Уикипедия

Драма (град)

град в североизточна Гърция
(пренасочване от Драма (Гърция))
Вижте пояснителната страница за други значения на Драма.

Драма (на гръцки: Δράμα) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Драма, част от административната област Източна Македония и Тракия и на Драмската епархия.

Драма
Δράμα
— град —
Изглед от централната част на Драма
Изглед от централната част на Драма
Драма
41.1514° с. ш. 24.1392° и. д.
Драма
Източна Македония и Тракия
41.1514° с. ш. 24.1392° и. д.
Драма
Гърция
41.1514° с. ш. 24.1392° и. д.
Драма
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областДрамско поле
Площ488,83 km²
Надм. височина95 m
Население44 257 души (2021 г.)
ПокровителСвета Варвара[1]
Пощенски код66100
Телефонен код25210
Официален сайтdimos-dramas.gr
Драма в Общомедия

География

редактиране

Градът е разположен в северната част на Драмското поле на река Драматица (Ангитис) в южното подножие на планината Боздаг (на гръцки Фалакро). Разстоянието до Солун е 169 километра.[2]

История

редактиране

Античност и Средновековие

редактиране
 
Част от градските крепостни стени

Според Йордан Н. Иванов името ще да е било речно име (на Драматица), и произхожда от тракийското *drōma, *dràma, река, от което на славянска почва се е получило Драма. Сравними са селищното име Драма, крепостта Драмица. Жителското име е дра̀мченин, дра̀мченка, дра̀мчене; дра̀малѝя, дра̀малѝйка, дра̀малѝи.[3] Според други версии произходът на думата се извежда от гръцкото Υδράμα, Δύραμα, в превод богат на вода.

 
Вертикален слънчев часовник от 1069 г. в Археологическия музей на Драма

В Османската империя

редактиране

Градът е относително нов и се оформя след османското завоевание. Дълги години е център на санджак, който спада към Солунския вилает. В XIX век е един от най-големите градове на Македония.[2]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822), че Драма е населяван от турци, българи и гърци.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Драма (Drama) живеят 810 гърци.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Драма:

„ Драма е стар град, и такъв си останал и досега. От зданията само правителственият дом, сграден преди година, е за забелязване. В града има много джамии; една от тях е направена от султан Баязид Илдъръм. Тук живеят същи помаци, с доказана генеалогия, от самите „гази“, завоеватели на тия страни.

Като търговски град Драма е стоварище на тютюна; подире и депо на кавалското пристанище за каква и да е стока. Има и фабрика за спирт. Между Драма и Кавала работи шосе. Драма е седалището на „лива“, военен началник, който зависи от III корпус в Битоля. Християнското население е под Зъхненския гръцки владика, който живее, както се казва на мястото, в Алистратик. Между многото първоначални училища и „руждиета“, има и едно ново „идадие“, прогимназия с европейска програма на реалка. Жители се броят 300 д. турци; има още 100-тина къщи християне гърци и няколко еврейски. Преди 30 години броят на християнските къщи бил 39. Българе тук не се чуват; ако и да се преселяват от околията, те бързо се претопяват.[6]

“

В края на XIX век Васил Кънчов минава през града и пише, че в Драма „има около 2500 турски и 400 хр[истиянски] къщи. Християните са от гърци, българи и власи. Доста евреи. Малка, съвсем тесна чаршийка. Градът сега се е поотворил. От напред – съвсем затворен. Българите са се загубили... Около Съединението се присещат да си отворят училище, но се побъркали... Търговията с тютюна започва сега. Има богати бегове с големи чифлици.“[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Драма има 9040 жители, от които 6300 турци, 1500 гърци, 350 българи, 300 власи, 240 цигани, 150 евреи, 50 черкези и 150 други.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Драма се състои от 320 българи патриаршисти гъркомани, 80 българи униати, 32 българи протестанти, 700 гърци и 1500 власи. В града действат едно прогимназиално и две основни гръцки училища с 6 учители и 250 ученици.[9] Българинът Илия Хаджигеоргиев притежава търговски дюкяни в града и околните села.[10]

По официални османски данни към 1908 година българската община в Драма се състои от 209 екзархисти, от които 93 постоянни, живеещи в 37 къщи, а останалите външни, работещи в разни дюкяни, фурни и други заведения.[11]

В града през 1912 година е открита българска болница, в която практикува и турският лекар Фаик, и която е отворена за лечение и на мюсюлмани.[12] При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Драма са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] Градът е освободен от четите на Христо Чернопеев и Михаил Чеков на 24 октомври 1912 година,[14] а според други източници от четите на Тодор Паница и Георги Скрижовски.[15]

