Едхем Абди
Едхем Абди ефенди или Едхем ефенди е османски просветен деец, учител в Солунската българска мъжка гимназия, митнически, просветен и пощенски цензор.
| Едхем Абди | |
| Роден |
ок. 1862
|
|---|---|
Животопис редактиране
Роден е в Солун около 1862 година.[1] Син е на учител.[2] Завършва Галатасарайския лицей в Цариград.
Към 1882 година започва работа като преподавател по турски език в Солунската българска мъжка гимназия. Павел Шатев описва своя учител Едхем ефенди като „интелигентен и добродушен човек“, към когото е насочена омразата на учениците към турската тирания. Той пише:
| „ | Едхем ефенди с една особена старателност правеше всичко възможно да ни улесни в изучаването на турския език, който за нас в сравнение с останалите езици бе мъчен и труден предмет за изучаване....Той се мъчи на турски, на български или най-сетне с помощта на френската граматика да ни обясни, а ние все се преструвахме, че не сме разбрали и му давахме да разбере, че не ще можем да разберем. Той се ядосваше, ние се смеехме, той ни гълчеше – ние нехаехме и често пъти Едхем ефенди съвършено изморен, нервиран и ядосан, виждайки явното наше нехайство, хвърляше тебешира на пода, вземаше каталога си и излизаше от класната стая без да донесе нито на класния ни учител, нито на директора за този наш саботаж. Едхем ефенди правеше това от добродушие, защото и като човек, и като възпитател, и преподавател не искаше заради него да пострада някой от учениците.[2] | “ |
През 1906 година Едхем Авди е уволнен за кратко като преподавател в гимназията, но впоследствие е възстановен на работа.[1]
В края на живота си живее в Измир.[1] През 1914 година кандидатства за драгоман в Българското консулство в Измир.[3]
Семейство редактиране
Едхем ефенди има две дъщери и един син. Единият му брат е драгоманин на генералния инспектор на Румелийския вилает Хюсеин Хилми паша. Другият му брат е вилаетски драгоманин в Скопие. През 1906 година пише до Екзарх Йосиф „...цялата ми фамилия служи на българите“.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 61. Хюсеин Мевсим се основава на данни от фонда на Българската екзархия (ф. 246К) в Централен държавен архив.
- ↑ а б Шатев, Павел. В Македония под робство, Солунското съзаклятие (1903 г.), подготовка и изпълнение, София, 1983, с. 49.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К, оп. 3, а.е. 201
- ↑ Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 62.