Световна търговска организация

Световната търговска организация (СТО; на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на английски: World Trade Organization, WTO) е международна организация, създадена на 1 януари 1995 година с договора от Маракеш, подписан на 15 април 1994 г., с цел да координира либерализацията на международната търговия. Тя е продължител на основаното през 1947 година Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

Световна търговска организация
World Trade Organization
Информация
Основана1 януари 1995 г.
СедалищеЖенева, Швейцария
Сайтwww.wto.org
Световна търговска организация в Общомедия

СТО се занимава с регулирането на търговията между своите членове, като създава обща рамка от търговски споразумения и система от правила за разрешаване на спорове.[1] Основните области на търговската политика, върху които се фокусира организацията, водят началото си от по-ранни преговори в рамките на ГАТТ, най-вече от последния успешно приключил Уругвайски кръг (1986 – 1994).

В организацията членуват 162 държави,[2] които реализират над 97% от международната търговия в света,[3] както и над 20 наблюдатели или страни в процес на присъединяване. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда на всеки 2 години, Общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите, и генерален директор, назначаван от конференцията. Секретариатът на СТО е в Женева, Швейцария.[4]

Членове на СТО (основателите са в тъмнозелено)

История редактиране

Създаване редактиране

Все по-нарастващата роля на световната търговия принуждава индустриалните страни още през 19 век да поддържат на международно ниво ограничено сътрудничество по въпросите на митата и таксите. Разразилата се през 1929 г. глобална икономическа криза и опитите за нейното преодоляване в отделните развити страни по пътя на пряка защита на вътрешното производство чрез високи мита показва, че при все по-нарастващите обеми на външната търговия е необходима нейната институционализация и наднационално регулиране в международно признати правни рамки. За икономически фундамент на либерализацията на външната търговия служи икономическата теория за сравнителното преимущество, разработена в началото на 19 век от Давид Рикардо.

Идеята за създаване на международна организации, призвана да регулира международната търговия, възниква още с края на Втората световна война. Главно с усилията на САЩ и Великобритания, през 1944 г. на Бретънуудската конференция са основани Международният валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие. Третата опора на новия икономически ред, наред със споменатите организации, е създаването на Международна търговска организация (МТО). За целта, през 1946 г. в Хавана е свикана международна конференция за търговия и заетост, която трябва да изработи материално-правните рамки на международното съглашение за намаляване на митата, да предложи на заинтересованите страни устава на организацията, да поеме координираща роля по въпросите на външната търговия и понижаване на митата по пътя на стоките от страна в страна. Още през октомври 1947 г. е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), което първоначално се разглежда само като част от всеобщо споразумение в рамките на новата международна търговска организация. Това споразумение, считано за временно, влиза в сила на 1 януари 1948 г. и остава част от многостранната търговска система и след създаването на СТО.

СССР, следвоенна световна сила, не е поканен за участие в Хаванската конференция, тъй като отказва да участва в МВФ и МБВР. Съветското правителство се опасява, че голямото влияние на САЩ в тези организации и началото на Студената война (противопоставянето между идеологическите търговски блокове) не позволяват в нужната степен да се защитават интересите на СССР в рамките на подобни организации.

ОСМТ (ГАТТ) редактиране

Правната основа на СТО е Общото споразумение за митата и търговията, въз основа на което се провеждат преговори в редица области на търговската политика и се създава система от споразумения и правила, регулиращи търговията със стоки. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като „ГАТТ“.

Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и МВФ, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през януари 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.

Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубектност като пълноправна международна организация. През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори.

Кръгове преговори в ГАТТ
Година Място на провеждане Тема на преговорите Участвали държави
1947 Женева Митнически тарифи 23
1949 Анси Митнически тарифи 13
1951 Торки Митнически тарифи 38
1956 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Дилън) 1960 – 1961 Женева Митнически тарифи 26
(Кръг Кенеди) 1964 – 1967 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 62
(Токийски кръг) 1973 – 1979 Женева Митнически тарифи и антидъмпингови мерки 102
(Уругвайски кръг) 1986 – 1994 Женева Митнически тарифи, нетарифни мерки, правила, право на интелектуалната собственост, процедура за уреждане на търговски спорове, споразумение по текстила, селското стопанство, създаване на СТО и др. 123

Познатият като „Уругвайски кръг“ преговори продължава 8 години и води до сключването на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация. СТО и правилата на многостранната търговска система обхващат търговията със стоки, услуги и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, например географски марки и означения, промишлен дизайн, авторски права и др.

След 1995 г. редактиране

След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария. Пълноправните страни членкѝ към март 2016 г. са 162. Бюджетът на организацията за 2012 г. е 169 милиона швейцарски франка.

