Оскар Кристанов
български режисьор и сценарист
Оскар Цветанов Кристанов е български режисьор и сценарист на документални филми.
| Оскар Кристанов | |
| български режисьор и сценарист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 февруари 2010 г.
|
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Баща | Цветан Кристанов |
| Съпруга | Илка Зафирова, Ина Попова |
Биография редактиране
Роден е в град Москва на 21 август 1937 г.[1] Син е на дерматолога Цветан Кристанов.[2] Учи две години кинорежисура в Полша, после завършва Филмовия и телевизионен факултет на Академията за сценични изкуства в Прага.[3] През 1964 г. започва работа в Студията за научнопопулярни и документални филми.[4] Автор е на около 30 документални филма. От първия си брак с актрисата Илка Зафирова има дъщеря – преводачката Неда Кристанова.[5] От втория си брак с актрисата Ина Попова има син. Умира на 9 февруари 2010 г.[6][7]
Филмография (частична) редактиране
- Като режисьор
- Зачеркнатият класик (2006), 48’ – сърежисьор Коста Биков, сц. Оскар Кристанов, за Иван Пенков
- Едуард Захариев и документалното кино (2001), 35’ – сц. Георги Стоянов и Оскар Кристанов
- Вапцаров – Фернандес (1992)
- Акира Куросава (1988), 50’ – сц. Тома Томов и Маргит Саръиванова
- Ахмед (1984)
- Кишо Курокава (1983), 17’ – съвместно с Павел Васев и Михаил Венков
- Хосе Санча (1980), 45’ – сърежисьор Павел Васев, сц. Павел Васев
- Вечният музикант (1979), 19’ – сц. Христо Илиев – Чарли, за Александър Керков
- Надвечер (1976), 21’ – сц. Христо Илиев – Чарли, за ежедневието на село Бранковци
- Въздухът (1975), 38’ – сц. Христо Цачев
- Ятаци (1974), 28’ – сц. Христо Илиев – Чарли и Тодор Монов
- Майсторът (1972), 20’ – сц. Христо Илиев – Чарли, Тодор Монов и Оскар Кристанов
- Дядовци
- Човещина
- Люпилнята (1965)
- Като сценарист
- Зачеркнатият класик (2006) – сърежисьор Коста Биков, сц. Оскар Кристанов
- Едуард Захариев и документалното кино (2001) – сц. Георги Стоянов и Оскар Кристанов
- Майсторът (1972) – сц. Христо Илиев – Чарли, Тодор Монов и Оскар Кристанов
Награди редактиране
- Награда за цялостно творчество на XVI Фестивал на българския неигрален филм „Златен ритон“, Пловдив, 1–7 октомври 2007[8]
- Награда на Съюза на българските филмови дейци за филма „Хосе Санча“ (1980)[4]
- Специалната награда на журито от филмовия фестивал в Лил за филма „Хосе Санча“ (1980)[4]
- „Златен ритон“ за филма „Вечният музикант” (1979)[9]
- „Сребърен гълъб“ от Фестивала за документални филми в Лайпциг за филма „Вечният музикант” (1979)[9]
- Специалната награда на журито от филмовия фестивал в Лил за филма „Вечният музикант” (1979)[9]
- Награда на критиката от Фестивал на българския неигрален филм „Златен ритон“ в Пловдив за филма „Надвечер“ (1976)[4]
- Награда на Съюза на българските филмови дейци за филма „Надвечер“ (1976)[4]
- Специалната награда от Фестивала за документални филми в Лайпциг за филма „Въздухът“ (1975)[4]
- I награда за филма „Въздухът“ (1975) в Кюстендил[4]
- „Златен ритон“ за филма „Ятаци“ (1974)[9]
- II награда за филма „Ятаци“ (1974) в Кюстендил
- I награда за документален филм на Фестивала на българския филм (Варна) за филма „Ятаци“ (1974)[4]
- Диплом от Фестивала за документални филми в Лайпциг за филма „Ятаци“ (1974)[4]
- Награда на критиката на Фестивала на българския филм (Варна) за филма Люпилнята (1965)[4]
Източници редактиране
- ↑ Съвременна българска енциклопедия, том 3, Елпис, Велико Търново, 1994.
- ↑ Нишката на Алисия Санча // Въпреки.com. 2021. Посетен на 31 януари 2024.
- ↑ Светослав Драганов. Малко скептичен, но искрен и етичен човек // Списание Кино. Юни 2022. Посетен на 02 февруари 2024.
- ↑ а б в г д е ж з и к Георги Дюлгеров. Oskar Kristanov Biography // IMDb. Посетен на 02 февруари 2024. (на английски)
- ↑ Илка Зафирова на 80: Не съжалявам за нищо, БНР. 8 април 2021 г. Посетен на 02 февруари 2024.
- ↑ Иво Драганов. Оскар отвъд билото на живота... // Култура, Брой 6 (2843). 19 февруари 2010. Посетен на 02 февруари 2024.
- ↑ Почина режисьорът Оскар Кристанов, dnes.bg. 11 февруари 2010 г. Посетен на 02 февруари 2024.
- ↑ Награди от 2007 г., Национален филмов център. Посетен на 04 февруари 2024.
- ↑ а б в г Творческа автобиография Христо Илиев // Национален филмов център, 3 май 2022. Посетен на 28 януари 2024.
