Евгения Димитрова

българска писателка и преводачка

Евгения Димитрова е българска писателка и преводачка.[1]

Евгения Димитрова
българска писателка и преводачка
Снимка от 1901 г. Източник: ДА „Архиви“
Снимка от 1901 г. Източник: ДА „Архиви“
Родена
Починала
22 юли 1930 г. (55 г.)
Националност България
Литература
Жанровепоезия, разказ, роман
Семейство
СъпругДимитър Димитров

Биография

редактиране
 
Членове на социалистически кръжок, между които Пейо Яворов, Цанко Церковски, Димитър Димитров, проф. Илия Янулов, Евгения Димитрова и др., 1901 г. Източник: ДА „Архиви“

Родена е на 21 май 1875 г. в Шумен. След Освобождението семейството ѝ се установява в Русе. Завършва девическа гимназия, а след това е учителка във Варна. Учи медицина във Виена, но след първата година се връща в Русе. Изучава немски език. Превежда художествена литература за множество вестници и списания. Прави превод на пиесата „Да живее животът!“ от Херман Зудерман през 1905 г., с второ издание през 1919 г. Омъжва се за Димитър Димитров от Лом през май 1899 г. През септември 1901 г. се установяват в София поради заболяване на съпруга ѝ от туберкулоза. Изпратен е в село Кабиюк, Шуменско, където умира през 1902 г. Тя продължава да живее в София, където публикува в множество вестници.[1] Леля е на писателя Добри Немиров по майчина линия. Имала е син Касиан, бил е артист в Народния театър, умира през 1922 г.

До началото на 1920-те години пише поезия. През 1913 г., заедно с Мара Белчева и Ана Карима, е сред жените основателки на Съюза на българските писатели, а през 1930 г. е сред основателките на Клуба на българските писателки.[1]

Умира на 22 юли 1930 г. в Русе.[1]

Творчество

редактиране
  • „Зара. Страници от дневник“ – роман, 1914
  • „Приключения (1913 – 1918)“ – роман, 1919
  • Разкази – том 1, 1926
  • Разкази – том 2, 1928
  • „Зара. Страници от дневник“ – роман, второ издание, С., „Кибеа“, 2019. Предговор и съставителство проф. Милена Кирова
  • Речник на българската литература. 1 том А – Д, София, БАН (стр. 353)
  • Никола Атанасов, „Страници из дневника на една жена“ – Българска сбирка, 1914, кн. 7
  • Кирил Христов, „Зара“ – роман от Евг. Димитрова – Училищен преглед, 1915, кн. 9 и 10
  • П. Лунгов – Социалистическа младеж, бр. 20, 1929
  • София Малиновска, „Романът Зара от Е. Димитрова“ – сп. Утрина, т.1 (1922), кн. 4 – 5 (стр. 20 – 28)

Източници

редактиране
  1. а б в г Евгения Димитрова // kibea.net. Посетен на 11 март 2019.

Външни препратки

редактиране