Смарткарта

Смарткарта – наричана също чип карта или карта на ИС – (на английски: smart card, chip card, integrated circuit card) – е всяка карта джобен размер, с вградени интегрални схеми за изчислителна и криптографска обработка.

Смарткартите са направени от пластмаса, обикновено PVC, но някои са от полиетилен-терефталат на база полиестерни акрилнитрил-бутадиенстирол и поликарбонат.

От 2009 японска фирма започва да произвежда финансови смарткарти за многократна употреба, изработени изцяло от хартия по специална технология.

Картата може да има холограма, за да се защити срещу подправка и фалшифициране.

Изглед на конекторите към чиповете при различни смарткарти

Определение

„Смарткарта“ се дефинира също така и по следния начин:

• има размери на кредитна карта. ID-1 на ISO 7810 стандарт ги определя като 85.60 × 53.98 mm.
• съдържа система за сигурност
• данните от картата се прехвърлят към централизирана система чрез устройства за четене на карти като банкомат и други.

История

Смарткартата е изобретена от германския ракетен учен Хелмут Грьотруп и неговия колега Юрген Детлоф през 1968; патентът е окончателно одобрен през 1982. За първи път смарткарти се използват масово във Франция през 1983 за плащане на телефонни разговори.

Чип картите получават широко разпространение през 90-те с навлизането на GSM мобилни телефони, в които се използват SIM карти.

Контактни смарткарти

Контактните смарткарти имат малък чип с размери около 1 cm в диаметър от едната страна. Когато се постави в четец, чипът прави контакт с електрическите конектори, които четат и записват информация.

ISO/IEC 7816 и ISO/IEC 7810 серия от стандарти определят:

• физическите размери
• позицията и размерите на електрическите конектори
• електрическите характеристики
• комуникационните протоколи
• форматът на командите, пращани към картата и отговора на картата
• функционалността

Смарткартата не съдържа батерия; източникът на електричество е картовият четец.

Смарткартите може да осигурят силна автентикация за сигурност при еднократно вписване (single sign on) за големи организации. Смарткартата може да има следните общи характеристики: ▪ размери подобни на тези на кредитна карта ID-1 от стандарт ISO/IEC 7810, който дефинира тези карти с номинални размери 85.60 х 53.98 мм.

Друг популярен размер е ID-000, който има номинални стойности 25 х 15 мм (обикновено ползван за SIM карти). И двата вида карти са с дебелина 0.76 мм; ▪ съдържа устойчива на разрушаване система за сигурност (напр. защитен криптопроцесор или защитна файлова система) и предоставя услуги за сигурност (като напр. защита на информацията в паметта); ▪ управлява се от система за администриране, със защитен обмен на информация и възможности за настройка параметрите на картата, контрол на вписване в черен списък и актуализация на данни за приложения; ▪ комуникира с външни услуги с помощта на устройства за четене на карти, като четец на билети, банкомати, четец за електронни данни (DIP reader) и др.

Безонтактни смарткарти

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Комуникационни протоколи

Комуникационни протоколи

Име	Описание
T=0	Протокол за пренос на данни на ниво байт
T=1	Протокол за пренос на данни на ниво блок
T=CL	Протокол за пренос на данни през безконтактен интерфейс ISO 14443

Криптографски смарткарти

Най-модерните смарткарти включват в себе си специализиран криптографски хардуер, който позволява да се използват алгоритми като RSA и DSA. Съвременните криптографски смарткарти също така позволяват да се генерира двойка секретни ключове на самата карта.

Такива смарткарти се използват основно за електронен подпис и сигурна идентификация.

Често включват и възможност за генериране на псевдослучайни числа.