Едуард Захариев
Едуард Енчев Захариев е български кинорежисьор.
Едуард Захариев | |
български кинорежисьор | |
Роден | Едуард Енчев Захариев
|
---|---|
Починал | |
Режисура | |
Активност | 1962 – 1996 |
Награди | номинация за Златна мечка на Международния кинофестивал в Берлин (1986) |
Семейство | |
Съпруга | Мариана Димитрова (разведени) |
Уебсайт |
Биография
редактиранеРоден е на 1 юли 1938 г. в Москва, СССР. Завършва кинорежисура в класа на Феликс Мариаши и Карой Мак в Академията за филмово и театрално изкуство „Бела Балаш“[1], Будапеща, Унгария (1961), където негови състуденти са унгарският кинорежисьор и сценарист Ищван Сабо и унгарският филмов режисьор и сценарист Пал Габор[2], след което се завръща в България и започва работа в Студията за хроникални и документални филми в София. От 1963 г. в течение на 28 години – до 1991 г., е режисьор в студията за игрални филми „Бояна“.[2]
Първият му документален филм е късометражният „Релси в небето“ (1962), на който е режисьор и сценарист. Следват документалните филми „Стомана“ (1970), „БДЖ“ (1970), „Скок“ (1965), „Сол“ (1965).[2]
Дебютът му в игралното кино е през 1968 г. с 38-минутния филм „Ако не иде влак“ по сценарий на Георги Мишев. Сред първите му игрални филми е и пълнометражният „Небето над Велека“ (1968) по сценарий на Дико Фучеджиев.[2]
През 1984 г. излиза филмът на Едуард Захариев „Елегия“. Сценарият е написан по разказа „Смъртта на Шияка“ на Александър Томов, а главната роля се изпълнява от Ицхак Финци. След премиерата филмът е свален от екран, поради неодобрение от тогавашните киноначалници.[2]
През 1993 г. режисьорът представя новата версия на „Елегия“, с която печели специалната награда на журито от Международния кинофестивал в Страсбург.[2]
Признание
редактиранеПрез 1976 г. получава орден „Кирил и Методий“ (I степен), а през май 1984 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“.[2]
Награди и номинации
редактиране- През 1963 г. дебютният му филм „Релси в небето“ е отличен с наградата „Златна роза“ от Фестивала на българския филм във Варна.[2]
- През 1966 г. филмът му „Сол“ печели наградата на критиката от Фестивала на българския филм във Варна.[2]
- През 1976 г. филмът му „Вилна зона“ печели първа награда от Фестивала на българския игрален филм във Варна.[2]
- През 1976 г. печели специалната награда на журито на Международния кинофестивал в Карлови Вари за филма „Вилна зона“.
- През 1986 г. е номиниран за Златна мечка на Международния кинофестивал в Берлин за филма „Скъпа моя, скъпи мой“.
- През 1997 г. е номиниран за Кристален глобус на Международния кинофестивал в Карлови Вари за филма „Закъсняло пълнолуние“.
- През 1997 г. посмъртно получава наградата на СБФД за най-добър филм и режисура в категория Игрално кино за „Закъсняло пълнолуние“.[2]
Филмография
редактиранеКато режисьор
редактиранеИгрални филми
- „Закъсняло пълнолуние“ (1996)
- „Резерват“ (1991)
- „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986)
- „Елегия“ (1982)
- „Почти любовна история“ (1980)
- „Мъжки времена“ (1977)
- „Вилна зона“ (1975)
- „Преброяване на дивите зайци“ (1973)
- „Небето на Велека“ (1968)
- „Ако не иде влак“ (1967)
Документални филми
- „Стомана“ (1970)
- „БДЖ“ (1970)
- „Скок“ (1965)
- „Сол“, две версии спрени от тогавашната цензура и не излъчени никога, късометражни (1965)
- „Релси в небето“, късометражен (1962)
Като сценарист
редактиране- „Скъпа моя, скъпи мой“ (1985) – заедно с Пламен Масларов
Като актьор
редактиране- „Съдията“ (1986) – кожар
- „...И дойде денят“ (1973)
Филм за него
редактиране- Едуард Захариев и документалното кино (2001) – реж. Оскар Кристанов, сц. Георги Стоянов и Оскар Кристанов
Литература
редактиране- Георги Данаилов, „Доколкото си спомням“, Издателство "Абагар”. ВТ. 2002, ISBN 954-427-470-0
Източници
редактиране- ↑ Едуард Захариев – кинорежисьор, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305121007/http://www.events.bg/bg/holidays/4736/Едуард-Захариев---кинорежисьор, посетен на 24 ноември 2009
- ↑ а б в г д е ж з и к л „Едуард Захариев: Най-важното за един режисьор е да мечтае“, БТА, 1 юли 2023 г.
Външни препратки
редактиране- Едуард Захариев в Internet Movie Database
- Десислава Димитрова, Едуард Захариев: Киното поддържа любовта ми към живота, БНР, 1 юли 2023
- Цветан Тодоров, Режисьорският свят на Едуард Захариев, сп. Киноизкуство, 1983