Евтим Чешмеджиев
Евтим К. Чешмеджиев е български духовник, свещеноиконом, общественик и търговец.
| Евтим Чешмеджиев | |
| български свещеник и общественик | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Деца | Йосиф Чешмеджиев |
Биография редактиране
Евтим Чешмеджиев роден в Скопие, тогава в Османската империя. Той е богат търговец и член на „първоначалното съдилище“, а по-късно става свещеник.[1] Чешмеджиев е описван като интелигентен и почтен гражданин.[2] В 1885 година като председател на Скопската българска община Евтим Чешмеджиев пише писмо до Министерството на външните работи в София, в което описва „в кратце положението на тукашните Българи, които вследствие на Берлинския конгрес бидоха разпокъсани и разделени най-немилостиво от своите братя; горко! Засега нашето положение е отчаяно, почти всеки ден убийства, грабеж, затваряния и заточения без никаква законна причина“.[3]
Назначен е за архиерейски наместник в Пехчево.[1]
Оглавява Сярската българска община преди септември 1901 година. Като председател в Сяр Чешмеджиев влиза в конфликт със Серския революционен комитет.[4] След Солунските атентати от 1903 година, под въздействие на гърците, Сярската българска община е съвсем разнебитена от османската власт, а нейният председател иконом Евтим Чешмеджиев е интерниран през пролетта в родното му Скопие.[5] В града не е оставен нито един интелигентен българин, и презвитера Чешмеджиева е принудена сама да управлява българските общински имоти и да поддържа контакти с Екзархията.[6] След като Чешмеджиев е осъден на затвор, на 1 септември 1903 година екзарх Йосиф моли княжеското търговско агентство в Сяр да се погрижи за изпращането на съпругата и децата му в Скопие, превеждайки пари за пътуването и настаняването им там.[7]
Негов син е фолклористът, композитор и диригент Йосиф Чешмеджиев.
Бележки редактиране
- ↑ а б Македонски преглед, т. 28 – 29, Македонски научен институт, София, 2006, стр. 65.
- ↑ Известия на държавните архиви, том 55, Наука и изкуство, София, 1988, стр. 113.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия: 1878 - 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 48.
- ↑ Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военно издателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 496.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринска Тракия 1902/1904, дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 266.
- ↑ Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: – Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929.
- ↑ ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а е. 228, л.132.