Еврейска автономна област
Еврейската автономна област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Далекоизточния федерален окръг[1]. Тя е единствената автономна област в състава на Руската федерация. Площ 36 271 km2 (60-о място по големина в Руската федерация, 0,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 162 014 души (82-ро място в Руската федерация, 0,11% от нейното население). Административен център е град Биробиджан. Разстоянието от Москва до Биробиджан е 8361 km.
| Еврейска автономна област Еврейская автономная область | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
_-_Jewish_Autonomous_Oblast.svg) Еврейска автономна област на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Адм. център | Биробиджан |
| Площ | 36 271 km² |
| Население | 162 014 души (2018) 4,47 души/km² |
| Адм. център | Биробиджан |
| Федерален окръг | Далекоизточен федерален окръг |
| Губернатор | Александър Левинтал |
| Езици | руски |
| Часова зона | UTC +10 |
| МПС код | 79 |
| Официален сайт | www.eao.ru |
| Еврейска автономна област в Общомедия | |
Историческа справка
редактиране- На 28 март 1928 г. Президиумът на ЦИК на СССР приема постановление „О закреплении за КОМЗЕТ-ом для нужд сплошного заселения трудящимися евреями свободных земель в приамурской полосе Дальневосточного края“.
- На 20 август 1930 г. ЦИК на РСФСР приема постановление за „Образуване на Биро-Биджански национален район в състава на Далекоизточния край“.
- На 7 май 1934 Президиумът на ВЦИК преобразува района в Еврейска автономна област в състава на РСФСР.
- През 1938 г. след създаването на Хабаровския край Еврейската АО влиза в неговия състав.
- През 1991 г. с постановление на Президиума на Върховния съвет на РСФСР Еврейската автономна област е отделена в самостоятелен субект на Руската федерация.
- На 12 декември 1993 г. статутът на равноправен субект на Федерацията е узаконен с приемането на Конституцията на Руската федерация.
На 31 март 2005 г. депутатите от законодателното събрание на ЕАО създават работна група за подготовка на изменения в официалното название на региона. Според тях думата автономна в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта е самостоятелен субект на Федерацията.
След отмяната на „Закона за Еврейската автономна област“ през 1993 г. областта се оказва в странно юридическо положение. Нов закон за статута на ЕАО не е приет. От пет автономни области, съществуващи през съветско време на територията на РСФСР, към настоящия момент е останала само една – Еврейската (другите четири получават статут на републики в състава на РФ).
За първи път въпросът е поставен на федерално равнище още през 1992 г. неколкократно от депутатите в Руската дума, но поради юридическата сложност проблемът няма окончателно решение.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеЕврейската автономна област е разположена в Далечния изток, покрай левия бряг от долното течение на река Амур. На северозапад граничи с Амурска област, на север, североизток и изток – с Хабаровски край, а на юг и запад – с Китай, като границата преминава по талвега на река Амур. В тези си граници заема площ от 36 271 km2 (60-о място по големина в Руската федерация, 0,21% от нейната площ).[2]
Релеф
редактиранеТериторията на автономната област може да бъде разделена на приблизително две равни части: северозападна планинска и югозападна низинна. Северозападните части се заемат от ниските хребети Малък Хинган (883 m), Сутарски, Шчуки-Поктой и Помпеевски (1013 m), с преобладаващи височини 600 – 700 m. На север в пределите на областта навлизат южните разклонения на Бурейнския хребет с височини 800 – 100 m и максимална височина връх Чурбукондя 1360 m. На юг и югоизток, източно от река Бира се простира западната част на силно заблатената Средноамурска низина (височина 40 – 150 m).[2]
Климат
редактиранеКлиматът е мусонен. Зимата е студена, суха, с малко сняг със средна януарска температура от -21 °C до -26,5 °C. Лятото е топло и влажно със средна юлска температура 18 – 21 °C. Годишната сума на валежите варира от 700 – 800 mm в планинските части до 500 – 700 mm в равнините, като над 80% от валежите са през юли и август. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 170 – 175 дни в равнинните части и 155 – 165 дни в планинските части.[2]
Води
