Електричен потенциал

Международната организация по стандартизация (ISO) разглежда електричния потенциал в 3 аспекта:

Електричният потенциал при електростатичните полета е скаларна величина, която изразява количествено работата на електричните сили за пренасяне на единица електричен заряд от дадена точка на полето до безкрайност. Обикновено се бележи с $V_{e},C$ или $\varphi$. Числено е равен на отношението на работата към електричния заряд:

$V_{e}={\frac {A}{q}}$

Градиентът от електричния потенциал с обратен знак е равен на електричния интензитет:

$E=-\operatorname {grad} \,V_{e}$

Измервателната единица за електричен потенциал е волт ($\mathrm {V}$):

$\mathrm {{V}={\frac {J}{C}}}$, или джаул върху кулон.

Потенциалната разлика (наричана още напрежение) между две точки O и N се определя като линеeн интеграл на електричния интензитет от т. O до т. N:

$U=V_{e}(N)-V_{e}(O)=\int \limits _{O}^{N}\mathbf {E} \cdot \mathbf {dl} .$

Равенството важи за случая, когато магнитното поле не се изменя във времето. За изменящи се във времето полета

$-\int _{O}^{N}\mathbf {E} \cdot \mathrm {d} {\boldsymbol {\ell }}\neq V_{e}(N)-V_{e}(O),\,$

за разлика от електростатиката.

Електродвижещото напрежение се получава, ако енергията, получена от един източник, се раздели на електричния заряд, пренесен през източника.

И трите величини се измерват във волтове. Международната електротехническа комисия е въвела като общо понятие за тези близки по значение величини английската дума voltage (напрежение).

Външни препратки

• Страница на IEC

Източници

• „Основи на електротехниката“, Л. Ананиев, П. Мавров, издателство „Техника“, София, 1995