Екстазът (от древногръцки „ἔκστασις ékstasis“, което означава „извън себе си“) е субективно преживяване на пълно участие на субекта с обекта на тяхното осъзнаване. В класическата гръцка литература се отнася до отстраняване на ума или тялото „от нормалното му място на функциониране“.[1]

„Екстазът на Света Тереза“ от Джанлоренцо Бернини, 1652 г.

Пълното ангажиране с обекта на интерес не е обичайно преживяване поради осъзнаването на други обекти, следователно екстазът е пример за променено състояние на съзнанието, характеризиращо се с намалено осъзнаване на други обекти или пълна липса на съзнание за околната среда и всичко околно на предмета. Думата се използва също за означаване на всяко повишено състояние на съзнанието или силно приятно преживяване. Също така се използва по-конкретно за обозначаване на състояния на осъзнаване на необичайни ментални пространства, които могат да се възприемат като духовни (последният тип екстаз често приема формата на религиозен екстаз).

ОписаниеРедактиране

От психологическа гледна точка екстазът е загуба на самоконтрол и понякога временна загуба на съзнание, което често се свързва с религиозен мистицизъм, полов акт и употребата на определени наркотици.[2] По време на екстаза човек не е в контакт с обикновения живот и не е способен нито да общува с други хора, нито да предприема нормални действия. Изживяването може да бъде кратко във физическо време или да продължи с часове. Субективното възприятие на времето, пространството или себе си може силно да се промени или да изчезне по време на екстаза. Например, ако човек се концентрира върху физическа задача, тогава всякакви интелектуални мисли могат да спрат. От друга страна, извършването на духовно пътуване в екстатичен транс включва прекратяване на доброволното телесно движение.

Типове екстазРедактиране

Екстазът може умишлено да бъде предизвикан с помощта на религиозни или творчески дейности, медитация, музика, танци, дихателни упражнения, физически упражнения, полов акт или консумация на психотропни лекарства. Конкретната техника, която човек използва, за да предизвика екстаз, обикновено се свързва и с конкретните религиозни и културни традиции на този индивид. Понякога се случва екстатично преживяване поради случайни контакти с нещо или някой, възприет като изключително красив или свят, или без каквато и да е известна причина. „В някои случаи човек може да получи екстатично преживяване „по погрешка“. Може би човекът неволно задейства един от, вероятно много, физиологични механизми, чрез които може да се достигне до такова преживяване. В такива случаи не е рядко да се намери, че човекът по-късно, чрез четене, търси интерпретация и може би я намира в рамките на една традиция.“[3]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. H. S. Versnal. ecstasy. // {{{encyclopedia}}}. Third, revised. с. 505.
  2. Ecstasy. // The Free Dictionary By Farlex. Посетен на 2012-05-31.
  3. Björkqvist, Kaj. Ecstasy from a Physiological Point of View. // (Scripta Instituti Donneriani Aboensis XI: Religious Ecstasy. Based on Papers read at the Symposium on Religions Ecstasy held at Åbo, Finland, on the 26th-28th of August 1981. Edited by Nils G. Holm.. Архивиран от оригинала на September 14, 2004. Архив на оригинала от 2004-09-14 в Wayback Machine.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ecstasy (emotion)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.