стефан Захариев. Географико-историко-статистическо описание...“, Časopis Musea Kralovstvi Českeho, 1871, svazek 1, 82 – 85.
  • [Захариев], Х[ристо Ст.]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т.-Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, с. 658 – 668.
  • Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
  • Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984)
  • Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, Исторически преглед, 1993, № 2, 146 – 157.
  • Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция, в: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева, С. Иванова. София, 1998.
  • Николов, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи. – Palaeobulgarica, ХХXIІ (2008), № 3, 71 – 94 (Ст. Захариев като последовател на концепциите на Г. Раковски).
  • Бонева В. Възрожденецът Стефан Захариев. – В: Стефан Захариев. Живот, дело, род. Научна сесия, посветена на 200 г. от рождението му и 140 г. от издаването на книгата му „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“. Пазарджик, 2011, 7 – 29.
  • Балкански, Тодор. Стефан Захариев и Летописният разказ на поп Методи Драгинов. Последният мистификат на Българското Възраждане. Пазарджик : Беллопринт, 2012. ISBN 978-954-684-324-1

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Захариев&oldid=11718280“.