Кръгът преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни, среща много затруднения, породени от противоречията между големите страни износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за завършване на преговорите несигурни.[5]

Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.

Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.

Критики редактиране

Една от критиките към СТО е, че не обръща в достатъчна степен внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Според някои критици – тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана организация.

Критично се разглеждат правилата за налагане на наказателни митнически ставки в случай на подбиване на цената – антидъмпингови мерки. Според критиците, тези правила са в противоречие със самата цел за либерализация на търговията.

Критикуват се ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите защитават пазарите си, например под формата на парична помощ (субсидии и др.) за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция.

Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласата всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.

Общата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.

Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:

  • че създадените от нея правила са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
  • че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила – развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.

Някои решения на Органа за решаване на спорове в СТО предизвикват голям обществен отзвук.

  • Решението от 1992 г. в рамките на ГАТТ по отношение закона на САЩ, регулиращ вноса на риба тон. Американският закон за защита на морските бозайници забранява вноса на риба, уловена с използването на определен тип мрежи, при употребата на които се убиват делфини. Законът се прилага както за американски, така и за чуждестранни продавачи на риба и по мнението на правителството на САЩ, той има за легитимна цел защитата на околната среда. Мексико, като страна, в която този начин на улов на риба тон е позволен, подава жалба срещу закона, твърдейки, че нарушава споразумението за свободна търговия и сам по себе си е забрана в рамките на нетарифните ограничения на ГАТТ. Предшественикът на Комисията действително признава, че законът е в противоречие с нормите на свободната търговия и посочва, че макар и правителството на САЩ да преследва легитимна цел за защита на делфините, тази цел може да бъде постигната с други методи, които да не нарушават споразумението за свободна търговия.Tuna/Dolphin Case I
  • Подобен спор по отношение на закона за забрана на вноса на скариди в САЩ, уловени по методи, опасни за морските костенурки, е представен на Комисията в рамките на СТО през 2000 г. Някои азиатски страни (Индия, Пакистан, Малайзия и Тайланд), които използват този метод на риболов, са на мнение, че такива ограничения на вноса в САЩ не са нищо друго, освен „зелен протекционизъм“, зад който в действителност стои желанието на развитите страни да ограничат евтиния внос, а екологичната обосновка е само претекст. Що се отнася до този въпрос, Комисията, макар и да признава в мотивите за решението си възможността, че мерките за опазване на околната среда теоретично могат да бъдат законна причина за ограничаването на вноса на някои стоки, но в конкретния случай закона за забрана на вноса на скариди, според нея, не отговаря на нормите на Световната търговска организация, и САЩ са длъжни да го отменят.Shrimp/Turtle Case
  • По-голямата част от търговските спорове в рамките на СТО са споровете между основните участници в международната търговия – Европейският съюз и САЩ. Например, широк отглас получава конфликтът при налагането от САЩ през март 2002 г. на високи вносни мита за европейска стомана, с цел да подкрепи американската стоманодобивна индустрия. Европейският съюз оценява това като дискриминация и забрана на споразуменията на СТО и оспорва мерките с жалба до Комисията, която признава мерките за защита на пазара в САЩ като нарушение на правилата на СТО. Съединените щати са принудени да премахнат дискриминационните тарифи.

През 2018 г. ИТ проектът DOMOS за замяна на малко компютърно приложение за управление на файлове, който продължи повече от десет години без резултат, струва повече от 1 милион франка и предизвика възлагането на служители на външни изпълнители поради липса на бюджет. критикуван за лошо управление и липса на прозрачност, което може да доведе до корупция.[6]

Членство редактиране

Страни членки

Към края на ноември 2015 г. в Световната търговска организация влизат 162 членки, в това число 158 международно признати държави членки на ООН, частично признатият Тайван, 2 зависими територии (Хонконг и Макао) и Европейския съюз.[7]

