Електронна идентификация

Електронна идентификация е процес на използване на данни в електронна форма за идентификация на лица, които данни представляват по уникален начин дадено физическо лице[1]. Използва се от потребители и организации за достъп до услуги, предоставени от правителството, банки и други компании. Освен онлайн автентикация потребителят може да има възможност да подписва електронни документи.

Една от формите за електронна идентификация е електронна лична карта, която е надграждане на обикновената лична карта за използване онлайн. Това е смарт карта с формат ID-1, с отпечатана информация за самоличността (например лични данни и снимка) и вграден RFID чип, подобен на използваните в биометричните паспорти. Възможно е чипът да съдържа и пръстови отпечатъци. Картата се използва за онлайн автентикация, например удостоверяваща възраст или за услуги на електронното правителство. Възможно е в чипа да се запише и електронен подпис, издаден от доставчик на удостоверителни услуги.

Страни, които използват електронна идентификация са Белгия, Чили, Гватемала, Германия, Израел, Италия, Естония и др. В Норвегия, Швеция и Финландия се приемат банкови карти като средство за удостоверяване на самоличността пред правителствените органи. Расте броят на страните, прилагаши електронна идентификация при провеждането на избори.

ИзточнициРедактиране

  1. Закон за електронната идентификация. // Посетен на 3 октомврш 2017.