Балдуин II

Балдуин II (Balduin II. von Courtenay; * 1217; † 1273, Неапол) е от 1228 до 1261 г. последният император на Латинската империя от династията Куртене (Courtenay).

Балдуин II
император на Латинската империя
Роден	1217 г. Константинопол, Византия
Починал	1273 г. Неапол, Сицилианско кралство
Погребан	Барлета, Италия
Управление
Период	1228 – 1261
Предшественик	Робер дьо Куртене
Наследник	няма
Семейство
Род	Дом Куртене
Баща	Пиер ІІ дьо Куртене
Майка	Йоланда Фландърска
Братя/сестри	Йоланда дьо Куртене Елисавета дьо Куртене Маргьорит дьо Куртене-Намюр Мария дьо Куртене Робер дьо Куртене
Съпруга	Мария дьо Бриен (19 април 1229)
Балдуин II в Общомедия

Произход

Той е син на Йоланда Фландърска и Пиер дьо Куртене. Майка му е сестра на Балдуин IX Фландърски и Хенрих Фландърски, първите двама императори на Латинската империя. Баща му произлиза от краля на Франция Луи VI (1108 – декември 1137 г.).

Император

Балдуин II се сбогува с братята Николо и Марко Поло през 1260 г.

След смъртта на брат му Робер дьо Куртене през 1228 г. единадесетгодишният Балдуин II става император. Бароните в Константинопол избират Йоан дьо Бриен за регент-съимператор^{[ неясно? ]}. Балдуин II трябва да се ожени за дъщеря му, четиригодишната Мария. През 1234 г. те се женят, а през 1237 г. Йоан дьо Бриен умира и Балдуин остава единствен владетел.

През 1261 г. Константинопол е завладян от византийския император Михаил VIII Палеолог. Балдуин II и Мария бягат в Евбея, след това във Франция и 1267 г. в Италия при Шарл Анжуйски. Двамата имат син Филип дьо Куртене, който през октомври 1273 г. се жени за Беатрикс, дъщеря на Шарл I Анжуйски. Балдуин II умира след няколко дни и е погребан в катедралата на Барлета в Барлета-Андрия-Трани, Апулия, Италия.

Литература

• Robert L. Wolff: „Mortgage and Redemption of an Emperor's Son. Castile and the Latin Empire of Constantinople.“ In: Speculum 29 (1954).

Външни препратки

• Balduin II. при genealogie-mittelalter.de