# Страна Дата на
присъединяване
1   Австралия 1 януари 1995
2   Австрия 1 януари 1995
3   Антигуа и Барбуда 1 януари 1995
4   Аржентина 1 януари 1995
5   Бангладеш 1 януари 1995
6   Барбадос 1 януари 1995
7   Бахрейн 1 януари 1995
8   Белиз 1 януари 1995
9   Белгия 1 януари 1995
10   Бразилия 1 януари 1995
11   Бруней 1 януари 1995
12   Великобритания 1 януари 1995
13   Унгария 1 януари 1995
14   Венецуела 1 януари 1995
15   Габон 1 януари 1995
16   Гаяна 1 януари 1995
17   Гана 1 януари 1995
18   Германия 1 януари 1995
19   Хондурас 1 януари 1995
20   Хонконг 1 януари 1995
21   Гърция 1 януари 1995
22   Дания 1 януари 1995
23   Доминика 1 януари 1995
24   ЕС 1 януари 1995
25   Замбия 1 януари 1995
26   Индия 1 януари 1995
27   Индонезия 1 януари 1995
28   Ирландия 1 януари 1995
29   Исландия 1 януари 1995
30   Испания 1 януари 1995
31   Италия 1 януари 1995
32   Канада 1 януари 1995
33   Кения 1 януари 1995
34   Коста Рика 1 януари 1995
35   Кот д'Ивоар 1 януари 1995
36   Кувейт 1 януари 1995
37   Люксембург 1 януари 1995
38   Мавриций 1 януари 1995
39   Макао 1 януари 1995
40   Малайзия 1 януари 1995
41   Малта 1 януари 1995
42   Мароко 1 януари 1995
43   Мексико 1 януари 1995
44   Мианмар 1 януари 1995
45   Намибия 1 януари 1995
46   Нигерия 1 януари 1995
47   Нидерландия[8] 1 януари 1995
48   Нова Зеландия 1 януари 1995
49   Норвегия 1 януари 1995
50   Пакистан 1 януари 1995
51   Парагвай 1 януари 1995
52   Перу 1 януари 1995
53   Португалия 1 януари 1995
54   Румъния 1 януари 1995
55   Свазиленд 1 януари 1995
56   Сенегал 1 януари 1995
57   Сейнт Винсент и Гренадини 1 януари 1995
58   Сейнт Лусия 1 януари 1995
59   Сингапур 1 януари 1995
60   Словакия 1 януари 1995
61   Суринам 1 януари 1995
62   САЩ 1 януари 1995
63   Тайланд 1 януари 1995
64   Танзания 1 януари 1995
65   Уганда 1 януари 1995
66   Уругвай 1 януари 1995
67   Филипини 1 януари 1995
68   Финландия 1 януари 1995
69   Франция 1 януари 1995
70   Чехия 1 януари 1995
71   Чили 1 януари 1995
72   Швеция 1 януари 1995
73   Шри Ланка 1 януари 1995
74   Република Южна Африка 1 януари 1995
75   Южна Корея 1 януари 1995
76   Япония 1 януари 1995
77   Тринидад и Тобаго 01.03.1995
78   Зимбабве 05.03.1995
79   Доминиканска република 09.03.1995
80   Ямайка 09.03.1995
81   Турция 26.03.1995
82   Тунис 29.03.1995
83   Куба 20.04.1995
84   Израел 21.04.1995
85   Колумбия 30.04.1995
86   Салвадор 07.05.1995
87   Ботсвана 31.05.1995
88   Гвинея-Бисау 31.05.1995
89   Джибути 31.05.1995
90   Лесото 31.05.1995
91   Мавритания 31.05.1995
92   Малави 31.05.1995
93   Мали 31.05.1995
94   Малдиви 31.05.1995
95   Того 31.05.1995
96   Централноафриканска република 31.05.1995
97   Буркина Фасо 03.06.1995
98   Египет 30.06.1995
99   Полша 01.07.1995
100   Швейцария 01.07.1995
101   Гватемала 21.07.1995
102   Бурунди 23.07.1995
103   Сиера Леоне 23.07.1995
104   Кипър 30.07.1995
105   Словения 30.07.1995
106   Монако 26.08.1995
107   Лихтенщайн 01.09.1995
108   Никарагуа 03.09.1995
109   Боливия 12.09.1995
110   Гвинея 25.10.1995
111   Мадагаскар 17.11.1995
112   Камерун 13.12.1995
113   Катар 13 януари 1996
114   Фиджи 14 януари 1996
115   Еквадор 21 януари 1996
116   Хаити 30 януари 1996
117   Сейнт Китс и Невис 21.02.1996
118   Бенин 22.02.1996
119   Гренада 22.02.1996
120   Обединени арабски емирства 10.04.1996
121   Руанда 22.05.1996
122   Папуа Нова Гвинея 09.06.1996
123   Соломонови острови 26.07.1996
124   Чад 19.10.1996
125   Гамбия 23.10.1996
126   Ангола 23.11.1996
127   България 01.12.1996
128   Нигер 13.12.1996
129   Демократична република Конго 1 януари 1997
130   Монголия 29 януари 1997
131   Република Конго 27.03.1997
132   Панама 06.09.1997
133   Киргизстан 20.12.1998
134   Латвия 10.02.1999
135   Естония 13.11.1999
136   Йордания 11.04.2000
137   Грузия 14.06.2000
138   Албания 08.09.2000
139   Оман 09.11.2000
140   Хърватия 30.11.2000
141   Литва 31.05.2001
142   Молдова 26.07.2001
143   Китай 11.12.2001
144   Тайван 1 януари 2002
145   Армения 05.02.2003
146   Северна Македония 04.04.2003
147   Непал 23.04.2004
148   Камбоджа 13.10.2004
149   Саудитска Арабия 11.12.2005
150   Виетнам 11 януари 2007
151   Тонга 27.07.2007
152   Украйна 16.05.2008
153   Кабо Верде 23.07.2008
154   Черна гора 29.04.2012
155   Самоа 10.05.2012
156   Русия 22.08.2012
157   Вануату 24.08.2012
158   Лаос 02.02.2013
159   Йемен 26.07 2014
160   Таджикистан 02.03.2013
161   Сейшели 26.04 2015
162   Казахстан 27.07.2015
Страни наблюдателки

