Отваря главното меню

Азербайджан е полупрезидентска република.

Съдържание

ПрезидентРедактиране

В съответствие с конституцията от 1995 г. (с включените изменения), Азербайджан е президентска република. Държавен глава – президент, избран чрез преки избори за петгодишен мандат (от 15 октомври 2003 г. – Илхам Алиев, лидер на партия Нов Азербайджан – (НА)). На държавния глава са предоставени големи правомощия в законодателната и изпълнителната власт. Законодателната власт – еднокамерна, Народно събрание (Милли Меджлис), избирано за 5 години. Правото на глас, имат гражданите на страната, които са навършили 18-годишна възраст. Върховен орган на изпълнителната власт е кабинета на министрите, назначени от президента и се одобрява от Милли Меджлис. Началник на кабинета – министър-председател (от 2003 – Артур Расизад).

В административно отношение Азербайджан е разделен на 59 области, 11 града и автономната република Нахичеван. Последната има своя собствена конституция, собствен парламент и правителство.

Съдебни производства се извършват от местните съдилища и Върховния съд, които се занимават с наказателни и граждански дела. Върховният съд се избира от парламента за срок от пет години. Действа Конституционен съд.

Органите на Законодателната и изпълнителната власт.Редактиране

В Азербайджанската съветска социалистическа република, органа на управление на местно ниво, включвали Комунистическата партия, Съвета на народните депутати и изпълнителния комитет, а на Републиканската – Централния комитет на Комунистическата партия на Азербайджан, Висшия съвет и Съвета на министрите. Централния комитет на комунистическата партия на Азербайджан взела решение, Висшия съвет да ги предоставя под формата на закони, а на Министерския съвет осигурява изпълнението на законите и техните решения. От 1969 – 1982 република Азербайджан била ръководена от първи секретар на „ЦК“ Х.А.Алиев, а след това станал първият заместник-председател на Министерския съвет в СССР. През 1987 г. Алиев се връща в Баку и е назначен за председател на Върховния Меджлиса на Нахичеванската автономна република.

Постът президент е въведен в Република Азербайджан през 1991 година. Президентът се избирал на общи избори с тайно гласуване за период от 5 години и не повече от два мандата.

Действията на властите са регламентирани от Конституцията, приета с референдум през ноември 1995 година.

Съдебна системаРедактиране

Съдебната система на страната като цяло е близка до съществуващите в страните от бившия Съветски съюз. Най-високата съдебна инстанция е Върховният съд, избиран от парламента за срок от пет години. Съдът се състои от камарата на наказателни и граждански дела. Съдебните производства се осъществяват от местните съдилища.

Политически партииРедактиране

От началото на 1990 г. в Азербайджан, официално действа многопартийна система, но опозицията обвинява правителството в авторитарно управление и преследване на дисиденти. Управляващата партия, която доминира на политическата сцена в страната – Нов Азербайджан (НА). Тя е основана през 1992 г. от бившия първи секретар на Комунистическата партия (1969 – 1982), Х.А.Алиев, който по това време е начело на Нахичеванската автономна република. Партията заема умерено консервативната позиция с цел да преобразува Азербайджан в модерна светска държава с пазарна икономика. Спечелва парламентарните избори през 1996 година. През 2000 г., спечелва 75 от 125 места в Милли Меджлис. След като се оттегля от политическата сцена президента Х.А. Алиев, ръководител на НА става фактически новия президент Илхам Алиев.

Опозиционни партииРедактиране

Азербайджанската партия Народен фронт – основана през 1989 г. като либерално-националистическо обединение – народен фронт, управлявала през 1992 – 1993. На изборите през 2000 година печели 6 места в Милли Меджлис. Лидерите – Али Каримли, Мирмахмуд Мирали-огли, Кудрат Хасангулиев.

Партия Гражданска солидарност – либерална. На изборите през 2000 година печелят 3 места в парламента. Лидер – Сабир Рустанмханли.

Комунистическата партия на Азербайджан – възстановява се отново през 1993 г., наследник на Комунистическата партия. През 2000 г. тя спечелва 2 места в парламента. Лидер – Рамиз Ахмадов.

Партия за Национална независимост – основана през 1992 г., дясна партия. Създадена от бивши членове на Народния фронт. През 2000 г. тя спечелва две места в Милли Меджлис. Лидер – Етибар Мамедов.

Също така има: Либерална партия (Лидер – Лала Шевкет Хаджиева) Демократическа партия (лидер – Расул Гулиев), Партия Алианс за Азербайджан (1 място); и др.

Въоръжени силиРедактиране

Една от първите стъпки, които последваха обявяването на независимост е било създаването на Министерството на отбраната, чиято задача била да реформира въоръжените сили. Въоръжените сили включват сухопътни войски, флот, ВВС, сили за противовъздушна отбрана и граничари. Въоръжените сили са 69 500 души. военните разходи на Азербайджан се оценяват на 40 млрд. манати (77 млрд. лв.)

Външна политикаРедактиране

21 декември 1991 година Азербайджан се присъединил към Общността на независимите държави (ОНД). 2 март 1992 година той е бил приет в ООН, а по-късно присъединен и към други международни организации. Специални отношения се поддържат със съседните мюсюлмански страни – Турция и Иран. Към нерешените международни въпроси се отнасят – Карабахския проблем и липсата на споразумение за границите между Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан в Каспийско море.

Азербайджан е със статут на поканен член на Съвета на Европа и е член на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), на организацията на ислямския конгрес (ОИК), ОССЕ, НАТО „Партньорство за мир“, Световна търговска организация (СТО) със статут на наблюдател и т.н.

Президентът е държавен глава на Азербайджан, представлява страната в чуждестранните отношения, олицетворява единството на народа, представлява гарант за независимостта и териториалната цялост на страната, спазването на международните споразумения и договори, гарант за независимостта на съдебната власт и върховен командващ Въоръжените сили.

Изпълнителна властРедактиране

Министър-председател се назначава от президента, одобрен от „Народното събрание“. Президентът назначава всички в кабинета на ниво държавни администратори (министри, ръководители на други централни изпълнителни органи).

Външни препраткиРедактиране