Болярово
Тази статия е за града в Югоизточна България. За квартала вижте Болярово (квартал на Хасково).
Болярово е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Болярово и неин административен център.
| Болярово | |
 | |
  Болярово  Болярово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1113 души[1] (15 март 2024 г.) 28,3 души/km² |
| Землище | 39,395 km² |
| Надм. височина | 185 m |
| Пощ. код | 8720 |
| Тел. код | 04741 |
| МПС код | У |
| ЕКАТТЕ | 05284 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община – кмет | Болярово Христо Христов (БСП за България; 1995) |
| Болярово в Общомедия | |
География редактиране
Той се намира в близост до язовира край с. Малко Шарково. Население (1 февруари 2011) – 1231 души. Градът се намира на 22 km от Елхово и на 59 km от областния център Ямбол.
Община Болярово е разположена в един от най-чистите в екологично отношение райони на страната – в южната част на област Ямбол, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанската хълмиста област, Дервентските възвишения и южните склонове на Бакаджиците.
Изградена е на 667 km² площ и представлява 0,06% от територията на Република България. На юг граничи с Република Турция (55 km обща граница), на запад – с община Елхово, на север – с общините Тунджа, Ямбол и Стралджа, а на изток – с област Бургас (община Средец).
История редактиране
Старото име на града е Пашакьой.
Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин.
Пашакьойското кале редактиране
Пашакьойското кале е изследвано за пръв път от чешкия археолог Карел Шкорпил, според чието свидетелство в района са намирани дребни монети от времето на императорите Юстиниан I (527 - 565 г.) и Василий (867 - 886 г.). Описва го като четириъгълник 50 крачки широк и 80 дълъг, с три отбранителни кули и една по-голяма вътрешна четириъгълна кула (пирг).[2]
Според сведения на местни хора, цитирани от проф. Веселин Бешевлиев, известният Хамбарлийски надпис на хан Крум е донесен до чешмата в с. Маламирово от Пашакьойското кале. [3]
Археологически разкопки край с. Воден редактиране
Пашакьойското кале и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Ески Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България.
Възраждане редактиране
Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) и „Голямо Крушево" (Ахлатлии) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Яйладжък) са останали към Гръцката патриаршия.
Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой – хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов (Узун Никола) от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Курти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Внук на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови е роденият в село Ичме Стефан Караджа.
От Пашакьой на Болярово селото е преименувано през 1934 г. През 1959 г. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 г. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 г. Когато през 1979 г. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на област Бургас градът попада през 1987 г., когато се извършват нови териториално-административни промени. Болярово се числи към област Ямбол след последното делене на страната на области от 1999 година.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 1109 българи и 87 цигани.[4]
Религии редактиране
Източноправославно християнство.
Обществени институции редактиране
Участък на полицията
Забележителности редактиране
Важно място в системата на културните ценности на община Болярово заемат възстановеният етнографски музей в гр. Болярово, къщата музей на Стефан Караджа в родното му село Стефан Караджово, музейните сбирки в с. Воден и с. Попово, паметниците и църквите.
Съществуват 20 църкви (във всяко населено място на общината) с красиви и антични иконописи, сред които храм „Св. Димитър“.
Изградени са 3 съвременни паметника – в с. Воден, с. Стефан Караджово, гр. Болярово, и 2 паметни плочи – на мястото на родната къща на Индже войвода в с. Попово и на народната певица Елена Граматикова в центъра на нейното родно село Шарково.
- Паметникът на Стефан Караджа в с. Стефан Караджово
- Паметната плоча на Индже войвода в с. Попово
- Къщата музей на Стефан Караджа в родното му с. Стефан Караджово и музейните сбирки в с. Воден и с. Попово са леснодостъпни за наблюдение и проучване.
- Паметната плоча на народната певица Елена Граматикова в с. Шарково
Икономика редактиране
В селото са се развивали земеделство и занаяти. Кооперацията „Напредък“ е учредена през 1905 г. от 13 кооператори. Към 1967 г. член-кооператорите са 1290 души. През 1946 година се създава Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Желязко Стоянов“ – Болярово.
Редовни събития редактиране
Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор „Върбова свирка свири“, която е въведена преди 11 години под патронажа на кмета на общината Христо Христов. Всяка година в първата седмица на месец юни се събират над 500 участника от цяла България, както и от съседни Гърция и Турция, които представят част от националния си фолклор. В рамките на събора се провежда песенен конкурс „С песните на Елена Граматикова“. Изпълняват се и песни на известни народни певци като Манол Михайлов, Калинка Сгурова, Донка Бумбалова и много други.
Известни личности редактиране
- Родени в Болярово
- Курти Дражев (1834 – 1889), първият учител в Болярово и поборник от Априлското въстание
- Атанас Стойков (1919 – 1988), изкуствовед
- Ангел Червенков (р. 1964), футболист
- Цвета Караянчева (р. 1968), български политик, председател на Народното събрание на Република България от 17 ноември 2017 до 25 март 2021 година[5]
- Други
- Тони Тонев (1956 – 2009), агроном, работи в града през 1981 – 1987
Побратимени градове редактиране
Други редактиране
Болярово се споменава многократно със старото си име Пашакьой в петологията на Токораз Исто „Ятаган и меч“. Там, според книгата, е живял Маринчо Бимбеля – Страшния. Той е бил начело на рода Бимбелови. Той с хората си е контролирал територията на Странджа, Източните Родопи и нагоре – към Ямбол.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Шкорпил, Карел, Шкорпил, Владислав. Паметници из Българско. Част I. Тракия. Т. I. София, Братя Прошек, 1888. с. 78.
- ↑ Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници. София, Издателство на Отечествения фронт, 1981. с. 35-41.
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ www.parliament.bg // Архивиран от оригинала на 2017-11-17. Посетен на 2017-11-17.