Отваря главното меню

Драгушиново е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

Драгушиново
Черквата Свети Тодор в Драгушиново.jpg
Общи данни
Население 588 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,333 km²
Надм. височина 903 m
Пощ. код 2008
Тел. код 0722
МПС код СО
ЕКАТТЕ 23491
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Драгушиново
Георги Хаджийски
()

ГеографияРедактиране

 
Река Искър край Драгушиново

Село Драгушиново се намира в планински район, на 2 километра от гр. Самоков. Близостта до Самоков позволява да бъде третирано като квартал на града.

Землището на село Драгушиново заема централните зони на горната (Искърска) част на Самоковската котловина, както и обширни области от преходния планинския масив, който свързва Рила и Ихтиманска средна гора, наречен в географските карти Шипочански рид и именован в местната драгушинска топонимия Главнио рид, а също и източните склонове и билото на намиращата се почти по средата на горната част на самоковската котловина Средна гора (Продановски рид).

Релефът е планинско-котловинен, силно пресечен, понижаващ своята надморска височина в посока юг-север.

Самото село Драгушиново е разположено на десния бряг на река Искър, в малка вътрешна котловина, оградена от юг, изток и север със заоблени планински склонове и широко отворена на запад към речната долина на Искъра.

Климатът е с добре изразено планинско влияние – сравнително продължителна зима със средномесечни температури през януари от (-)2 °C; (-) 5 °C и кратко прохладно лято със средномесечни юлски температури от (+) 22 °C; (+) 24 °C. Валежите са с пролетно-летен максимум, годишното количество е около 550 л/m². Снежната покривка рядко се задържа през цялата зима.

Водното богатство на землището на Драгушиново е голямо – освен протичащата през него р. Искър и нейните притоци – р. Гръчки дол, р. Катранджия, р. Матица, р. Пиперица, р. Крива вада, тук са широко разпространени т. нар. топлици – извори на силно минерализирани подпочвени води, намиращи се по тектонските разломи.

Почвите са главно кафяви горски и алувиално-ливадни.

 
Щъркели в Драгушиново

Растителен и животински свят – на територия на землището на селото могат да се срещнат представители на всички видове растения и животни, характерни за този географски ареал. Твърде характерни са гнездящите тук около 60 двойки бели щъркели. Въпреки бракониерската сеч на иглолистни и широколистни дървета, все още има съхранени немалки по площ горски масиви от бор, цер, бук, акация.

НаселениеРедактиране

  • 1934 г. – 818 жители
  • 1946 г. – 914 жители
  • 1956 г. – 963 жители
  • 1975 г. – 883 жители
  • 1992 г. – 798 жители
  • 2001 г. – 746 жители
  • 2008 г. – 636 жители
  • 2009 г. – 633 жители
  • 2010 г. – 622 жители
  • 2011 г. – 619 жители
 

ИсторияРедактиране

 
Черквата Свети Тодор в Драгушиново

Богатите на желязна руда бигорови скали, течащата вода и значителните горски ресурси в землището на днешното село Драгушиново са били използвани за добив на желязо от дълбока древност. В близост до селото са намирани сребърни монети, датирани от епохата на царуването на римските императори Каракала (188 – 217 г.) и Александър Север (222 – 235 г.), както и керамични съдове с кремирани човешки останки и монети.

Земите, върху които е разположено Драгушиново влизат в състава на Първото Българско царство в епохата, когато хан Крум превзема важния стратегически център Средец (809 г.), а хан Персиян (836 – 852 г.) успява да обедини териториите на Балканите, населени с българи. През 1003 г. – по времето на цар Самуил (958 – 1014 г.), в околностите на днешното село неизвестен местен владетел разгромява голяма ромейска армия, съставена от отстъпващи части след неуспешната обсада на Перник.

По време на Второто Българско царство, представители на владетелския род на Иван Драгушин – внук на цар Смилец (1292 – 1298 г.), привличат и заселват на територията на днешното село Драгушиново саксонски рудари, които внедряват нова технология на производство на желязо и многопластово изкована стомана, базирана върху широко използване на енергията на течащата вода. В навечерието на османското завладяване на България по течението на р. Искър около Драгушиново е имало 3 самокови – механични чукове за изковаване на желязо, движени от водна енергия и множество пещи, разтапящи желязната руда с дървени въглища и механично подаване на въздух под пещта с ковашки духала, задвижвани от вода.

