Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дракула.

„Дракула“ е роман от Брам Стокър, издаден през 1897 г.

Дракула
Dracula
корица на първото издание (1897)
корица на първото издание (1897)
Автор Брам Стокър
Създаване 1890-те
Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Първо издание 26 май 1897 г. г.
Великобритания
Издателство Archibald Constable and Company (UK
Оригинален език английски
Жанр готически роман, хорър
Вид роман

Преводач Слави Ганев
Емил Минчев
Начало 3 May. Bistritz. - Left Munich at 8.35 p.m. on 1st May, arriving at Vienna early next Morning; should have arrived at 6.46, but train was an hour late.
Край Already he knows her sweetness and loving care; later on he will understand how some men so loved her, that they did dare much for her sake.
Дракула в Общомедия

СюжетРедактиране

Лондонският брокер на недвижими имоти Джонатан Харкър пътува за Трансилвания (Румъния), за да продаде на граф Дракула къща в Лондон. Близо до замъка местна жителка му дава разпятие, за да се предпазва от силите на злото. Скоро след това кочияш го посреща и придружава до жилището на графа. Първите дни отминават спокойно, но графът предупреждава Харкър да не влиза в някои от помещенията. Харкър забелязва, че Дракула няма отражение в огледалата, както и че придобива доста страховит вид, когато вижда кръвта на Харкър, след като се е порязал при бръснене. Харкър е силно заинтересован и от външния вид на графа – дълги, бели и остри зъби и чувствени червени устни.

Скоро след това Харкър е принуден от Дракула да напише писма до приятелката си и началниците си, че се чувства добре и всичко около него е добре. Забранено му е да напуска замъка, а една вечер става свидетел как Дракула се преобразява в гигантски прилеп.

Веднъж Харкър влиза в една от стаите, които са му забранени от Дракула, и заспива там. Откриват го три красиви и млади жени, които имат същите физически белези като Дракула. Той се преструва на заспал и без малко една от жените да го ухапе, но Дракула се появява внезапно и я възпира. Става ясно, че графът иска Харкър за себе си. За компенсация хвърля на дамите чувал, в който има дете, с което да задоволят глада си. Харкър е в ужас, страхува се за живота си. Принуден е обаче да продължи да изпраща успокояващи писма. Планира бягство, но се ужасява от кучетата в двора, които току-що са разкъсали една жена.

Междувременно Харкър открива в подземията на замъка саркофага, в който Дракула прекарва дните. Този саркофаг и още 49 други трябва да бъдат натоварени на кораба „Деметер“, за да бъдат откарани в Англия. След известни перипетии Харкър успява да избяга от замъка.

Месец по-късно, по време на буря в пристанището Уитби (графство Йоркшир) акостира корабът „Деметер“. Екипажът е изчезнал, с изключение на мъртвия капитан, който е завързан за щурвала. Когато корабът вече е в пристанището, от него изскача едно огромно черно куче и изчезва. От корабния дневник става ясно, че е намерил „нещо“ на борда, моряците са изчезнали и е останал само капитанът.

Вилхелмина (Мина) Мърей – годеницата на Джонатан Харкър, също е в Уитби при приятелката си Люси Уестънрей. Случват се обаче странни неща – Люси е обзета от сомнамбулизъм, а Мина един ден открива на врата и две следи от ухапване. Люси изглежда болна и затова се обръщат за съвет към холандския учен професор Абрахам ван Хелсинг (чийто образ също е използван през 2005 г. за създаването на хитов холивудски филм).

Професорът веднага разбира, че си има работа с вампир, прави на Люси кръвопреливане, за да се възстанови, и окачва чесън на врата и. Чесънът обаче е махнат от майката на Люси, така че Люси умира и става също вампир.

Междувременно Харкър се завръща, след като е прекарал 3 месеца в болница в Будапеща, където се е оженил за Мина. Ван Хелсинг получава подробности от Харкър и е твърдо решен да се разправи с вампирите. Първоначално разбиват вампирската група на Люси, като лично нейният годеник забива кол в сърцето и, отрязва главата и я напълва с чесън. След това ловната група на професора продължава търсенията си из Лондон.

