Евролигата, известна като Евролига на Turkish Airlines по спонсорски причини, е европейското професионално баскетболно клубно състезание от първо ниво, организирано от Евролига Баскетбол от 2000 г.

Евролига
Turkish Airlines EuroLeague
Информация
Спортбаскетбол
Основан1957
Брой отбори18
ДържавиЕвропа
Настоящ победителFlag of Turkey.svg Анадолу Ефес (2-ра титла)
УебсайтEuroLeague
Настоящ сезон или издание на турнира Евролига 2022/23
Евролига в Общомедия

Въведено през 2000 г., състезанието замени ФИБА ​​ЕвроЛига (която преди това беше наричана ФИБА Европейска Шампионска Купа или просто Европейска купа), която се управляваше от ФИБА ​​от 1958 г. Купата на европейските шампиони на ФИБА ​​и Евролигата се считат за същата конкуренция, като промяната на името е просто ребрандиране.

Евролигата е една от най-популярните спортни лиги на закрито в света, със средна посещаемост от 8 780 за мачовете на лигата през сезон 2017 – 18. Това беше петата най-висока позиция в която и да е професионална спортна лига на закрито в света (най-високата извън Съединените щати) и втората най-висока в която и да е професионална баскетболна лига в света, само след Националната баскетболна асоциация (НБА).

Титлата в Евролигата е спечелена от 21 различни клуба, 13 от които са печелили титлата повече от веднъж. Най-успешният клуб в състезанието е Реал Мадрид, с десет титли. Настоящите шампиони са ЦСКА Москва, който победи Анадолу Ефес на финала през 2019 г., спечелвайки осмата титла на клуба.

ИсторияРедактиране

Купа на европейските шампиони (1957 – 2000)Редактиране

Турнирът е учреден през 1957 г. като купа на европейските шампиони. Първият победител е СКА Рига, които побеждават на финала българският Лукойл Академик. В следващите 2 издания на турнира отново победител е СКА Рига. До 1963 г. е печелен само от съветски отбори. Хегемонията на СССР е прекъсната от Реал Мадрид, които побеждават Спартак Бърно на финала. В следващите 5 сезона „кралският клуб“ печели трофея 4 пъти.

През 1969 г. в Барселона Реал отстъпват във финалния мач на ПБК ЦСКА (Москва). На следващия сезон шампион е Варезе. В 1971 г. ЦСКА Москва си връща титлата, като побеждава италианците на финала. През 1972 и 1973 г. шампион отново е Варезе. Година по-късно в Нант Реал Мадрид побеждава Варезе на финала и отново е шампион след 6-годишно прекъсване. През следващите 2 сезона финалните мачове са между тези 2 отбора и завършват с победа за Варезе. От 1977 до 1979 г. италианският тим играе 3 поредни финала, но губи и в трите. Шампиони са Макаби Тел Авив, Реал Мадрид и Босна Сараево.

През 1980 г. титлата става притежание отново на Реал Мадрид. На следващата година Макаби завоюва втората си титла в турнира, печелейки с 1 точка преднина срещу Виртус Болоня. В следващите 3 сезона шампиони са италиански отбори – Виртус Болоня (1) и на 2 пъти Канту. През 1985 и 1986 г. шампион е Цибона Загреб. Следват две титли на Армани Джийнс Милано. От 1989 до 1991 г.шампион е БК Сплит. През 1992 г. Партизан взима трофея. Година по-късно шампион става френският Лимож. През 1994 и 1995 г.Олимпиакос играе на финал 2 пъти, но губи и в двата, но печелят турнира през 1997 г. Година по-рано градският им съперник Панатинайкос става първият гръцки тим, вдигал трофея. През 1998 г. Виртус Болоня печелят на финала срещу АЕК. През следващата година Виртус отново достига финал, но губи от Панатинайкос. Последният победител в купата на европейските шампиони е Панатинайкос.

Евролига и Супролига (2001)Редактиране

 
Купата на Евролигата

През 2001 г. федерациите ФИБА и УЛЕБ се скарват за правата върху турнира. Учредени са 2 нови турнира – Евролига (под егидата на УЛЕБ) и Супролига (под егидата на ФИБА). Виртус Болоня печели Евролигата, а първото и единствено издание на Супролигата е с победител Макаби Тел Авив.

Евролига на УЛЕБ (След 2002 г.)Редактиране

През 2002 г. повечето отбори бойкотират Супролигата и участват в Евролигата. Виртус Болоня играе финал в собствената си зала, но Панатинайкос ги побеждава с 93:89. През 2003 г. Барселона печели срещу БК Бенетон. На следващата година Макаби Тел Авив прегазва Фортитудо със 118:74. Макаби защитата титлата си през следващия сезон, като от мнозина тимът, воден от Дейвид Блат е смятан за един от най-силните в историята на турнира.

