Еласона
Еласона (на гръцки: Ελασσόνα) е малко градче в Тесалия, Гърция. Разположено е по хълмовете от южната страна на Олимп.[2] Еласона е част от областна единица Лариса, образувайки с още 42 селища дем Еласона в област Тесалия.
| Еласона Ελασσόνα | |
| — град — | |
 Символът на града, манастирът „Света Богородица Олимпийска“ | |
  Еласона  Еласона | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Тесалия |
| Дем | Еласона |
| Географска област | Тесалия |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 7750 души (2011) |
| Покровител | Димитър Солунски[1] |
| Еласона в Общомедия | |
Еласона е архиепископия на Вселенската патриаршия. Над градчето се извисява манастирът „Света Богородица Олимпийска“.[3]
Патрон и покровител на града е Свети Димитър Солунски, като празника му се отбелязва всяка година на 26 октомври като градски празник на Димитровден.
История
редактиранеЗа разлика от цялата останала Тесалия, Еласона не влиза в състава на Кралство Гърция през 1881 година, а чак след Балканските войни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Еласона е селище, център на Еласонската каза в Серфидженския санджак с 305 къщи, от които 255 къщи турски, 40 къщи гръцки и 10 къщи влашки.[4]
„И въ Еласонъ, който градъ е главния центръ на окрѫга и сѣдалище на каймакаминъ, има доста аромѫни, които сѫ повече отъ Влахо-Ливадонъ. Тукъ има и гърци, но главната маса образуватъ турцитѣ. Тука има и доста голѣмъ гарнизонъ, защото границата е наблизо. Положението на града е много хубаво: разположенъ по политѣ на[5] една стръмна височина, а на самия върхъ се намира единъ старъ манастиръ. Къмъ юго-западъ има една равнина, заобиколена отъ планини. Въ тази равнина е станало сражението прѣзъ 1885 год. между турци и гърци.“[6]
Бележки
редактиране- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ ((el)) www.elassona.com.gr
- ↑ ((el)) www.elassona.com.gr
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 68. (на македонска литературна норма)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 199.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 200.