Отваря главното меню

Херман Зудерман (на немски: Hermann Sudermann) е германски белетрист и драматург.

Херман Зудерман
Hermann Sudermann
Portrait of Hermann Sudermann.jpg
Портрет на Херман Зудерман ок. 1899 г.
Роден 30 септември 1857 г.
Починал 21 ноември 1928 г. (71 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1887 – 1928
Жанр пиеса, роман, разказ
Направление реализъм
Дебютни творби Чест“, драма (1889)
Известни творби Госпожа Грижа“, роман (1887)
Котешката пътека“, роман (1890)
Уебсайт Страница в IMDb
Херман Зудерман в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Херман Зудерман е роден в село Мацикен Източна Прусия (днес югозападна Литва), близо да руската граница. Баща му притежава малка пивоварна в Хайдекруг и Зудерман получава ранното си образование в началното училище в Елбинг (днес Елбльонг, Полша). Родителите му не са заможни и на 14-годишна възраст Херман започва работа като чирак при един химик. Все пак успява да завърши гимназия в Тилзит и да стане студент в Кьонигсбергския университет, където следва история и философия.

За да продължи образованието си, Зудерман отива през 1877 г. в Берлин и става студент в Хумболтовия университет на Берлин. Прехраната си изкарва като частен учител в различни семейства.

УспехиРедактиране

Попрището си на писател Зудерман започва като журналист в Берлин. Първият му роман „Госпожа Грижа“ (Frau Sorge) (1887) се радва на отлични отзиви. Първата му драма „Чест“ (Die Ehre) (1889) открива нов период в немския театър, играе се в цяла Германия и утвърждава името му на голям драматург.

Особен успех има драмата му „Родина“ (Heimat) (1893), в която изтъква правото на художника да води морално по-свободен живот от този на дребната буржоазия. Тук намира израз моралистичната и дидактическа тенденция на по-късните френски драматурзи, особено на младия Дюма. В представленията участват едни от най-известните актриси на времето, включително Хелена Моджеевска, Сара Бернар и Елеонора Дузе.

До 1908 г. Зудерман създава редица пиеси, сред които се открояват „Щастието в ъгъла“ (Das Glück im Winkel) (1895), „Йоан Предтеча“ (Johannes) (1898), „Огньовете на Свети Йоан“ (Johannisfeuer) (1900) и „Да живее животът!“ (Es lebe das Leben) (1902). Драмите на Зудерман намират широк отзвук и в Япония. През XX век по негови пиеси се заснемат повече от тридесет филма.

Сред романите на Зудерман много популярни стават „Госпожа Грижа“ (Frau Sorge) (1887), „Котешката пътека“ (Katzensteg) (1890) и „Песен на песните“ (Das Hohe Lied) (1908). Новелата „Пътуване до Тилзит“ (Die Reise nach Tilsit) (1917) спада към най-добрите му прозаични творби, впечатляващи с дълбок психологизъм и умението да се описват чувствата и преживяванията на героите.

СъстоятелностРедактиране

 
Херман Зудерман през последните си години

Известността на Зудерман му дава взможност да колекционира картини и скулптури. За тази цел той отиво в Рива дел Гарда, пътува в Гърция, Египет, Близкия Изток и Италия. След 1902 г. преуспелият писател пребивава в закупения от него дворец с голям парк край езерото Бланкензе при Требин. Украсява двореца и парка с художествените предмети от своята колекция, сред тях и образци, които е донесъл от пътуванията си. През 1909 г. Зудерман придобива представителна вила в богатия берлински квартал „Груневалд“, където живее постоянно от 1916 г. до смъртта си.

Херман Зудерман умира на 71-годишна възраст от пневмония с предхождащ инсулт. Съгласно завещанието му неговият доведен син и други спонсори създават Фондация Херман Зудерман, която подпомага писатели в нужда.[1]

Библиография (подбор)Редактиране

ПиесиРедактиране

  • Die Ehre (Drama), 1889
Чест, драма в 4 д., изд.: Взаимност, Варна (1896), прев. Иван Паунчев
Чест, драма в 4 д., изд.: Зора, Варна (1911), прев. Петър Хр. Генков
Чест, драма в 4 д., изд.: Живот, София (1919), прев. Петър Хр. Генков
  • Sodoms Ende (Künstlerdrama), 1890
Краят на Содома, драма в 5 д., изд.: Ч-ще Пробуда, Казанлък (1904), прев. Андрей Тодоров
  • Heimat (Schauspiel), 1893
Родина, драма в 4 д., изд.: Книж. Наука, Казанлък (1900), прев. Васил Николчов и Петър Минев
  • Der Katzensteg [von Sudermann selbst dramatisierter Roman gleichen Titels], 1890
 