Дракула обаче залавя Мина и провежда с нея нещо като „кървава сватба“, като я принуждава да пие от кръвта му.

Граф Дракула решава да се върне в Трансилвания. След ритуала с пиенето на кръв обаче се е получила връзка между него и Мина и тя чувства къде се намира той. Ван Хелсинг използва тази информация, като я хипнотизира. Така ловците на вампири тръгват след Дракула. Следват го с влак, докато той пътува по море. За малко изпускат кораба на графа в пристанище Варна (България) и тръгват към замъка му в Трансилвания. Настигат го малко преди изгрев слънце и след успешна битка с циганите, които съпровождат саркофага на Дракула, успяват да убият вампира. Тялото на Дракула се разпада, а Мина оздравява.

ПредисторияРедактиране

Романът е един вид обобщение на цяла поредица от истории за вампири, възникнали в края на 19 век. Особено силно повлиян е от разказа „Кармила“ на ирландския писател Шеридан льо Фану.

Стокър решава мястото на действието да е в Трансилвания, защото го е свързал с реално съществуващ исторически образ – истинския Дракула: княз и владетел Влад Цепеш, наричан още Дракула (1431-1476), живял във Влашко. Прякорът му означава „Дракон“ или „Дявол“.

В Лондон Стокър бил член на окултна ложа. При срещите на ложата се е запознава с унгарския ориенталист Армин Вамбери, от когото чува многобройните легенди за Влад „Цепеш“ („набивача на кол“ – прозвище, дошло от славата на Влад, че набивал враговете си на кол).

Главни героиРедактиране

  • Мина Мърей (Харкър) – годеницата му, по-късно и негова съпруга
  • Луси Уестънра – приятелка на Мина, любима на Артър, една от жертвите на графа
  • Артър Холмууд (лорд Годалминг)- бъдещият съпруг на Люси
  • д-р Стюърд – влюбен в Люси, отзовава се на молбата от Артър да я лекува
  • Ван Хелсинг – професор от Амстердам, най-добрият специалист по неординарни заболявания в света
  • Куинси Морис – участник в преследването и убийството на графа
  • Рънфилд – представен като луд, хранещ се с паяци и мухи; пациент на д-р Стюърд

РазпространениеРедактиране

Веднага след създаването на романа Стокър има желание да го постави като театрална постановка. За целта дори предлага на работодателя си Хенри Ървинг главната роля с желанието пиесата да бъде поставена в ръководения от Ървинг „Lyceum Theatre“. Ървинг обаче решава, че ролята е твърде тривиална и отказва. Така „Дракула“ трябва да чака с години, докато дългогодишният приятел на Стокър – Хамилтън Дийн, постави пиесата през 1925 г. в Дерби. Сценарият е преработен по-късно специално за американския пазар и през 1927 г. излиза филма с легендарния Бела Лугоши в главната роля.

Български издания на книгатаРедактиране

Година Заглавие Издателство Преводач Бележки
1991
2002
2009
Дракула. Авторизация Гулев (1991)
Труд (2002, 2009)
Теодор Михайлов Изданието е съкратена версия, възпроизвеждаща около 1/3 от оригинала. Наличният текст е преразказ на англоезичния. Има добавени сцени от авторизатора.
март 2015 Дракула ИК Персей Емил Минчев Изданието е пълно. Отделни части от произведението са преразкани от преводача за улеснение на читателя. Липсват някои стихове и диалекти.
април 2015 Дракула Deja Book Слави Ганев Изданието е пълно. Без преразказани сцени. Анотирано с 502 бележки и коментари от преводача.

ФилмиранеРедактиране

Неизброими са филмите, в които се среща мотива с вампирите. Някои от тях обаче са базирани основно върху романа на Стокър:

Външни препраткиРедактиране