За времето след битката при Черномен (1371 г.), до окончателното завладяване на Българските земи от османските турци (1422 г.), върху териториите, влизащи понастоящем в землището на Драгушиново, се водят редица кръвопролитни сражения в които българските владетели цар Иван Шишман (1350 – 1395 г.), цар Константин и цар Фружин, деспот Константин Драгаш, Крали Марко, дават значителен отпор на опитите на турците да поробят България. В околностите на Драгушиново през 1413 г., в тогавашната местност Мокрите ливади, османският султан Мехмед с помощта на християнски военни части, командвани от деспот Георги, успява да разгроми огромната армия на своя брат Муса Кеседжията и да го убие.

От епохата на османското владичество са и първите писмени сведения за Драгушиново – през 1523 г. то е вписано в данъчните регистри на империята с името Драгушин с 61 християнски домакинства и 5356 акчета приход. В онази епоха Драгушиново било богато и добре устроено село, чийто жители се занимавали със земеделие, животновъдство и традиционния железодобив, като данъчните задължения към султана били погасявани с преработена желязна руда и желязо. В селото имало църква и свещеник през цялото време на владичеството.

През Възраждането жителите на Драгушиново активно се включват в големите общобългарски движения – за църковна независимост, за новобългарска просвета, за премахване на ангарията. По време на една от обиколките по българските земи Васил Левски създава в един егрек над селото местна революционна организация.

През 1876 г. след разгрома на Априлското въстание дагушинци приютяват ранен четник в битката при връх Еледжик и избиват до крак преследващите го башибозуци.

В това сражение е убита и една чудно красива местна девойка на име Богдана.

През 1869 г. е построена и изографисана черквата Свети Тодор. Към нея е имало и училище, като много от децата на Драгушиново учели и в направеното и от драгушинци Долномахаленско взаимно училище в Самоков. Драгушинци участват и в създадената през 1866 г. в Самоков Земеделска каса, като внасят капитал в размер на 3100 гроша.

На 30 декември 1877 г. руският генерал Н. Веляминов освобождава Драгушиново от османска власт.

За времето от 1878 г. до 1944 г. Драгушиново е едно от най-богатите и уредени села в състава на Самоковска околия. Във воините за национално обединение (1912 – 1918 г.) загиват 18 войници от селото: ефрейтор Зл.

Хубавенков и редниците: А. Генов, Б. Пандурски, В. Виднярски, Г. Велков, Г.

Сарафски, Г. Гергинов, Д. Дашов, К. Московски, М. Митов, П. Зашов, П.

Терзийски, С. Бондов, С. Бармов, С. Терзийски, Т. Генов, Т. Терзийски, Х.

Виднярски.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение. [2]

Според една от легендите името на селото идва от името на стар шивач. Той се е казвал Драго и всеки път когато го виждали на пътя хората казвали: „Драго ший ни ново

ЗабележителностиРедактиране

  1. Черквата Свети Тодор
  2.  
    Храмът Свети Дух край Драгушиново
    Параклисът Свети Дух
  3. Параклисът Свети Иван Рилски
  4. Река Искър
  5. Гнездата на белите щъркели
  6. Връх Маркова Трапеза
  7. Кладенците с лековита вода
  8. Етнокултурните традиции[3]

КулинарияРедактиране

 
Рачник

Рецепта за рачник за Тодоров ден в Драгушиново

- Необходими продукти за седем порции

(1) 5 – 7 средноголеми речни раци, които се измиват добре и заливат с вряла вода;

(2) 400 грама ориз;

(3) Олио – 200 млл;

(4) 1 – 2 средно големи глави кромид лук;

(5) черен пипер – на вкус;

(6) сол на вкус;

(7) 5 – 6 стръка магданоз;

 
Рачник от Драгушиново

(8) 1,1 литра вода;

- Начин на приготвяне

Измитият ориз се поставя в тепсия. Кромидът се обелва и нарязва на дребни късове. Магданозът се нарязва на стръкове от около 3 сантиметра. Сместа се разбърква и се добавя олиото, черния пипер и солта, които отново се разбъркват и поставят в тепсията. Така приготвената смес се залива с вляла вода и се разбърква отново. Върху ориза се подреждат речните раци. Тепсията се поставя в добре загрята фурна с температура от около 200 – 220 градуса. Пече се около 30 – 40 минути.

БележкиРедактиране

  1. История на Драгушиново
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  3. dragushinovo.weebly.com

ЛитератураРедактиране

Хаджийски, Г. Драгушиново, или за шепота на преданията, С. 2013 г.