Вижте пояснителната страница за други значения на Ангиста.

Драма̀тица или Драма̀ница[1] или Ангиста (на гръцки: Αγγίτης, Ангитис, на турски: Кara su, Кара су[2]) е река в Егейска Македония, Северна Гърция, на която е разположен град Драма.[3][4]

Драматица
Αγία Βαρβάρα/Αγγίτης
Проломът Таш олук
Проломът Таш олук
41.1504° с. ш. 24.1413° и. д.
40.9021° с. ш. 23.8106° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеГърция
Дължина75 km
Начало
МястоДрама
Координати41°09′01.46″ с. ш. 24°08′28.78″ и. д. / 41.150407° с. ш. 24.14133° и. д.
Устие
МястоСтрума, ляв приток
Координати40°54′07.42″ с. ш. 23°48′38.28″ и. д. / 40.902063° с. ш. 23.810635° и. д.
Драматица в Общомедия

Драматица е най-големият приток на Струма на гръцка територия, като дължината ѝ е около 75 km. Протича през Драмско и Сярско в гръцка Източна Македония.[5] В Гърция за начало на Ангиста се смята притокът ѝ Панега, който извира от пещерата Маарата при село Нови Калапот (Ангитис) и се влива в Драматица при Баница (Символи). Реката, извираща от изворите в центъра на Драма до Фотилово, в Гърция носи името Света Варвара (на гръцки: Αγία Βαρβάρα, Агия Варвара). На български частта си до Баница реката се казва и Мътница.[6]

От село Баница (Символи), южно от Алистрат, реката протича през ждрело с отвесни скали с дължина около 9 километра – проломът Ташлъка (на гръцки: Βράους, Враус). То завършва при Гара Ангиста, където е запазен Старият мост. Дълбочината на пролома варира от 80 до 150 метра. Буйните води на реката предоставят добри условия за практикуване на рафтинг. Оттук течението на Драматица преминава в полето, където се влива в Струма (Стримонас).

Реката се споменава още от Херодот (VII, 112)[7] в V век пр. Хр. В началото на XX век река Ангиста почти по цялото си продължение оформя етническата граница между гърци и българи – селата на север от реката са български, а на юг – гръцки.[8]

Реката е място на няколко събития от българската история. На 18 срещу 19 март 1903 година група на ВМОРО, ръководена от Гоце Делчев, извършва атентат като взривява железопътен тунел и мост над реката. През май 1913 година, още преди началото на Междусъюзническата война, в района на реката се стига до въоръжени сблъсъци между български и гръцки военни части.

През 1918 година Иван Вазов пише стихотворение, озаглавено „Ангиста“.[9]

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
  2. Санстефански мирен договор, чл. 6 и приложената карта към договора
  3. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  4. Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 46.
  5. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 163.
  7. Inquiries by Herodotus Book 7.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  9. Иван Вазов. „Ангиста“.