редактиранеПо територията на Еврейската автономна област протичат 5017 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 18 275 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Амур. Основната река в областта е Амур, която протича по границата с Китай и частично по границата с Хабаровски край. Нейни основни притоци са: Биджан, Бира и Тунгуска с десния си приток Урми. Речната мрежа е най-добре развита в планинските и предпланинските райони, а най-слабо – в равнинната част. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на дъждовното (50 – 70%). Водният им режим се характеризира със слабо, разтегнато във времето лятно-есенно пълноводие, много често придружено с катастрофални прииждания и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в средата или края на април.[3]
В областта има около 3 хил. езера с обща площ 65 km2, като голяма част от тях са крайречни (старици) и са разположени основно по долината на Амур и неговите притоци. Блатата и заблатените земи заемат площ от 9145 km2, които представлява 25,21% от територията на Еврейската автономна област.[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеВ планинските части почвите са предимно кафяви горски, в Средноамурската низина – ливадно-блатни, ливадно-глинести и алувиални.[2]
Горите са разпространени предимно в планинските части и заемат 36% от територията на областта (около 1303 хил.ха), като преобладават масивите от смърч и ела (205 хил.ха), кедър (192 хил.ха), лиственица 150 хил.ха), дъб (327 хил.ха), бреза (202 хил.ха), липа (87 хил.ха). В Средноамурската низина растителността е ливадна, ливадно-блатна и блатна в съчетание с редки гори от дъб, бреза и лиственица. Голямо стопанско значение имат крайречните ливади, разположени по заливната тераса на Амур, на запад от устието на река Бира.[2]
Животинския свят е представен от белка, собол, енотовидно куче, норка, видра, лос, зубър, дива свеня, тигър (само в Малък Хинган). Реките са богати на различни видове риби.[2]
Население
редактиранеНаселението на областта е 166 120 души към 2016 г.[4], а на 1 януари 2018 г. 162 014 души (82-ро място в Руската федерация, 0,11% от нейното население). Титулният народ са евреите (около 1%), но мнозинството от населението са руснаци (91%).
Населени места с над 5000 души са градовете Биробиджан и Облучие, както и селата Николаевка, Ленинское и Амурзет. Населението на повечето селища, а и на областта като цяло намалява след разпадането на СССР. През 1992 г. населението на областта е наброявало над 220 000 души.[5]
| Биробиджан | 74 559 | Бабстово | 4465 |
| Облучие | 8792 | Теплоозьорск | 3771 |
| Николаевка | 6865 | Приамурски | 3661 |
| Ленинское | 6109 | Птичник | 3194 |
| Амурзет | 5051 | Бира | 2710 |
| Смидович | 4435 | Биракан | 1899 |
Според данни от преброяването на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на Еврейската автономна област е следният:[6]
Административно-териториално деление
редактиране
В административно-териториално отношение Еврейската автономна област се дели на 1 областен градски окръг, 5 муниципални района, 2 града, в т. ч. 1 град с областно подчинение (Биробиджан) и 1 град с районно подчинение (Облучие) и 11 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Биробиджан (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Областни градски окръзи | ||||||
| 1. Биробиджан | 169 | 73 623 | гр. Биробиджан | 73 623 | ||
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Биробиджански | 4443 | 11 224 | гр. Биробиджан | |||
| 2. Ленински | 6068 | 17 760 | с. Ленинское | 6109 | 122 | |
| 3. Облученски | 13 300 | 25 513 | гр. Облучие | 8540 | 159 | Бира, Биракан, Известкови, Кулдур, Лондоко, Теплоозерск, Хинганск |
| 4. Октябърски | 6400 | 9708 | с. Амурзет | 5051 | 222 | |
| 5. Смидомички | 5900 | 24 186 | сгт Смидович | 4279 | 72 | Волочаевка 2-я, Николаевка, Приамурски |
Селско стопанство
редактиранеОтглежда се едър рогат добитък, свине, зърнени култури (ечемик, пшеница, овес), зеленчуци и картофи, както и соя. Има пчеларство.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | ||||||
| хиляди хектара | 146,9[7] | 121,7 | 79,7[7] | 87,2[8] | 108,4 | 125,9[8] | ||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Еврейской автономной области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Източници
редактиране- ↑ Пуляева Д.А., Кузьменко Г.А. и др. Еврейската автономна област (Евре́йская автоно́мная о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 9. Атмосферна динамика – Железопътен възел [Динамика атмосферы – Железнодорожный узел]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2007. ISBN 978-5-85270-339-2. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-02 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Еврейска автономна област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Еврейска автономна област
- ↑ ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
- ↑ ((ru)) Численность постоянного населения на 1 января (человек) 1990 – 2013 года Архив на оригинала от 2015-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))