Крал Едуард VIII (на английски: Edward VIII), с рождено име Едуард Албърт Кристиан Джордж Андрю Патрик Дейвид, (23 юни 1894 – 28 май 1972), по-късно принц и херцог, е вторият британски монарх от Уиндзорската династия. Управлява Великобритания от 20 януари 1936 г. до абдикацията си на 11 декември същата година.

Едуард VIII
Edward VIII
крал на Обединеното кралство
1934 г.
Роден
Едуард Албърт Кристиан Джордж Андрю Патрик Дейвид
Починал
28 май 1972 г. (77 г.)
ПогребанВеликобритания
РелигияЦърква на Англия
Учил вМодлин Колидж
Управление
Период20 януари11 декември 1936
ПредшественикДжордж V
НаследникДжордж VI
Други титлиимператор на Индия
Герб
Семейство
РодУиндзор
БащаДжордж V[1]
МайкаМери Тек[1]
Братя/сестриДжордж VI
Джон (принц)
СъпругаУолис Симпсън (3 юни 1937 – 28 май 1972)[1]
Подпис
Едуард VIII в Общомедия

Биография

редактиране
 
Едуард в униформа на полковник от Уелската гвардия, 1919 г.

Едуард VIII е роден на 23 юни 1894 г. Той е най-възрастният син на Джордж V и Мери Тек. Връзката му с американката Уолис Симпсън става причина да абдикира след 11-месечно царуване. Двамата с Уолис нямат деца. Умира през 1972 г.

Слуховете за връзката на Едуард с Уолис Симпсън, които се появяват след смъртта на баща му Джордж V, стават причина за конституционна криза. Църквата (чиято глава е Едуард) порицава развода на Симпсън, Парламентът отказва да ѝ даде титла, а нацията не е доволна от факта, че разведена жена ще бъде съпруга на краля. В английската история е нямало подобен прецедент, съпругата на краля да няма официална титла.

Ако Едуард е бил твърд в отстояването на позицията си, то кризата е щяло да отмине, но той предпочита да абдикира, за да не развали имиджа на монархията. Дадена му е титлата херцог на Уиндзор, жени се за Уолис Симпсън, напускат Англия и се отдават на светски живот. Съществуват изобилни сведения за неговите симпатии към и връзки с нацистка Германия[2]. Едуард има второто най-късо царуване в английската история, след това на Едуард V (1483 г.). Прецедентът кралят да се жени за разведена жена е сторил Хенри II, който се жени за Елеонор Аквитанска, която по-рано е разтрогнала брака си с френския крал Луи VII. Едуард абдикира по същия начин, както и Джеймс II, след като срещу него се обединяват партиите в Парламента.

Едуард е бил много популярен. Неговата съпруга, херцогинята на Уиндзор, казва: „Той можеше да бъде голям крал, хората го обичаха.“

Същото обаче се отнася и за американката Уолис Симпсън. През 30-те години на миналия век въпросът как една толкова невзрачна жена може да омае Едуард VIII дотам, че да го накара да зареже управлението на държавата, е сред най-често задаваните в пресата. Явно има особен чар, след като успява да погребе един съпруг, да се разведе с втори и да се установи в Лондон с трети, преди да хване окото на краля. Самата тя реагира най-странно на разразилата се династическа криза – медиите твърдят, че когато научава за абдикацията на любимия си, казва: Ах, какъв безмозъчен глупак!“ и се разплаква. Тронът се освобождава за брата на Едуард – Джордж VI, който под натиска на кабинета лишава Уолис дори от полагащата се титла херцогиня. Карамболът довежда сегашната Елизабет II на престола и тя никога не забравя това.

След смъртта на абдикиралия монарх през 1972 племенницата му започва да плаща всички сметки на неговата жена, която се парализира през последните 8 години от живота си.

Източници

редактиране
  1. а б в 31061
  2. Papers of Count Albert von Mensdorff-Pouilly-Dietrichstein (1861 – 1945) in the State Archives, Vienna, цит. по Rose, Kenneth. King George V. London, Weidenfeld and Nicolson, 1983. ISBN 0-297-78245-2. с. 391.
Джордж V
 
крал на Обединеното кралство (20 януари 1936 – 11 декември 1936)
Джордж VI