 
Удостоверение, издадено от Драмската община на Иван Т. Мърваков от Зърнево за това, че той е „вървял пред авангарда на Родопския отряд с Деветий полк и е бил пътеводител на ген. Ковачев“ и, че „първи влязъл в Драма... отворил Драмския затвор и освободил затворниците“, 1 ноември 1912 година

В Гърция

редактиране

През Балканската война Драма е освободен от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Драма (Δράμα) живеят 12 903 души.[17]

В годините на Първата световна война български окръжен управител в Драма е Г. Паскалев.[18]

В 1923 година, по силата на Лозанския договор, мюсюлманското население на Драма е изселено в Турция и на негово място са настанени много гърци бежанци. В 1928 година в града има 22601 бежанци, от които 4059 настанени преди 1922 година, а 18452 след Малоазийската катастрофа. По произход бежанците 7878 от Мала Азия, 6878 от Източна Тракия, 5263 от Понт, 1267 от България и останалите от други места.[19] Двадесетина бежански семейства са заселени и на Гара Драма, която в 1928 година се води отделно селище с 81 жители, а по-късно е присъединена официално към Драма.[20]

В града след Втората световна война освен тютюневите монополи и няколко малки фабрики няма индустрия, което води до стагнация на броя на жителите.[19]

Прекръстени с официален указ местности в дем Драма на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чобанка[21] Τσοπάνκας Воскотопос Βοσκότοπος[22] река ЮЗ от Драма, десен приток на Драматица[21]
Пагирия[21] Παγίρια Агона Άγονα[22] местност З от Драма[21]
Чорлак[21] Τσιορλάκια Зоодохос Пиги Ζωοδόχος Πηγή[22] овраг З от Драма[21]
Цифлики Зерву[21] Τσιφλίκι Ζερβοῦ Хорафия Зерву Χωράφια Ζερβοῦ[22] чифлик Ю от Драма[21]
Родина тепе[21] Ροντίνα Τεπέ Амбелонес Αμπελῶνες[22] възвишение (140,8 m), ЮИ от Драма[21]
Чаирлък[21] Τσαϊρλίκ Ливада Таксиархон Λιβάδια Ταξιαρχῶν[22] възвишение (362 m), С от Драма[21]
Дермен Ντερμέν Милорема Μυλορρέμα[22] река
Кале Крана Καλέ Κράνα Краниес Κρανιές[22]
Марикова Μαρίκοβα Латомион Λατομεῖον[22]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 12 903[19] 15 263[19] 29 339[19] 30 425[19] 29 498[19] 31 195[19] 29 692[19] 36 109[19] 37 604[19] 42 501 44 823 44 257

Забележителности

редактиране

Икономика

редактиране
 
Стенопис, изобразяващ град Драма, върху фасадата на Шадраван джамия
 
Църквата „Свети Николай“, бившата Ески джамия, построена от Баязид Илдъръм

В близкото минало икономическото развитие на Драма и областта зависи от хартиената и текстилната промишленост. Тези промишлености обаче са вече или прекратени, или изнесени в съседна България, което оказва отрицателно влияние върху местната икономика и заетост. Други източници на препитание са земеделието (предимно тютюневи плантации), рудодобив (най-вече на мрамор) и лесовъдство. Неотдавна са направени опити за оползотворяване на местната природа и за развиване на екотуризъм. Близо до Драма съществува ски-курорт на връх Фалакро (Боздаг).

Култура

редактиране

В Драма се провежда годишен фестивал за късометражни филми, както и Драмски фестивал на младежката песен, който се провежда и край изворите на Света Варвара и в който взимат участие местни състави и състави от цяла Гърция.

Личности

редактиране
  Основна статия: Драмчани

Сред известните жители на Драма са османските военачалници Ибрахим паша (1789 – 1848), и Махмуд Драмали паша (около 1780 – 1822), гръцкият физик Василис Ксонтопулос (1951 – 1990), поетът Насос Вагенас (р. 1945) и актьорът Никос Сергианопулос (1952 – 2008).

Спорт

редактиране

В Драма има няколко спортни клуба, сред които футболните Докса Драма, Пандрамайкос и ПАОП Неас Амису и баскетболният КАОД.

Галерия

редактиране

Побратимени градове

редактиране

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 158. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
  4. ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  6. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 32 – 33.
  7. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204 – 205. (на френски)
  10. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 52.
  11. ↑ Шишков, Ст., Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Пловдив, 1918, стр. XIII, 46.
  12. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 50.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  14. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 113.
  15. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 120.
  16. ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 22 ноември 2014. (на гръцки)
  17. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  18. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 101.
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 159. (на македонска литературна норма)
  20. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 163. (на македонска литературна норма)
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  22. ↑ а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Драма_(град)&oldid=12346191“.