Отваря главното меню

Херман Зудерман (на немски: Hermann Sudermann) е германски белетрист и драматург.

Херман Зудерман
Hermann Sudermann
Портрет на Херман Зудерман ок. 1899 г.
Портрет на Херман Зудерман ок. 1899 г.
Роден 30 септември 1857 г.[1][2]
Починал 21 ноември 1928 г.[1][2] (71 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1887 – 1928
Жанр пиеса, роман, разказ
Направление реализъм
Дебютни творби Чест“, драма (1889)
Известни творби Госпожа Грижа“, роман (1887)
Котешката пътека“, роман (1890)
Уебсайт
Херман Зудерман в Общомедия

БиографияРедактиране

Херман Зудерман е роден в село Мацикен Източна Прусия (днес югозападна Литва), близо да руската граница. Баща му притежава малка пивоварна в Хайдекруг и Зудерман получава ранното си образование в началното училище в Елбинг (днес Елбльонг, Полша). Родителите му не са заможни и на 14-годишна възраст Херман започва работа като чирак при един химик. Все пак успява да завърши гимназия в Тилзит и да стане студент в Кьонигсбергския университет, където следва история и философия.

За да продължи образованието си, Зудерман отива през 1877 г. в Берлин и става студент в Хумболтовия университет на Берлин. Прехраната си изкарва като частен учител в различни семейства.

УспехиРедактиране

Попрището си на писател Зудерман започва като журналист в Берлин. Първият му роман „Госпожа Грижа“ (Frau Sorge) (1887) се радва на отлични отзиви. Първата му драма „Чест“ (Die Ehre) (1889) открива нов период в немския театър, играе се в цяла Германия и утвърждава името му на голям драматург.

Особен успех има драмата му „Родина“ (Heimat) (1893), в която изтъква правото на художника да води морално по-свободен живот от този на дребната буржоазия. Тук намира израз моралистичната и дидактическа тенденция на по-късните френски драматурзи, особено на младия Дюма. В представленията участват едни от най-известните актриси на времето, включително Хелена Моджеевска, Сара Бернар и Елеонора Дузе.

До 1908 г. Зудерман създава редица пиеси, сред които се открояват „Щастието в ъгъла“ (Das Glück im Winkel) (1895), „Йоан Предтеча“ (Johannes) (1898), „Огньовете на Свети Йоан“ (Johannisfeuer) (1900) и „Да живее животът!“ (Es lebe das Leben) (1902). Драмите на Зудерман намират широк отзвук и в Япония. През XX век по негови пиеси се заснемат повече от тридесет филма.

Сред романите на Зудерман много популярни стават „Госпожа Грижа“ (Frau Sorge) (1887), „Котешката пътека“ (Katzensteg) (1890) и „Песен на песните“ (Das Hohe Lied) (1908). Новелата „Пътуване до Тилзит“ (Die Reise nach Tilsit) (1917) спада към най-добрите му прозаични творби, впечатляващи с дълбок психологизъм и умението да се описват чувствата и преживяванията на героите.

СъстоятелностРедактиране

 
Херман Зудерман през последните си години

Известността на Зудерман му дава взможност да колекционира картини и скулптури. За тази цел той отиво в Рива дел Гарда, пътува в Гърция, Египет, Близкия Изток и Италия. След 1902 г. преуспелият писател пребивава в закупения от него дворец с голям парк край езерото Бланкензе при Требин. Украсява двореца и парка с художествените предмети от своята колекция, сред тях и образци, които е донесъл от пътуванията си. През 1909 г. Зудерман придобива представителна вила в богатия берлински квартал „Груневалд“, където живее постоянно от 1916 г. до смъртта си.

Херман Зудерман умира на 71-годишна възраст от пневмония с предхождащ инсулт. Съгласно завещанието му неговият доведен син и други спонсори създават Фондация Херман Зудерман, която подпомага писатели в нужда.[3]

Библиография (подбор)Редактиране

ПиесиРедактиране

  • Die Ehre (Drama), 1889
Чест, драма в 4 д., изд.: Взаимност, Варна (1896), прев. Иван Паунчев
Чест, драма в 4 д., изд.: Зора, Варна (1911), прев. Петър Хр. Генков
Чест, драма в 4 д., изд.: Живот, София (1919), прев. Петър Хр. Генков
  • Sodoms Ende (Künstlerdrama), 1890
Краят на Содома, драма в 5 д., изд.: Ч-ще Пробуда, Казанлък (1904), прев. Андрей Тодоров
  • Heimat (Schauspiel), 1893
Родина, драма в 4 д., изд.: Книж. Наука, Казанлък (1900), прев. Васил Николчов и Петър Минев
  • Der Katzensteg [von Sudermann selbst dramatisierter Roman gleichen Titels], 1890
 
