Анна е българска царица, съпруга на царете Калоян и Борил, дъщеря на неизвестен кумански вожд, най-вероятно от клана Бурджогли.

Анна Куманката
царица на България
Родена
Починала
Предшественик Елена
Наследник Елисавета дьо Куртене
Семейство
Съпруг Калоян
Борил

Царица на БългарияРедактиране

В изворите името на тази българска царица не става известно, защото тя е наричана предимно „Скитката“. Един нов прочит на славословията в Бориловия синодик обаче, дава основание на някои изследователи да приемат, че в известния пасаж: „На царица Анна, наречена Анисия, и на другата Анна, благочестива царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на благочестивия цар Михаил... – вечна памет!“ не се споменават 3, а само 2 съпруги на Иван Асен II, а първата Анна е именно куманската принцеса, съпруга първо на Калоян, а след смъртта му – на Борил.

Първите сведения за царица Анна се отнасят едва към 1204 г. Хронистът Алберик, опирайки се най-вече на слухове, разказва история, според която царицата се влюбила в пленения император Балдуин Фландърски. Използвайки отсъствието на Калоян, тя изпратила писмо до знатния пленник, като му предлагала "да го освободи от затвора и от пленничеството, ако пожелае да я вземе за жена и я отведе със себе си в Константинопол”. Балдуин отказал предложението, без да крие възмущението си от изневярата на съпругата на най-големия му враг. Това превърнало страстната любов на царицата в безпределна омраза. Тя оклеветила Балдуин пред царя в опит за прелъстяване и Калоян заповядал да убият царствения затворник по най-жесток начин.

Анна става героиня в още една любовна драма, когато след смъртта на съпруга си Калоян се омъжва за неговия наследник на престола цар Борил. През 1213 г. обаче Борил преориентира външната си политика към съюз с латините, развежда се с Анна и се жени за Елисавета дьо Куртене, племенница на латинския император Хенри Фландърски. След развода Анна е изпратена в манастир под монашеското име Анисия.[1] Други сведения за нея няма.

ДецаРедактиране

От брака си с Калоян царицата имала син Витлеем и дъщеря Мария. „Куманката“ родила още 1 дъщеря, този път може би от Борил, чието име също е неизвестно.

ИзточнициРедактиране

  1. Павлов, П. За ролята на куманите в българската военна история (1186 – 1241): във Военноисторически сборник, 1990, №6, стр. 14 – 23, София
  • Златарски, В. История на българската държава през средните векове, София