През 2006 г. обаче израелският тим е победен от ПБК ЦСКА (Москва). През 2007 г. Панатинайкос печели на собствена земя срещу „московските армейци“. ЦСКА става отново шампион през 2007/2008, побеждавайки Макаби. Година по-късно ЦСКА отново губи от Панатинайкос със 73:71. През сезон 2009/2010 шампион е Барселона.

От 2010 г. спонсор на Евролигата са Турските авиолинии. През 2010/11 шампион отново е Панатинайкос, побеждавайки Макаби ТА на финала. В началото на 10-те години две поредни титли взима Олимпиакос. Макаби печели една титла през 2013/14, а Реал Мадрид и ЦСКА Москва триумфират в състезанието два пъти през това десетилетие. Реал печели през 2015 и 2018 г., а ЦСКА Москва – през 2016 и 2019 г.

От 2016/17 регламентът е променен, като груповият етап и елиминациите са премахнати и по подобие на НБА е въведен редовен сезон, в който се играе всеки срещу всеки. От 2015 г. Евролигата суспендира участието на играчи в националните отбори по време на сезона, поради което между Евролигата и ФИБА нараства скандал. В резултат на това ФИБА създава алтернативни турнири – Шампионска лига на ФИБА и Купа на ФИБА Европа.

От 2019 г. Евролигата обявява, че тимовете няма да се класират в турнира чрез първенствата – отборите получава лиценз за турнира, а част от тях са асоциирани клубове, чието място за следващите сезони не е сигурно.

НаименованияРедактиране

Ера на ФИБА:Редактиране

  • Купа на Европейските Шампиони на ФИБА: (1958 – 1991)
  • Европейска Лига на ФИБА („ЕвроЛига на ФИБА“): (1991 – 1996)
  • ФИБА ЕвроЛига: (1996 – 2000)
  • ФИБА СупроЛига: (2000 – 2001)

Ера на Евролига:Редактиране

  • Евролига: (2000 – 2016)
  • ЕвроЛига: (2016 г. – )

РегламентРедактиране

В надпреварата до сезон 2016/17 стартират 38 отбора. 16 от тях играят квалификация за 2 места в груповата фаза. Групите са 4 от по 6 отбора, като се играе всеки срещу всеки на разменено гостуване. През сезон 2016/17 е въведен редовен сезон с 16 тима, които през 2019/20 се увеличават на 18. След това се играят плейофи, в които първият с 3 победи се класира за Final four. В тази финална фаза се играят полуфиналите и финалът в града-домакин.

Настоящи клубовеРедактиране

Това са отборите, които участват в Евролигата през сезон 2022/23.

Отбор Град Стадион Капацитет
1   Алба Берлин Берлин Мерцедес Бенц Арена 14 500[1]
2   Анадолу Ефес Истанбул Синан Ердем Доме 16 000[2]
3   Байерн Мюнхен Мюнхен Ауди Доме 6700[3]
4   Барселона Барселона Палау Блауграна 7585[4]
5   Баскония Витория-Гастейс Фернандо Буеса Арена 15 504[5]
6   Валенсия Валенсия Ла Фонтела 9000[6]
7   Жалгирис Каунас Каунас Жалгирис Арена 15 415[7]
8   Олимпия Милано Милано Медиоланум Форум 12 700[8]
9   АСВЕЛ Баскет Вилюрбан Астробал 5556[9]
10   Макаби Тел Авив Тел Авив Менора Миттачим Арена 10 383[10]
11   Олимпиакос Пирея Стадион на мира и приятелството 11 640[11]
12   Партизан Белград Щарк Арена 18 386
13   Панатинайкос Маруси О.А.К.А 18 989[12]
14   Реал Мадрид Мадрид УиЗинк Сентър 15 000[13]
15   Фенербахче Истанбул Спортна зала Юлкер 13 059
16   Виртус Болоня Болоня Сегафредо Арена 9980
17   Монако Монако Зала Гастон Медесин 4600
18   Цървена Звезда Белград (Щарк Арена) (Зала Александър Николич) 18 386[14]
8000[15]