Актьорът Стоян Бъчваров в комедията на Зудерман „Бой на пеперуди“, 1914 г.
  • Die Schmetterlingsschlacht (Komödie), 1894
  • Das Glück im Winkel (Schauspiel), 1895
Щастието в ъгъла, драма в 3 д., изд.: Бр. Г. Дюлгерови, Кюстендил (1900), прев. Константин Свраков и Димитър Протич
  • Morituri (Drei Einakter: Teja, Fritzchen, Das ewig Männliche), 1896
  • Johannes (Tragödie), 1898
Йоан Предтеча, трагедия в 5 д., изд.: Петко Беловеждов, Пловдив (1907), прев. Матей Икономов
  • Die drei Reiherfedern (Dramatisches Gedicht), 1899
  • Johannisfeuer (Schauspiel), 1900
Огньовете на св. Ивановата нощ, драма в 4 д., изд.: П. Кънчев, Шумен (1914), прев. Радослав Леваков
  • Es lebe das Leben (Drama), 1902
Да живее животът!, драма в 5 д., в.: Мир, София (1905), прев. Евгения Димитрова
Да живее животът!, драма в 5 д., изд: Хемус, София (1919), прев. Евгения Димитрова
  • Der Sturmgeselle Sokrates (Komödie), 1903
  • Stein unter Steinen (Schauspiel), 1905
  • Das Blumenboot (Schauspiel), 1906
  • Rosen (vier Einakter: Die Lichtbänder, Margot, Der letzte Besuch und Ferne Prinzessin), 1907
  • Strandkinder (Schauspiel), 1909
  • Der Bettler von Syrakus (Tragödie), 1911
  • Der gute Ruf (Schauspiel), 1913
  • Die Lobgesänge des Claudian (Drama), 1914
  • Die entgötterte Welt (Dramenreihe: Die Freundin, Die gutgeschnittene Ecke und Das höhere Leben), 1915
  • Die Raschhoffs (Drama), 1919
  • Das deutsche Schicksal (Vaterländische Dramenreihe: Heilige Zeit, Opfer und Notruf), 1920
  • Wie die Träumenden (Schauspiel), 1922
  • Der Hasenfellhändler (Schauspiel), 1927

Разкази, новели, романиРедактиране

  • Der Günstling der Präsidentin, vor 1887
  • Im Zwielicht. Zwölf zwanglose Geschichten, 1887
В полумрак. Непринудени историйки, изд.: Цвят, София (1917), прев. Анастасия Писковска
  • Frau Sorge (Roman), 1887
Грижа, сп.: Библиотека, София (1904), прев. Павел Генадиев
Госпожа грижа, изд.: Георги Д. Юруков, София (1920), прев. Велико Йорданов
Госпожа грижа, изд.: Георги Д. Юруков, София (1942), прев. Велико Йорданов
  • Katzensteg (Roman), 1890
Котешката пътека, сп.: Библиотека, София (1904), прев. В. Н-а
Котешката пътека, изд.: М. Г. Смрикаров, София (1942), прев. Борис Табаков
Котешката пътека, изд.: Народна култура, София (1960), прев. Тодор Берберов
Котешката пътека, изд.: Христо Г. Данов, Пловдив (1991), прев. Тодор Берберов
  • Jolanthes Hochzeit (Erzählung), 1892
Сватбата на Йоланта, изд.: Георги Юруков, София (1919), прев. Мара Консулова
  • Es war (Roman), 1894
  • Geschwister, 1897, Zwei Novellen:
Die Geschichte der stillen Mühle
Историята на тихата воденица, сп.: Библиотека, Пловдив (1906), прев. Мария Здравева
Историята на тихата воденица, изд.: Хемус, София (1920), прев. Никола Толчев
Der Wunsch
Престъпно желание, изд.: Ив. Лесичков, София (1921), прев. Теодора Пейкова
Престъпно желание, в.: Политика, София (1925), прев. Теодора Пейкова
Престъпно желание, изд.: SM, Пловдив (1993), прев. Теодора Пейкова
  • Das Hohe Lied (Roman), 1908
Песен на песните, ч. 1-2, библ.: Знаменити романи, София (1942), прев. Васил Каратеодоров
  • Die indische Lilie (sieben Erzählungen), 1911
Индийската лилия, изд.: Полиграфия, София (1941), прев. Мария Въжарова
  • Litauische Geschichten (vier Erzählungen: Die Reise nach Tilsit, Miks Bumbullis, Jons und Erdme, Die Magd), 1917
Едно пътуване до Тилзит, изд.: Просвещение, София (1942), прев. Борис Д. Паунов
  • Wo der Strom stiller wird, 1922
  • Der tolle Professor (Roman), 1926
  • Die Frau des Steffen Tromholt (Roman), 1927
  • Purzelchen (Roman), 1928

ПризнаниеРедактиране

 
Почетният гроб на Зудерман в Берлин
  • 1873: Zuerkennung der „Schillerprämie“ vom „Schillerkomitee Tilsit“ für herausragende Schulleistungen an der „Städtischen Realschule erster Ordnung zu Tilsit“
  • 1912: Verleihung des „Preußischen Kronenordens, 3. Klasse“ – von Kaiser Wilhelm II persönlich überreicht
  • 1918: Eisernes Kreuz 2. Klasse für die Wiederbelebung des von ihm gegründeten Goethebundes
  • 1921: Ehrung Sudermanns durch Herausgabe von Notgeld der Stadt Heydekrug/Memelland mit Bildnis, Abbildung v. Geburtshaus und Gedichtstext von H. Sudermann

ПочестиРедактиране

  • Hermann Sudermann-Stiftung zur Unterstützung von bedürftigen Autoren, Sitz Berlin
  • Sudermann-Denkmal in Šilutė (Heydekrug), Litauen
  • Sudermann-Museum in Macikai/Šilutė (Matzicken), Litauen
  • Gedenkkabinett im Sudermann-Schloss (Sudermann-Haus) in Blankensee/Trebbin
  • Gedenktafel am Haus Bettinastraße 3 in Berlin-Grunewald
  • Ehrengrab der Stadt Berlin auf dem Friedhof Grunewald
  • Hermann-Sudermann-Gymnasium Klaipėda (Memel)
  • Via Hermann Sudermann, Riva del Garda

ИзточнициРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014 г..
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. Hermann Sudermann Stiftung

Външни препраткиРедактиране