Нахичеванска автономна република

Нахичеван, официално наричан като Нахичеванската автономна република (на азербайджански: Naxçıvan или Naxçıvan Muxtar Respublikası) е автономен регион в състава на Азербайджан. Площ 5502,75[1] km². Население 439 800 души (2015 г.), по-голямата част от които са азербайджанци.[2] Столица град Нахичеван.

Нахичеванската автономна република на картата на Азербайджан

Областта на Нахичеван е превзета от персийските Сефевиди през 16 век. След последната Руско-Персийска война от 1828 г. и Договора от Туркманчай, Нахичеванското ханство преминава в ръцете на Имперска Русия. След Февруарската революция от 1917 г., регионът попада под властта на Специалния транскавказки комитет на Руското временно правителство, и на незадържалата се във времето Транскавказка демократична федерална република. Когато ТДФР е разтурена през май 1918 г., Нахичеван, Нагорно-Карабах, Зангезур (днес арменската провинция Сюник) и Казах са оспорвани жестоко от новите държави Демократична република Армения (ДРА) и Азербадйжанската демократична република (АДР). През юни 1918 г., регионът попада под османска окупация. Според уговорките от Мудроското примирие, османците се изтеглят от Транскавказ, за да осигурят пространство на идващите британци. През юли 1920 г. Съветският съюз окупира региона и на 28 юли обявява създаването на Нахичеванска автономна съветска социалистическа република, която има „близки връзки“ с Азербайджанската ССР, и така следват 70 години съветска власт. През януари 1990 г. Нахичеван обявява независимост от СССР, и организира протест спрямо репресирането на националното движение в Азербайджан. Година по-късно Нахичеванската автономна република се присъединява към независимата Република Азербайджан.

Нахичеванската автономна република е автономия в Азербайджан, която се управлява от собствен законодателен орган. Регионът страда вследствие конфликта между Армения и Азербайджан. Анклавът на Карки е в арменска окупация оттогава насам. Административната столица е Нахичеван. Васиф Талибов е лидер на Нахичеванската автономна република от 1995 година.

Географска характеристикаРедактиране

Нахичеванската автономна република няма излаз на море и се явява ексклав на Азербайджан. На север и изток с Армения (дължина на границата 221 km), на юг и югозапад – с Иран (179 km) и на запад – с Турция (15 km). Обща дължина на границите 415 km. Дължина от северозапад на югоизток 150 km, ширина от североизток на югозапад 60 km. В тези си граници заема площ от 5503 km².[3]

Страната заема югоизточната част на Закавказието. Почти 75% от територията ѝ се намира на височина над 1000 m. На север, по границата с Армения се простира Айоцдзорския хребет (височина до 2773 m), а на изток, също по границата с Армения – Зангезурския хребет с максимална височина връх Капуджик 3904 m (39°09′34″ с. ш. 46°00′12″ и. д. / 39.159444° с. ш. 46.003333° и. д.). Южната е югозападната част покрай левия бряг на река Аракс е равнинна с височина от 600 до 1000 m. Разработват се находища на молибденови и полиметални руди, каменна сол, облицовъчен камък и строителни материали. Има множество източници на минерални води.[3]

Климатът е рязко континентален, засушлив. Средна януарска температура в равнинните части от -3 до -6 °C, в планините от -10 до -14 °C, средна юлска съответно 28 °C и от 25 до 5 °C. Годишната сума на валежите варира от 190 – 300 mm в равнината, до 300 – 600 mm и повече в планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в равнинните части е около 265 денонощия.[3]

Водите на река Аракс и нейните притоци Арпачай (Арпа), Нахичеванчай и др. имат голямо значение за напояване. Изградени са няколко водни съоръжения: хидровъзелът „Аракс“ (на границата с Иран), водохранилищата Батабатгьол и Узунобинско в басейна на река Нахичеванчай и Арпачайското водохранилище на река Арпачай.[3]

Почвите в равнината са предимно сивоземни и ливадно-сивоземни, на места засолени. В предпланинските и среднопланинските райони са засолени сивокафави, планинско-кестеняви, кафяви планинско-горски, а по най-високите части планинско-ливадни и торфени. Поради сухотата на климата преобладава ксерофилната растителност. В равнината и частично в предпланинските части са разпространени предимно пелинова и пелиново-солянкова полупустинна растителност, а в среднопланинските части – планинско-ксерофилна (томиляри и фригана), на места остепнена. Високите части са заети от субалпийски и частично алпийски пасища и степи. Гори почти отсъстват и заемат едва 3 хил. ха. В страната обитават множество видове животни: безоаров козел, малоазиатски муфлон, леопард, мечка, глиган, лисица, заек, каменна белка, а от птиците най-характерни са каспийски улар, алпийска чучулига, планинска лястовица, каменна яребица и др. Има множество влечуги.[3]

Административно делениеРедактиране

 
Административна карта на Нахичеван

В административно отношение Нахичеванската автномна република е разделена на 7 района и град Нахичеван – столицата на автономния регион.

  1. Бабек (Babək)
  2. Джулфа (Culfa)
  3. Кангарли (Kəngərli)
  4. Нахичеван (Naxçıvan) – столица
  5. Ордубад (Ordubad)
  6. Садарак (Sədərək)
  7. Шахбуз (Şahbuz)
  8. Шарур (Şərur)

За повече подробности виж статията Административно деление на Азербайджан

НаселениеРедактиране

По данни от 1999 година, 99 % от населението са азербайджанци, 0,6 % кюрди и 0,15 % руснаци.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране