Елза Гоева

Елза Борисова Гоева е българска художничка, живописка. Създава фигурални композиции, портрети и пейзажи. Нейни творби се намират в НХГ, окръжни галерии и частни колекции. Неин съпруг е художникът Владимир Гоев.

Елза Гоева
българска художничка
Родена	27 юли 1928 г. Болярово, Царство България
Семейство
Съпруг	Владимир Гоев

Биография

Елза Гоева е родена на 27 юли 1928 година в село Болярово (днес град), Ямболско. През 1953 година завършва специалност „живопис“ във ВИИИ „Николай Павлович“ в София, при проф. Панайот Панайотов. Участва в общи изложби, окръжни изложби и изложби в други държави - Москва, Букурещ, Прага, Анкара, Истанбул. Прави десетки самостоятелни изложби.

Творби

По-известни нейни творби са:

• Учителка в помашко село (1953)
• Свиждане (1957)
• портрети – Ген. Владимир Заимов (1967)
• Никола Вапцаров (1969)
• Иван Загубански (1970)
• Лeнин (1970)
• Георги Димитров (1972)
• пейзажи – Църква в Райково (1968)
• Созопол – музеят (1970)
• Турция – декември (1972)
• Истанбул (1971)

Награди

• През октомври 2006 година получава наградата „Икар“ на едноименната галерия за самостоятелната ѝ изложба живопис „Храмът“.

Източници

Тази статия за художник все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.