Тази статия е за кичевското село. За едното преспанско вижте Горно Дупени. За другото вижте Долно Дупени.

Дупяни (на македонска литературна норма: Дупјани) е село в Северна Македония, в община Кичево.

Дупяни
Дупјани
— село —
41.5417° с. ш. 21.0725° и. д.
Дупяни
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областРабетинкол
Надм. височина892 m
Население8 души (2002)
Пощенски код6258
Дупяни в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.

История редактиране

 
Свети Георги

В XIX век Дупяни е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1872 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Дупяни (Doupiani) е посочено като село с 12 домакинства с 46 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Дупяни живеят 320 българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дупяни е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дупени има 400 българи екзархисти.[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Дупяни:[6]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
44 54 85 13 98 44 102 146

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности редактиране

 
Мисел Дупенски
Родени в Дупяни

Бележки редактиране

  1. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007 
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 105.
  10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.