Дубница (община Враня)

(пренасочване от Дубница (Община Враня))
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Дубница.

Дубница (на сръбски: Дубница или Dubnica) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.

Дубница
Дубница, Dubnica
42.5319° с. ш. 21.8472° и. д.
Дубница
Страна Сърбия
Надм. височина458 m
Население767 души (2011)
Пощенски код17501
Телефонен код(+381) 17

География

редактиране

Селото е разположено във Вранската котловина, близо до подножието на планината Карпина и край двата бряга на Дубнишката река. По своя план е купно село. Отстои на 5,4 км западно от окръжния и общински център Враня, на 3,6 км източно от село Миливойце, на 3,6 км североизточно от село Катун и на 2,7 км западно от село Стропско.

Дубница е едно от старите селища във Вранско. Първоначално се намира в местността Селище край Староселския поток но по-късно жителите му се местят на днешното място.

Към 1903 г. селото се дели на тринадесет махали – Джокинска, Шорейска, Дромсанска, Олячинска, Лисичарска, Митровска, Йовинска, Коларска, Живковска, Кърпейска, Вечанска, Овчарска (Ус махала) и Глобинска и има 100 къщи.[1]

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Дубнишката община.[2]

По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Николай Н. Щирков от Горна Оряховица е български кмет на Дубница от 22 август 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кмет е Атанас Т. Радев от Пловдив (30 октомври 1942 - 4 април 1944).[3]

Население

редактиране

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 767 жители.[4]

Демографско развитие[2][4][5]

редактиране

Етнически състав

редактиране

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[6]

  • сърби – 812 жители (99,14%)
  • цигани – 4 жители (0,48%)
  • неизяснени – 1 жител (0,12%)
  • неясно – 2 жители (0,24%)

Източници

редактиране
  1. Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња, Српски етнографски зборник, књ. V, Насеља српских земља, књ. II, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр.224
  2. а б Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр.12, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021 
  3. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  4. а б Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, 2011, стр.87
  5. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Београд, 2004, стр.176 – 177
  6. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Београд, 2003, стр.200 – 201