Болярово

град в България
Тази статия е за града в Югоизточна България. За квартала вижте Болярово (квартал на Хасково).

Болярово е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Болярово и неин административен център.

Болярово
Общи данни
Население1123 души[1] (15 декември 2023 г.)
28,5 души/km²
Землище39,395 km²
Надм. височина185 m
Пощ. код8720
Тел. код04741
МПС кодУ
ЕКАТТЕ05284
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Болярово
Христо Христов
(БСП за България; 1995)
Болярово в Общомедия

География редактиране

Той се намира в близост до язовира край с. Малко Шарково. Население (1 февруари 2011) – 1231 души. Градът се намира на 22 km от Елхово и на 59 km от областния център Ямбол.

Община Болярово е разположена в един от най-чистите в екологично отношение райони на страната – в южната част на област Ямбол, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанската хълмиста област, Дервентските възвишения и южните склонове на Бакаджиците.

Изградена е на 667 km² площ и представлява 0,06% от територията на Република България. На юг граничи с Република Турция (55 km обща граница), на запад – с община Елхово, на север – с общините Тунджа, Ямбол и Стралджа, а на изток – с област Бургас (община Средец).

История редактиране

Старото име на града е Пашакьой.

Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин.

Пашакьойското кале редактиране

Пашакьойското кале е изследвано за пръв път от чешкия археолог Карел Шкорпил, според чието свидетелство в района са намирани дребни монети от времето на императорите Юстиниан I (527 - 565 г.) и Василий (867 - 886 г.). Описва го като четириъгълник 50 крачки широк и 80 дълъг, с три отбранителни кули и една по-голяма вътрешна четириъгълна кула (пирг).[2]

Според сведения на местни хора, цитирани от проф. Веселин Бешевлиев, известният Хамбарлийски надпис на хан Крум е донесен до чешмата в с. Маламирово от Пашакьойското кале. [3]

Археологически разкопки край с. Воден редактиране

Пашакьойското кале и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Ески Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България.

Възраждане редактиране

Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) и „Голямо Крушево" (Ахлатлии) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Яйладжък) са останали към Гръцката патриаршия.

Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой – хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов (Узун Никола) от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Курти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Внук на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови е роденият в село Ичме Стефан Караджа.

От Пашакьой на Болярово селото е преименувано през 1934 г. През 1959 г. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 г. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 г. Когато през 1979 г. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на област Бургас градът попада през 1987 г., когато се извършват нови териториално-административни промени. Болярово се числи към област Ямбол след последното делене на страната на области от 1999 година.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19341687
19461777
19561706
19651663
19751326
19851793
19921916
20011515
20111231
20211029

Етническият състав включва 1109 българи и 87 цигани.[4]

Религии редактиране

Източноправославно християнство.

Обществени институции редактиране

Участък на полицията

Забележителности редактиране

Важно място в системата на културните ценности на община Болярово заемат възстановеният етнографски музей в гр. Болярово, къщата музей на Стефан Караджа в родното му село Стефан Караджово, музейните сбирки в с. Воден и с. Попово, паметниците и църквите.

Съществуват 20 църкви (във всяко населено място на общината) с красиви и антични иконописи, сред които храм „Св. Димитър“.

Изградени са 3 съвременни паметника – в с. Воден, с. Стефан Караджово, гр. Болярово, и 2 паметни плочи – на мястото на родната къща на Индже войвода в с. Попово и на народната певица Елена Граматикова в центъра на нейното родно село Шарково.

Икономика редактиране

В селото са се развивали земеделство и занаяти. Кооперацията „Напредък“ е учредена през 1905 г. от 13 кооператори. Към 1967 г. член-кооператорите са 1290 души. През 1946 година се създава Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Желязко Стоянов“ – Болярово.

Редовни събития редактиране

Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор „Върбова свирка свири“, която е въведена преди 11 години под патронажа на кмета на общината Христо Христов. Всяка година в първата седмица на месец юни се събират над 500 участника от цяла България, както и от съседни Гърция и Турция, които представят част от националния си фолклор. В рамките на събора се провежда песенен конкурс „С песните на Елена Граматикова“. Изпълняват се и песни на известни народни певци като Манол Михайлов, Калинка Сгурова, Донка Бумбалова и много други.

Известни личности редактиране

Родени в Болярово
Други
  • Тони Тонев (1956 – 2009), агроном, работи в града през 1981 – 1987

Побратимени градове редактиране

Други редактиране

Болярово се споменава многократно със старото си име Пашакьой в петологията на Токораз Исто „Ятаган и меч“. Там, според книгата, е живял Маринчо Бимбеля – Страшния. Той е бил начело на рода Бимбелови. Той с хората си е контролирал територията на Странджа, Източните Родопи и нагоре – към Ямбол.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Шкорпил, Карел, Шкорпил, Владислав. Паметници из Българско. Част I. Тракия. Т. I. София, Братя Прошек, 1888. с. 78.
  3. Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници. София, Издателство на Отечествения фронт, 1981. с. 35-41.
  4. Ethnic composition of Bulgaria 2011
  5. www.parliament.bg // Архивиран от оригинала на 2017-11-17. Посетен на 2017-11-17.

Външни препратки редактиране