Шампиони по клубовеРедактиране

Ранг Клуб Шампион Финалист Шампион по години
1   Реал Мадрид 10 8 1964, 1965, 1967, 1968, 1974, 1978, 1980, 1995, 2015, 2018
2   ЦСКА Москва 8 6 1961, 1963, 1969, 1971, 2006, 2008, 2016, 2019
3   Макаби Тел Авив 6 9 1977, 1981, 2001*, 2004, 2005, 2014
4   Панатинайкос 6 1 1996, 2000, 2002, 2007, 2009, 2011
5   Варезе 5 5 1970, 1972, 1973, 1975, 1976
6   Олимпиакос 3 5 1997, 2012, 2013
7   Олимпия Милано 3 2 1966, 1987, 1988
8   Ригас АСК 3 1 1958, 1959, 1960
  Сплит 3 1 1989, 1990, 1991
10   Барселона 2 5 2003, 2010
11   Виртус Болоня 2 3 1998, 2001
  Анадолу Ефес 2 1 2021, 2022
12   БК Канту 2 1982, 1983
  Цибона 2 1985, 1986
14   Фенербахче 1 2 2017
15   Динамо Тбилиси 1 1 1962
  Ховентуд Бадалона 1 1 1994
  Жалгирис 1 1 1999
18   Босна 1 1979
  Виртус Рома 1 1984
  Партизан 1 1992
  Лимогес ЦСП 1 1993
22   Академик 2
  Бърно 2
  Тревизо 2
  Саски Баскония 2
26   УСК Прага 1
  АЕК 1
  Фортитудо Болоня 1

Шампиони по нацияРедактиране

Ранг Държава Клуб Победител Финалист
1.   Испания Реал Мадрид 10 8
Барселона 2 5
Ховентут Бадалона 1 1
Баскония 2
4 clubs 13 16
2.   Италия
Палаканестро Варезе 5 5
Олимпия Милано 3 2
Виртус Болоня 2 3
БК Канту 2
Виртус Рома 1
Палаканестро Тревизо 2
Фортитудо Болоня 1
7 clubs 13 13
3.   Гърция Панатинайкос 6 1
Олимпиакос 3 5
АЕК 1
3 clubs 9 7
4.   Съветски съюз ЦСКА Москва 4 3
Ригас АСК 3 1
Динамо Тбилиси 1 1
Жалгирис 1
4 clubs 8 6
5.   Югославия КК Сплит 3 1
Цибона 2
Босна 1
Партизан 1
4 clubs 7 1
6.   Израел Макаби Тел Авив 6 9
7.   Русия ЦСКА Москва 4 3
8.   Турция Фенербахче 1 2
Анадолу Ефес 1 1
2 clubs 2 3
9.   Франция Лимогес ЦСП 1
  Литва Жалгирис 1
11.   Чехословакия Бърно 2
УСК Прага 1
2 clubs 0 3
12.   България Академик 2

СпонсориРедактиране

Спонсор на Купата
Премиум партньори
Глобални партньори
Регионални партньори
Глобални партньори на Финалната четворка

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Worldstadiums.com basketball capacity 14,500. Архив на оригинала от 6 октомври 2009 в Wayback Machine.
  2. Turkey2010.FIBA.com Mayor of Istanbul gives Turkish Basketball Federation and media tour of World Championship Final venue. Архив на оригинала от 2010-06-10 в Wayback Machine.
  3. Rudi-Sedlmayer-Halle Архив на оригинала от 2011-06-24 в Wayback Machine. ((de))
  4. Palau Blaugrana – FC Barcelona. // FC Barcelona. Посетен на 4 June 2017.
  5. Sports Competitions. // buesa-arena.com. Архивиран от оригинала на 2016-11-07. Посетен на 6 November 2016. Архив на оригинала от 2016-11-07 в Wayback Machine.
  6. Pabellón: Pabellon Municipal Fuente San Luis (9.000 espectadores) {{in lang|es}}.. // Архивиран от оригинала на 2015-08-10. Посетен на 2019-04-15. Архив на оригинала от 2015-08-10 в Wayback Machine.
  7. EuroLeague ticket sales to Zalgiris home games begin next week. // Посетен на 8 September 2019.
  8. CHI SIAMO. // MediolanumForum.it. Посетен на 3 December 2016.
  9. 0 ME,Astroballe (5556 places). // Архивиран от оригинала на 2017-06-30. Посетен на 2016-09-30.
  10. Attendance: 10,383.
  11. Peace and Friendship Stadium – Olympiacos BC. // olympiacosbc.gr. Архивиран от оригинала на 2 August 2016. Посетен на 4 June 2017. Архив на оригинала от 2016-08-02 в Wayback Machine.
  12. Olympic Sports Hall. // stadia.gr. Посетен на 29 June 2017.
  13. WiZink Center | Real Madrid Basketball Arena | Real Madrid Basketball. // Real Madrid. Посетен на 1 January 2017.
  14. starkarena.co.rs Архив на оригинала от 2019-07-15 в Wayback Machine. на руски
  15. Hala Aleksandar Nikolić. // Посетен на 4 January 2019. Архив на оригинала от 2016-10-06 в Wayback Machine.