Драгушиново
Драгушиново е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.
Драгушиново | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 558 души[1] (15 март 2024 г.) 36,4 души/km² |
Землище | 15,333 km² |
Надм. височина | 903 m |
Пощ. код | 2008 |
Тел. код | 0722 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 23491 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | София |
Община – кмет | Самоков Ангел Джоргов (ГЕРБ; 2023) |
Драгушиново в Общомедия |
География
редактиранеСело Драгушиново се намира в планински район, на 2 километра от гр. Самоков. Близостта до Самоков позволява да бъде третирано като квартал на града.
Землището на село Драгушиново заема централните зони на горната (Искърска) част на Самоковската котловина, както и обширни области от преходния планинския масив, който свързва Рила и Ихтиманска средна гора, наречен в географските карти Шипочански рид и именован в местната драгушинска топонимия Главнио рид, а също и източните склонове и билото на намиращата се почти по средата на горната част на самоковската котловина Средна гора (Продановски рид).
Релефът е планинско-котловинен, силно пресечен, понижаващ своята надморска височина в посока юг-север.
Самото село Драгушиново е разположено на десния бряг на река Искър, в малка вътрешна котловина, оградена от юг, изток и север със заоблени планински склонове и широко отворена на запад към речната долина на Искъра.
Климатът е с добре изразено планинско влияние – сравнително продължителна зима със средномесечни температури през януари от (-)2 °C; (-) 5 °C и кратко прохладно лято със средномесечни юлски температури от (+) 22 °C; (+) 24 °C. Валежите са с пролетно-летен максимум, годишното количество е около 550 л/m². Снежната покривка рядко се задържа през цялата зима.
Водното богатство на землището на Драгушиново е голямо – освен протичащата през него р. Искър и нейните притоци – р. Гръчки дол, р. Катранджия, р. Матица, р. Пиперица, р. Крива вада, тук са широко разпространени т. нар. топлици – извори на силно минерализирани подпочвени води, намиращи се по тектонските разломи.
Почвите са главно кафяви горски и алувиално-ливадни.
Растителен и животински свят – на територия на землището на селото могат да се срещнат представители на всички видове растения и животни, характерни за този географски ареал. Твърде характерни са гнездящите тук около 60 двойки бели щъркели. Въпреки бракониерската сеч на иглолистни и широколистни дървета, все още има съхранени немалки по площ горски масиви от бор, цер, бук, акация.
Население
редактиранеИстория
редактиранеПри избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение. [2]
Според една от легендите името на селото идва от името на стар шивач. Той се е казвал Драго и всеки път когато го виждали на пътя хората казвали: „Драго ший ни ново“
Забележителности
редактиране- Черквата Свети Тодор
- Параклисът Свети Дух
- Параклисът Свети Иван Рилски
- Река Искър
- Гнездата на белите щъркели
- Връх Маркова Трапеза
- Кладенците с лековита вода
- Етнокултурните традиции[3]
Кулинария
редактиранеРецепта за рачник за Тодоров ден в Драгушиново
- Необходими продукти за седем порции
(1) 5 – 7 средноголеми речни раци, които се измиват добре и заливат с вряла вода;
(2) 400 грама ориз;
(3) Олио – 200 млл;
(4) 1 – 2 средно големи глави кромид лук;
(5) черен пипер – на вкус;
(6) сол на вкус;
(7) 5 – 6 стръка магданоз;
(8) 1,1 литра вода;
- Начин на приготвяне
Измитият ориз се поставя в тепсия. Кромидът се обелва и нарязва на дребни късове. Магданозът се нарязва на стръкове от около 3 сантиметра. Сместа се разбърква и се добавя олиото, черния пипер и солта, които отново се разбъркват и поставят в тепсията. Така приготвената смес се залива с вляла вода и се разбърква отново. Върху ориза се подреждат речните раци. Тепсията се поставя в добре загрята фурна с температура от около 200 – 220 градуса. Пече се около 30 – 40 минути.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ dragushinovo.weebly.com
Литература
редактиранеХаджийски, Г. Драгушиново, или за шепота на преданията, С. 2013 г.