Наблюдатели към СТО са:[7]

На 11 декември 2005 г. е взето официално решение за приемането в Световната търговска организация на Саудитска Арабия, която става 149-а членка.

На 15 декември същата година в Хонконг председателят на министерската конференция на СТО Джон Цанг заявява готовността на организацията да приеме Кралство Тонга.

На 7 ноември 2006 г. СТО официално предлага на Виетнам да встъпи в организацията, след 11-годишни преговори. По мнение на представители на организацията, Виетнам успешно е провел всички необходими реформи.

На 10 ноември 2006 г. президентът на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Александър Шохин, заявява, че Русия и САЩ са постигнали компромис в преговорите по встъпване в СТО. На 18 ноември, на среща на върха в Ханой, се провежда пореднит етап от двустранните преговори между Русия и САЩ по повод встъпването на Русия в организацията. В резултат е подписано двустранно съглашение.

На 1 – 2 декември 2006 г. в Женева се състои Петата интерпарламентарна конференция на СТО. В работата на форума вземат участие над 400 представители от 70 страни. Темата на конференцията е сривът на кръга от преговори в Доха и възможността за реанимация на преговорния процес. В заключителния документ на конференцията е изразена загриженост, че преговорите в рамките на Дохийския кръг „практически са застинали в мъртва точка“. Парламентаристите също така подчертават, че специално внимание на преговорите в рамките на Дохийския кръг е длъжно да се отдели на защитата на интересите на развиващите се страни.

На 11 януари 2007 г. Виетнам официално влиза в редовете на СТО и става 150-а членка на организацията.

На 31 юли 2007 г. Кралство Тонга[9] влиза в СТО.

На 23 юли 2008 г. Кабо Верде официално става 153-та страна-членка на организацията.[10][11][12]

На 26 октомври 2011 г. е обявено, че Вануату се присъединява към СТО.[13][14]

На 28 октомври Грузия се съгласява с влизането на Русия в организацията, а на 9 ноември в Женева, при посредничеството на Швейцария, двете страни подписват съглашение по присъединяването.[15] Това е последното двустранно съглашение по пътя за влизане на Русия в СТО.

На следващия ден са приети Черна гора и Самоа.[16]

На 22 август 2012 г. Руска федерация влиза в Световната търговска организация и става 156-а членка.[17]

Два дни по-късно, на 24 август, Вануату също встъпва в организацията и става 157-ата страна-членка.[18]

Споразумения редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ((en)) Understanding the WTO – what is the World Trade Organization?, официален сайт на СТО
  2. ((en)) Members and Observers, официален сайт на СТО
  3. ((en)) The WTO in Brief 2 официален сайт на СТО
  4. www.wto.org
  5. ((en)) The Doha Round Архив на оригинала от 2009-04-04 в Wayback Machine., Европейска комисия
  6. docs.wto.org
  7. а б ((en)) Сайт на СТО
  8. Включително Нидерландски Антили
  9. ((en)) WTO | Tonga – Member information, официален сайт на СТО
  10. ((ru)) Справка: Всемирная торговая организация
  11. ((ru)) ВТО пополнит одна из беднейших стран Африки[неработеща препратка], Дойче Веле
  12. ((ru)) Одна из беднейших стран мира Кабо-Верде вступила в ВТО
  13. ((ru)) Вануату опередила Россию, вступив в ВТО Архив на оригинала от 2022-03-31 в Wayback Machine.
  14. ((ru)) Дорога России в ВТО открыта, Коммерсантъ
  15. ((ru)) Россия и Грузия подписали соглашение о ВТО, Лента.ру
  16. ((ru)) ВТО одобрила присоединение Черногории и Самоа Архив на оригинала от 2012-01-14 в Wayback Machine.
  17. ((ru)) Россия стала 156-м полноправным членом ВТО
  18. ((en)) Официален сайт на СТО

Външни препратки редактиране