Елисавета дьо Куртене
Елисавета дьо Куртене (Елизабет дьо Куртене, на френски: Elisabeth de Courtenay) е латинска принцеса и българска царица, съпруга на цар Борил. Тя е първата западноевропейска принцеса, която влиза в търновския дворец.[1]
| Елисавета дьо Куртене | |
| царица на България | |
| Родена |
ок. 1199
|
|---|---|
| Починала | 1269 или сл. 1269
|
| Управление | |
| Период | 1213/14 – 1218 |
| Предшественик | Анна Куманката |
| Наследник | Анна |
| Семейство | |
| Баща | Пиер ІІ дьо Куртене |
| Майка | Йоланда Фландърска |
| Братя/сестри | Йоланда дьо Куртене Маргьорит дьо Куртене-Намюр Мария дьо Куртене Балдуин II Робер дьо Куртене |
| Съпруг | Борил Гоше дю Пюизе Юд I дьо Монтагю |
| Деца | Александър дьо Монтагю Гийом I дьо Монтагю Филип дьо Монтагю Юд дьо Монтагю 2 дъщери Маргьорит дьо Монтагю |
Биография редактиране
Произход редактиране
Дъщеря е на Пиер II дьо Куртене, владетел на Латинската империя, и на Йоланда Фландърска, императрица, която от името на съпруга си управлява самостоятелно от 1217 до 1219 г. Тя е и племенница на императора на Латинската империя Анри Фландърски.
Брак и управление редактиране
Балдуин д'Авен, Хрониката на Фландрия и други западноевропейски хроники съобщават, че племенница на латинския император Анри – дъщеря на сестра му Йоланда Фландърска, може би Елизабет, е била дадена за жена на „Йоханис“ – име, което се свързва цар Борил. Историците, които смятат тези източници за надеждни,[2] твърдят, че Борил се e oженил за племенницата на Анри след мирния им договор през 1213 или 1214 г.[3][4][5] Елисавета e негова втора съпруга след Анна Куманката.
През 1218 г. Иван Асен II, братовчед на Борил и легитимен наследник на трона, се завръща от изгнание, детронира, ослепява и затваря Борил в манастир. Не е известно каква е съдбата на Елисавета след това, но най-вероятно тя е изпратена в Константинопол. Преди февруари 1219 г. се омъжва за Гоше дю Пюизе, син на графа на Бар сюр Сен Мийон IV, а през 1220 г. за Юд I, господар на Монтагю от 1205 г.[6][7][8] [9][10]
Потомство редактиране
От третия си брак с Юд I тя има осем деца:
- Александър дьо Монтагю (* 1221 † 1249), господар на Монтагю, съпруг на Маргьорит дьо Мон Сен Жан
- Гийом I дьо Монтагю (1222 † 1300), господар на Монтагю, съпруг на Жак дьо Сомбернон и на Дамерон дьо Бюфон
- Филип дьо Монтагю (* 1227), господар на Шани, съпруг на Фльор д'Антини и на Маргьорит дьо Сен Флорентан
- Гашер дьо Монтагю (* 1230), господар на Жамбъл
- Юд дьо Монтагю (* 1231)
- Дъщеря († млада)
- Дъщеря († млада)
- Маргьорит дьо Монтагю (* 1232), господарка на Вилньов
Източници редактиране
- Bouchard, Constance Brittain (1987). Sword, Miter, and Cloister: Nobility and the Church in Burgundy, 980-1198. Cornell University Press
- Evergates, Theodore (2007). The Aristocracy in the County of Champagne, 1100-1300. University of Pennsylvania Press
- Alexandru Madgearu, The Asanids: The Political and Military History of the Second Bulgarian Empire, 1185–1280, Brill, 2017
- Eve Levin, Sex and Society in the World of the Orthodox Slavs, 900–1700, Cornell University Press, 1989
- John V. A. Fine, The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, University of Michigan Press, 1994
- István Vásáry, Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365, Cambridge University Press, 2005
- Alberico delle Tre Fontane, Chronica, с. 497
- Theodore Evergates, The Aristocracy in the County of Champagne, 1100-1300, University of Pennsylvania Press, 2007
- Constance Brittain Bouchard, Sword, Miter, and Cloister: Nobility and the Church in Burgundy, 980-1198, Cornell University Press, 1987
Бележки редактиране
- ↑ Династичните бракове на българските царе Борил и Иван Асен II // Посетен на 2023-11-14.
- ↑ Madgearu 2017, с. 188..
- ↑ Levin 1989, с. 155..
- ↑ Fine 1994, с. 101..
- ↑ Vásáry 2005, с. 61..
- ↑ Elizabeth de Courtenay, на Medieval Lands
- ↑ Alberico delle Tre Fontane ..
- ↑ Evergates 2007, с. 249..
- ↑ SEIGNEURS de MONTAGU, на MedLands
- ↑ Bouchard 1987, с. 261..