Актьорът Стоян Бъчваров в комедията на Зудерман „Бой на пеперуди“, 1914 г.
  • Die Schmetterlingsschlacht (Komödie), 1894
  • Das Glück im Winkel (Schauspiel), 1895
Щастието в ъгъла, драма в 3 д., изд.: Бр. Г. Дюлгерови, Кюстендил (1900), прев. Константин Свраков и Димитър Протич
  • Morituri (Drei Einakter: Teja, Fritzchen, Das ewig Männliche), 1896
  • Johannes (Tragödie), 1898
Йоан Предтеча, трагедия в 5 д., изд.: Петко Беловеждов, Пловдив (1907), прев. Матей Икономов
  • Die drei Reiherfedern (Dramatisches Gedicht), 1899
  • Johannisfeuer (Schauspiel), 1900
Огньовете на св. Ивановата нощ, драма в 4 д., изд.: П. Кънчев, Шумен (1914), прев. Радослав Леваков
  • Es lebe das Leben (Drama), 1902
Да живее животът!, драма в 5 д., в.: Мир, София (1905), прев. Евгения Димитрова
Да живее животът!, драма в 5 д., изд: Хемус, София (1919), прев. Евгения Димитрова
  • Der Sturmgeselle Sokrates (Komödie), 1903
  • Stein unter Steinen (Schauspiel), 1905
  • Das Blumenboot (Schauspiel), 1906
  • Rosen (vier Einakter: Die Lichtbänder, Margot, Der letzte Besuch und Ferne Prinzessin), 1907
  • Strandkinder (Schauspiel), 1909
  • Der Bettler von Syrakus (Tragödie), 1911
  • Der gute Ruf (Schauspiel), 1913
  • Die Lobgesänge des Claudian (Drama), 1914
  • Die entgötterte Welt (Dramenreihe: Die Freundin, Die gutgeschnittene Ecke und Das höhere Leben), 1915
  • Die Raschhoffs (Drama), 1919
  • Das deutsche Schicksal (Vaterländische Dramenreihe: Heilige Zeit, Opfer und Notruf), 1920
  • Wie die Träumenden (Schauspiel), 1922
  • Der Hasenfellhändler (Schauspiel), 1927

Разкази, новели, романиРедактиране

  • Der Günstling der Präsidentin, vor 1887
  • Im Zwielicht. Zwölf zwanglose Geschichten, 1887
В полумрак. Непринудени историйки, изд.: Цвят, София (1917), прев. Анастасия Писковска
  • Frau Sorge (Roman), 1887
Грижа, сп.: Библиотека, София (1904), прев. Павел Генадиев
Госпожа грижа, изд.: Георги Д. Юруков, София (1920), прев. Велико Йорданов
Госпожа грижа, изд.: Георги Д. Юруков, София (1942), прев. Велико Йорданов
  • Katzensteg (Roman), 1890
Котешката пътека, сп.: Библиотека, София (1904), прев. В. Н-а
Котешката пътека, изд.: М. Г. Смрикаров, София (1942), прев. Борис Табаков
Котешката пътека, изд.: Народна култура, София (1960), прев. Тодор Берберов
Котешката пътека, изд.: Христо Г. Данов, Пловдив (1991), прев. Тодор Берберов
  • Jolanthes Hochzeit (Erzählung), 1892
Сватбата на Йоланта, изд.: Георги Юруков, София (1919), прев. Мара Консулова
  • Es war (Roman), 1894
  • Geschwister, 1897, Zwei Novellen:
Die Geschichte der stillen Mühle
Историята на тихата воденица, сп.: Библиотека, Пловдив (1906), прев. Мария Здравева
Историята на тихата воденица, изд.: Хемус, София (1920), прев. Никола Толчев
Der Wunsch
Престъпно желание, изд.: Ив. Лесичков, София (1921), прев. Теодора Пейкова
Престъпно желание, в.: Политика, София (1925), прев. Теодора Пейкова
Престъпно желание, изд.: SM, Пловдив (1993), прев. Теодора Пейкова
  • Das Hohe Lied (Roman), 1908
Песен на песните, ч. 1-2, библ.: Знаменити романи, София (1942), прев. Васил Каратеодоров
  • Die indische Lilie (sieben Erzählungen), 1911
Индийската лилия, изд.: Полиграфия, София (1941), прев. Мария Въжарова
  • Litauische Geschichten (vier Erzählungen: Die Reise nach Tilsit, Miks Bumbullis, Jons und Erdme, Die Magd), 1917
Едно пътуване до Тилзит, изд.: Просвещение, София (1942), прев. Борис Д. Паунов
  • Wo der Strom stiller wird, 1922
  • Der tolle Professor (Roman), 1926
  • Die Frau des Steffen Tromholt (Roman), 1927
  • Purzelchen (Roman), 1928

ПризнаниеРедактиране

 
Почетният гроб на Зудерман в Берлин
  • 1873: Zuerkennung der „Schillerprämie“ vom „Schillerkomitee Tilsit“ für herausragende Schulleistungen an der „Städtischen Realschule erster Ordnung zu Tilsit“
  • 1912: Verleihung des „Preußischen Kronenordens, 3. Klasse“ – von Kaiser Wilhelm II persönlich überreicht
  • 1918: Eisernes Kreuz 2. Klasse für die Wiederbelebung des von ihm gegründeten Goethebundes
  • 1921: Ehrung Sudermanns durch Herausgabe von Notgeld der Stadt Heydekrug/Memelland mit Bildnis, Abbildung v. Geburtshaus und Gedichtstext von H. Sudermann

ПочестиРедактиране

  • Hermann Sudermann-Stiftung zur Unterstützung von bedürftigen Autoren, Sitz Berlin
  • Sudermann-Denkmal in Šilutė (Heydekrug), Litauen
  • Sudermann-Museum in Macikai/Šilutė (Matzicken), Litauen
  • Gedenkkabinett im Sudermann-Schloss (Sudermann-Haus) in Blankensee/Trebbin
  • Gedenktafel am Haus Bettinastraße 3 in Berlin-Grunewald
  • Ehrengrab der Stadt Berlin auf dem Friedhof Grunewald
  • Hermann-Sudermann-Gymnasium Klaipėda (Memel)
  • Via Hermann Sudermann, Riva del Garda

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране