Смарт карта
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 06:35, 9 септември 2015 (UTC). |  |
Смарт карта – наричана също чип-карта или карта на ИС – (на английски: smart card, chip card, integrated circuit card) – е всяка карта джобен размер, с вградени интегрални схеми за изчислителна и криптографска обработка.
Смарт картите са направени от пластмаса, обикновено PVC, но някои са от полиетилен-терефталат на база полиестерни акрилнитрил-бутадиенстирол и поликарбонат.
От 2009 японска фирма започва да произвежда финансови смарт карти за многократна употреба, изработени изцяло от хартия по специална технология.
Картата може да има холограма, за да се защити срещу подправка и фалшифициране.
ОпределениеРедактиране
„Смарт карта“ се дефинира също така и по следния начин:
- има размери на кредитна карта. ID-1 на ISO 7810 стандарт ги определя като 85.60 × 53.98 mm.
- съдържа система за сигурност
- данните от картата се прехвърлят към централизирана система чрез устройства за четене на карти като банкомат и други.
ИсторияРедактиране
Смарт картата е изобретена от германския ракетен учен Хелмут Грьотруп и неговия колега Юрген Детлоф през 1968; патентът е окончателно одобрен през 1982. За първи път смарт карти се използват масово във Франция през 1983 за плащане на телефонни разговори.
Чип картите получават широко разпространение през 90-те с навлизането на GSM мобилни телефони, в които се използват SIM карти.
Контактни смарт картиРедактиране
Контактните смарт карти имат малък чип с размери около 1 cm в диаметър от едната страна. Когато се постави в четец, чипът прави контакт с електрическите конектори, които четат и записват информация.
ISO/IEC 7816 и ISO/IEC 7810 серия от стандарти определят:
- физическите размери
- позицията и размерите на електрическите конектори
- електрическите характеристики
- комуникационните протоколи
- форматът на командите, пращани към картата и отговора на картата
- функционалността
Смарт картата не съдържа батерия; източникът на електричество е картовият четец.
Смарт картите може да осигурят силна автентикация за сигурност при еднократно вписване (single sign on) за големи организации. Смарт картата може да има следните общи характеристики: ▪ размери подобни на тези на кредитна карта ID-1 от стандарт ISO/IEC 7810, който дефинира тези карти с номинални размери 85.60 х 53.98 мм.
Друг популярен размер е ID-000, който има номинални стойности 25 х 15 мм (обикновено ползван за SIM карти). И двата вида карти са с дебелина 0.76 мм; ▪ съдържа устойчива на разрушаване система за сигурност (напр. защитен криптопроцесор или защитна файлова система) и предоставя услуги за сигурност (като напр. защита на информацията в паметта); ▪ управлява се от система за администриране, със защитен обмен на информация и възможности за настройка параметрите на картата, контрол на вписване в черен списък и актуализация на данни за приложения; ▪ комуникира с външни услуги с помощта на устройства за четене на карти, като четец на билети, банкомати, четец за електронни данни (DIP reader) и др.
Безонтактни смарт картиРедактиране
Комуникационни протоколиРедактиране
| Име | Описание |
|---|---|
| T=0 | Протокол за пренос на данни на ниво байт |
| T=1 | Протокол за пренос на данни на ниво блок |
| T=CL | Протокол за пренос на данни през безконтактен интерфейс ISO 14443 |
Криптографски смарт картиРедактиране
Най-модерните смарт карти включват в себе си специализиран криптографски хардуер, който позволява да се използват алгоритми като RSA и DSA. Съвременните криптографски смарт карти също така позволяват да се генерира двойка секретни ключове на самата карта.
Такива смарт карти се използват основно за електронен подпис и сигурна идентификация.
Често включват и възможност за генериране на псевдослучайни числа.