Елизабет Шарлота фон дер Пфалц

Елизабет Шарлота фон дер Пфалц (на немски: Elisabeth Charlotte von der Pfalz, Liselotte von der Pfalz; * 27 май 1652, Хайделберг; † 8 декември 1722, Сен-Клу при Париж) от род Вителсбахи, е принцеса от Пфалц и чрез женитба херцогиня на Орлеан и снаха на крал Луи XIV от Франция. Тя има литературно и историческо значение чрез кореспонденцията си, в която описва живота във френския двор.

Елизабет Шарлота фон дер Пфалц
Elisabeth Charlotte von der Pfalz
херцогиня на Орлеан
Родена
Починала
8 декември 1722 г. (70 г.)
Сен Клу, Франция
ПогребанаБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
РелигияКалвинизъм
католицизъм
Управление
Период1671 – 1701
ПредшественикХенриета-Анна Стюарт
Други титлипринцеса от Пфалц
Герб
Семейство
РодВителсбахи
БащаКарл I Лудвиг
МайкаШарлота фон Хесен-Касел (1627–1686)
Братя/сестриКарл II
СъпругФилип I Орлеански (21 ноември 1671)
ДецаЕлизабет Шарлота Бурбон-Орлеанска
Филип II Орлеански[1]
Други родниниЕлизабет Стюарт (баба)
София Хановерска (леля)
Фридрих V (дядо)
Елизабет Шарлота от Пфалц (1597 – 1660)
Луиза Юлиана фон Орания-Насау (прабаба)
Луиза Юлиана фон Пфалц
Джордж I (първи братовчед)
Луи XIV (брат на съпруга(та))
Подпис
Елизабет Шарлота фон дер Пфалц в Общомедия

Дъщеря е на курфюрст Карл I Лудвиг фон дер Пфалц (1617 – 1680), син на „Зимния крал“) и Шарлота фон Хесен-Касел (1627 – 1686), дъщеря на ландграф Вилхелм V фон Хесен-Касел.

Баща ѝ се развежда с майка ѝ през 1658 г. и изпраща седемгодишната Елизабет Шарлота в Хановер при сестра си София съпругата на херцог Ернст Август. През 1663 г. баща ѝ я взема обратно в Хайделберг. Близките и приятелите ѝ я наричат Лизелот.

Елизабет Шарлота се омъжва по политически причини през 1671 г. за Филип I Орлеански (1640 – 1701), по-малък брат на крал Луи XIV. Тя е втората му съпруга. Съпругът ѝ е хомосексуален и умира през 1701 г. След смъртта на Луи XIV нейният син Филип II Орлеански става регент на непълнолетния крал Луи XV. Така тя става отново първата дама в страната.

Елизабет Шарлота пише около 60 000 писма, от които 2/3 са на немски и 1/3 на френски език. Запазени са около 5000 писма.

Умира на 69-годишна възраст. Погребана е в базиликата Сен Дени във Франция.


  • Annedore Haberl: Liselotte von der Pfalz. Briefe. Hanser, München 1996.
  • Hannelore Helfer: Liselotte von der Pfalz in ihren Harling-Briefen. Verlag Hahnsche Buchhandlung, Hannover 2007.
  • Heinz Herz: Briefe der Herzogin Elisabeth Charlotte von Orléans an ihre Geschwister. Leipzig 1972.
  • Helmuth Kiesel: Briefe der Liselotte von der Pfalz. Insel, Frankfurt am Main 1995, ISBN 3-458-32128-4.
  • Carl Künzel: Die Briefe der Liselotte von der Pfalz, Herzogin von Orleans. Verlag Langewiesche-Brandt, Ebenhausen bei München 1912.
  • Hans Pleschinski: Liselotte von der Pfalz. Ihre Briefe. Gelesen von Christa Berndt. Kunstmann, München 2004, ISBN 3-88897-371-6.

Източници

редактиране
  1. 500373186 // 24 септември 2020 г. Посетен на 22 май 2021 г.
  • Helmuth Kiesel: Briefe der Liselotte von der Pfalz, S. 10.
  • Dirk Van der Cruysse: Madame sein ist ein ellendes Handwerck. Liselotte von der Pfalz – Eine deutsche Prinzessin am Hof des Sonnenkönigs. Aus dem Französischen von Inge Leipold. 7. Auflage. Piper, München 2001, ISBN 3-492-22141-6.
  • Peter Fuchs: Elisabeth Charlotte. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 448 – 451 (Digitalisat).* Arlette Lebigre: Liselotte von der Pfalz. Eine Wittelsbacherin am Hofe Ludwigs XIV. Claassen, Düsseldorf 1988, ISBN 3-453-04623-4 (Nachdruck Heyne, München 1991).
  • Sigrun Paas: Liselotte von der Pfalz. Madame am Hofe des Sonnenkönigs. HVA, Heidelberg 1996, ISBN 3-8253-7100-X (Katalog zur Ausstellung im Heidelberger Schloss).
  • Marita A. Panzer: Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 108 – 121.

Външни препратки

редактиране