Елисавета дьо Куртене

българска царица

Елисавета дьо Куртене (Елизабет дьо Куртене, на френски: Elisabeth de Courtenay) е латинска принцеса и българска царица, съпруга на цар Борил. Тя е първата западноевропейска принцеса, която влиза в търновския дворец.[1]

Елисавета дьо Куртене
царица на България
Родена
ок. 1199
Починала
1269 или сл. 1269
Управление
Период1213/14 – 1218
ПредшественикАнна Куманката
НаследникАнна
Семейство
БащаПиер ІІ дьо Куртене
МайкаЙоланда Фландърска
Братя/сестриЙоланда дьо Куртене
Маргьорит дьо Куртене-Намюр
Мария дьо Куртене
Балдуин II
Робер дьо Куртене
СъпругБорил
Гоше дю Пюизе
Юд I дьо Монтагю
ДецаАлександър дьо Монтагю
Гийом I дьо Монтагю
Филип дьо Монтагю
Юд дьо Монтагю
2 дъщери
Маргьорит дьо Монтагю

Биография

редактиране

Произход

редактиране

Дъщеря е на Пиер II дьо Куртене, владетел на Латинската империя, и на Йоланда Фландърска, императрица, която от името на съпруга си управлява самостоятелно от 1217 до 1219 г. Тя е и племенница на императора на Латинската империя Анри Фландърски.

Брак и управление

редактиране

Балдуин д'Авен, Хрониката на Фландрия и други западноевропейски хроники съобщават, че племенница на латинския император Анри – дъщеря на сестра му Йоланда Фландърска, може би Елизабет, е била дадена за жена на „Йоханис“ – име, което се свързва цар Борил. Историците, които смятат тези източници за надеждни,[2] твърдят, че Борил се e oженил за племенницата на Анри след мирния им договор през 1213 или 1214 г.[3][4][5] Елисавета e негова втора съпруга след Анна Куманката.

През 1218 г. Иван Асен II, братовчед на Борил и легитимен наследник на трона, се завръща от изгнание, детронира, ослепява и затваря Борил в манастир. Не е известно каква е съдбата на Елисавета след това, но най-вероятно тя е изпратена в Константинопол. Преди февруари 1219 г. се омъжва за Гоше дю Пюизе, син на графа на Бар сюр Сен Мийон IV, а през 1220 г. за Юд I, господар на Монтагю от 1205 г.[6][7][8] [9][10]

Потомство

редактиране

От третия си брак с Юд I тя има осем деца:

  • Александър дьо Монтагю (* 1221 † 1249), господар на Монтагю, съпруг на Маргьорит дьо Мон Сен Жан
  • Гийом I дьо Монтагю (1222 † 1300), господар на Монтагю, съпруг на Жак дьо Сомбернон и на Дамерон дьо Бюфон
  • Филип дьо Монтагю (* 1227), господар на Шани, съпруг на Фльор д'Антини и на Маргьорит дьо Сен Флорентан
  • Гашер дьо Монтагю (* 1230), господар на Жамбъл
  • Юд дьо Монтагю (* 1231)
  • Дъщеря († млада)
  • Дъщеря († млада)
  • Маргьорит дьо Монтагю (* 1232), господарка на Вилньов

Източници

редактиране
  • Bouchard, Constance Brittain (1987). Sword, Miter, and Cloister: Nobility and the Church in Burgundy, 980-1198. Cornell University Press
  • Evergates, Theodore (2007). The Aristocracy in the County of Champagne, 1100-1300. University of Pennsylvania Press
  • Alexandru Madgearu, The Asanids: The Political and Military History of the Second Bulgarian Empire, 1185–1280, Brill, 2017
  • Eve Levin, Sex and Society in the World of the Orthodox Slavs, 900–1700, Cornell University Press, 1989
  • John V. A. Fine, The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, University of Michigan Press, 1994
  • István Vásáry, Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365, Cambridge University Press, 2005
  • Alberico delle Tre Fontane, Chronica, с. 497
  • Theodore Evergates, The Aristocracy in the County of Champagne, 1100-1300, University of Pennsylvania Press, 2007
  • Constance Brittain Bouchard, Sword, Miter, and Cloister: Nobility and the Church in Burgundy, 980-1198, Cornell University Press, 1987