Едвард Ридз-Шмигли
Маршал Ѐдвард Ридз-Шмѝгли (на полски: Edward Rydz-Śmigły, среща се също и Шмигли-Ридз) е полски военен деец и политик от периода на Втората република, ръководител на отпора срещу Нацистка Германия през септември 1939 г.
| Едвард Ридз-Шмигли Edward Rydz-Śmigły | |
| полски маршал | |
 | |
| Роден |
Бжежани, Австро-Унгария |
|---|---|
| Починал | 2 декември 1941 г.
Варшава, окупирана Полша |
| Погребан | Варшава, Полша |
| Учил в | Ягелонски университет |
| Награди | Орден на Белия орел (10 ноември 1936) Свети Сава |
| Подпис |  |
| Едвард Ридз-Шмигли в Общомедия | |
Кратка биография
редактиранеСлед като завършва следване на философски науки в Краков (по това време в пределите на Австро-Унгария), през 1911 г. Ридз-Шмигли получава военно образование в школата за запасни офицери във Виена. Година по-късно той се включва в Стрелковия съюз (полска полувоенна организация, сформирана с одобрението на австро-унгарските власти в Краков и Лвов).[1]
В началото на Първата световна война Ридз-Шмигли е мобилизиран в австро-унгарската армия, от август 1914 г. воюва в състава на Полските легиони на страната на Централните сили срещу Руската империя, която владее по-голямата част от Полша. Издига се от командир на батальон до командир на бригада. След отказа на полските войски да дадат клетва за вярност на Германия и Австро-Унгария (юли 1917 г.) Ридз-Шмигли става главнокомандващ на нелегалната Полска военна организация – основа на армията на бъдещата независима полска държава. През есента на 1918 г. става военен министър във временното полско правителство в Люблин, ръководено от Игнаци Дашински.[1]
По време на полско-съветската война (1919 – 1921) Ридз-Шмигли командва полските войски, които през пролетта на 1920 г. завземат Западна Украйна и Киев, но по-късно са принудени да отстъпят. През август същата година командва дясното крило на полската армия в битката при Варшава, завършила с разгром на Червената армия и провал на идеята за налагане на болшевизма в Полша.[1]
През 20-те години Ридз-Шмигли е инспектор на войските във Вилно и Варшава.[1] Става една от водещите личности в авторитарния режим, установен през 1926 г. от Юзеф Пилсудски (Санацията).[2] През 1935 г., след смъртта на Пилсудски, Ридз-Шмигли е издигнат в длъжност Генерален инспектор (фактически ръководител) на въоръжените сили, подчинен единствено на президента на републиката.[3] От ноември 1936 г. е с чин маршал. В първите дни на Втората световна война е главнокомандващ на полската армия. За седмица германските войски сломяват полската съпротива и достигат подстъпите на столицата Варшава. Ридз-Шмигли бяга в Румъния, където е интерниран (18 септември). Две години по-късно (през октомври 1941 г.) се завръща тайно във Варшава. Опитите му да завърже контакти с нелегалната съпротива срещу нацистката окупация са неуспешни.
Маршал Ридз-Шмигли е погребан във Варшава под псевдонима Адам Завиша.[1]
Източници
редактиране- ↑ а б в г д Rydz-Śmigły[неработеща препратка] (Wielka Interaktywna Encyklopedia Multimedialna Архив на оригинала от 2006-12-30 в Wayback Machine., цитирано на 12.03.2009)
- ↑ Sanacja[неработеща препратка] (WIEM Архив на оригинала от 2006-12-30 в Wayback Machine., 12.03.2009)
- ↑ Generalny Inspektorat Sił Zbrojnych Архив на оригинала от 2013-04-14 в Wayback Machine. (WIEM Архив на оригинала от 2006-12-30 в Wayback Machine., 12.03.2009)