Едуар Мане

френски художник
(пренасочване от Едуард Мане)

Едуар Мане (на френски: Édouard Manet) е френски художник, най-значим предшественик на импресионизма.[1]

Едуар Мане
Édouard Manet
френски художник
Роден
Починал
30 април 1883 г. (51 г.)
ПогребанПариж, Франция
Националност Франция
Кариера в изкуството
Стилживопис
УчителиТомас Кутюр
Направлениеимпресионист
Известни творби„Любител на абсента“ (1858)
„Закуска на тревата“ (1863)
„Олимпия“ (1865)
„Барът на Фоли Бержер“ (1882)
ПовлиянФранс Халс, Диего Веласкес, Франсиско Гоя
ПовлиялЕдгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар
НаградиОрден на Почетния легион
Семейство
Други родниниБерта Моризо (сестра на съпруга(та))
Подпис
Едуар Мане в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 23 януари 1832 г. в Париж.[2] Син е на Огюст Мане, чиновник в министерството на правосъдието, и Йожени Дезире Фурние, дъщеря на дипломат и кръщелница на маршал Бернадот.[3] Мане има знатен произход и образовани родители, но при цялото му уважение към тях той упорито се съпротивлява на желанието им да направи кариера като юрист.

През 1839 г. Едуар Мане е изпратен в пансион, а между 1844 и 1848 г. учи в колежа Ролен[3], където се запознава с Антонен Пруст, бъдещ министър на изящните изкуства и негов приятел за цял живот[4].

Между 1850 и 1856 г., след като не го приемат във военния флот[5], Мане учи при художника Томас Кутюр[3]. Прекарва при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време копира платната на старите майстори в Лувъра[3]. Мане посещава Бразилия, Германия, Италия и Нидерландия, Испания, Англия. През това време особено влияние му оказват картините на нидерландския художник Франс Халс и испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя.

 
„Любител на абсента“, 1858, Нова глиптотека, Копенхаген

Първото му значимо платно е „Любител на абсента“ (1858). Сред най-известните картини на Мане е „Закуска на тревата“. Парижкият салон отказва да я покаже, но той я излага в Салона на отхвърлените през 1863 г. Изобразените на нея облечени мъже и голи жени са твърде дръзки за времето си. Мане е много обиден и огорчен от реакцията към платното му. В средите на художниците тогава е прието, с цел усъвършенстване на майсторството, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Веласкес, който е един от моделите за подражание на Мане, често копира платна на Тициан. Групата хора, представена в „Закуска на тревата“, е инспирирана от „Селски концерт“ на ренесансовия художник Джорджоне.

Друга негова известна картина, чиято идея е заимствана от Тициановите Венери, е „Олимпия“, отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потриса френското общество, но става единствената картина, която всички искат да видят. Около нея се събират толкова големи тълпи от хора, че се налага да поставят двама пазачи, които да внасят ред.

 
Закуска на тревата, 1863, Музей „Орсе“

Мане се сприятелява с импресионистите Едгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле, Пол Сезан и Камий Писаро.

За разлика от импресионистите, Мане рисува и картини с военна насоченост. Сред най-известните му такива творби е „Убийството на император Максимилиан“, коментираща екзекуцията на австрийския ерцхерцог и император на Мексико Максимилиан I, когото французите поддържат. Наполеон III, под натиска на Съединените щати, прекратява подкрепата си за Максимилиан, той бързо губи гражданската война, заловен е от републиканските сили на Бенито Хуарес и е екзекутиран на 19 юни 1867 г. Коварството на Наполеон толкова огорчава Мане, че той „облича“ палачите във френски униформи и придава на сержанта чертите на Наполеон III[6].

През 1875 г. френско издание на поемата „Гарванът“ на Едгар Алън По в превод на Стефан Маларме е илюстрирано с литографии на Мане.[7]

На 1 януари 1882 г., под натиска, оказан от неговия приятел Антонен Пруст, френското правителство го награждава с Ордена на почетния легион.[8]

Последна творба

редактиране
 
Барът на Фоли Бержер, 1882, Художествен институт „Курто“, Лондон

Мане рисува своята последна голяма творба, Барът на Фоли Бержер, през 1881 – 1882 г. и я излага същата година. В платното е изразена меланхолията и очарованието на квартала Монмартър, който Мане много харесва.

Влиятелният арт критик Тимъти Кларк казва, че барманката е „замислена да репрезентира една от проститутките, с които Фоли Бержер е добре известен“, така че е представена „и като продавач, и като стока – нещо, което може да се купи заедно с едно питие“.[9]

Мане боледува от сифилис. Болестта му носи много болка, както и частична парализа през последните години от живота му. Левият му крак е ампутиран 11 дни преди художникът да почине, защото е обхванат от гангрена. Умира в Париж на 30 април 1883 г. Погребан е в гробището Паси, Париж, Франция.[10]

Библиография

редактиране
  • Анри Перюшо, Животът на Мане, София: Български художник, 1970
  • Жулиет Уилсън-Баро, Мане, София: Бард, 2007

Източници

редактиране
  1. George Bataille, Manet, New York: Skira, 1955, 136 p.
  2. Archives de Paris acte de naissance de l'état civil reconstitué dressé le 26/01/1832, vue 30 / 51.
  3. а б в г Courthion, Pierre. Édouard Manet // Encyclopaedia Britannica. Архивиран от оригинала на 28 June 2023. Посетен на 8 July 2023.
  4. Antonin Proust // Toledo Museum of Art. Архивиран от оригинала на 19 April 2023. Посетен на 8 July 2023.
  5. Édouard Manet // Metropolitan Museum of Art, October 2004. Архивиран от оригинала на 17 April 2020. Посетен на 22 July 2013.
  6. Emmanuel Pierrat. Le grand livre de la censure. Paris, Plon, 2018. ISBN 978-2-259-27663-4. с. 304..
  7. digitalgallery.nypl.org
  8. Théodore Duret, Histoire d'Édouard Manet, Paris, Charpentier et Fasquelle, 1902 et 1906, p. 238 (онлайн в archive.org).
  9. Doris Lanier, Absinthe, the Cocaine of the Nineteenth Century: A History of the Hallucinogenic Drug and Its Effect on Artists and Writers in Europe and the United States, McFarland, 2004, pp. 102–103. ISBN 0786419679
  10. Kiroff, Blagoy. Edouard Manet: 132 Master Drawings. CreateSpace Independent Publishing Platform, 2015. ISBN 9781514733752.

Външни препратки

редактиране