Отваря главното меню

Дремиглава или Дремиглав (на гръцки: Δρυμός, Дримос, до 1927 година Σιδηροκέφαλον, Сидирокефалон,[1] до 1926 година Δρυμίγκλαβα, Дремиглава[2]) е село в Република Гърция, в дем Даутбал, област Централна Македония с 2487 жители (2001).

Дремиглава
Δρυμός
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Лъгадинско поле
Надм. височина 160 m
Население (2001) 2487 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в северозападната част на Лъгадинското поле, на 8 километра северозападно от Лъгадина (Лангадас) и на 15 северно от Солун. Махалите на селото са Ангел, Платанус, Митох, Барис и Скинис.[3]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Дремиглава е българско село в процес на окончателно елинизиране.

Селата Балджа, Дреми Глав и Гивезна (Гвоздово) са български, окончателно погръчени. В Балджа има още старци, които знаят български, но новото поколение не знае. И тук както и в Халкидика се пеят още български песни.[4]

В 1820 година поп Димитрис Златанос отваря в Дремиглава училище за бедни деца. В 1840 година със средства на селяните е построена училищна сграда, обновена в 1876 година и построена наново в 1900 – 1913 година.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Дримиглава (Drimiglava) живеят 2550 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дреми глава (Dremi-glava) е посочено като село със 182 домакинства и 771 жители гърци.[6]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Дремиглав живеят 1300 гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дармос (Дреми глава) (Darmos Dremi-Glava) има 2000 жители гърци и в селото функционира гръцко училище.[8]

Жителите на селото активно участват в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[3][9]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Дремиглава (Δρυμίγκλαβα) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 2400 жители с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко училище и детска градина със 188 ученици и 4 учители.[10]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[11] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Сидирокефалон, а в 1927 година на Дримос.

ЛичностиРедактиране

 
Мария Иконому от Дремиглава, гръцка учителка във Владово[12]
Родени в Дремиглава
  •   Антониос Гирусис (Αντώνιος Γηρούσης), гръцки андартски деец, четник[13]
  •   Антониос Самарас (Αντώνιος Σαμαράς), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[14]
  •   Апостолос Пападопулос или Сарафиотис (Απόστολος Παπαδόπουλος ή Σαραφιώτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
  •   Астериос Христу (Αστέριος Χρήστου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[16]
  •   Георгиос Сарафиотис или Кастанас (Γεώργιος Σαραφιώτης ή Καστανάς), гръцки андартски деец, четник[17]
  •   Димитриос Влахоянис (Δημήτριος Βλαχογιάννης), гръцки андартски деец, четник при Константинос Даис – Царас и Дукас Дукас – Зервас[18]
  •   Мария Иконому, гръцка учителка и деятелка на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  •   Панайотис Цимас (Παναγιώτης Τζίμας), гръцки андартски деец, агент от втори ред[19]
  •   Стеряни Ливери-Циму (Στεργιανή Λιβέρη-Τζήμου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[20]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σιδηροκέφαλον -- Δρυμός
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δρυμίγκλαβα -- Σιδηροκέφαλον
  3. а б в Δήμος Μυγδονίας. Δρυμός.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152 – 153.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 299.
  8. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р. 218-219.
  9. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΚΑΙ ΑΝΑΤΟΛΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΤΟ 1905 ΚΑΙ Ο ΡΟΛΟΣ ΤΟΥ ΠΡΟΞΕΝΕΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ.
  10. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  11. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  12. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г.
  13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
  15. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
  16. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
  18. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
  19. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
  20. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)