Елка Пенчева

български геолог

Елка Николова Пенчева (род. 15 юли 1932 г. в София)[1] е български учен, професор, доктор по химия (1969), доктор на геологическите науки (1984). Внучка е на физика проф. Петър Пенчев и дъщеря на химика проф. Никола Пенчев[2].

Един от пионерите в международен план, създател на хидрогеохимията – ново направление в световната наука. Създава, развива и утвърждава българската хидрогеохимия в 3 направления:

  1. Хидрогеохимия на термоминералните водно-газови системи, на взаимодействието „вода-скала“ и генезис на микросъстава на хидротермите
  2. Екологична хидрогеохимия
  3. Морска хидрогеология

Научна дейностРедактиране

Завършва Софийския университет (1965), Специализира във Франция (1965) и в продължение на 49 години работи в Геологическия институт при БАН.

Обект на изследванията ѝ са природните флуиди, които разглежда като живи организми – в ежесекундно движение и изменение, динамични и многостранни, изненадващи и безкрайни, жизнено необходими и неотделими от техния геохимичен контекст (материалната среда). Неразгаданият от 60-те години на ХХ в. микрокосмос на водите, т.е. десетките редки и разсеяни елементи в тях, е нейната научна страст. Тази неизучена страна на водите (подземни и повърхностни, морски и порови) и на цялата динамична система „вода-газ-скала“ в генетичен аспект (създаването на експериментални модели на първичните и вторични генетични процеси) стават неин приоритет и основа на научния ѝ авторитет на международната сцена.

Член-основател на Международната асоциация по хидротермална техника (SITH) от 1969 и дългогодишен член на ръководството му. Национален представител в работната група по взаимодействието „вода-скала“ към Световната асоциация по геохимия и космохимия (1970). Създава микрохидрогеохимична индикаторна система за търсене, идентифициране, идентифициране, диференциране, охарактеризиране и приложение на дълбочинните хидротерми от силикатни терени, валидна независимо от географските координати. Създаденият теоретично обоснован експериментално-моделен комплекс за генетично тълкуване позволява решаването на „обратната връзка“ – реконструиране на процесите на развитие на термалния флуид.

Международни проекти и достиженияРедактиране

Научен ръководител на международни проекти с Франция (BRGM) и Белгия (Университета в Антверпен),

През периода 1988 – 2000 г. печели в Брюксел конкурсен международен екологичен проект по програма „НАТО – наука за мир“, в конкуренция с 985 проекта от цял свят. Проектът е финансиран с 330 000 EUR, усвоени като български бюджет за супермодерна лабораторна апаратура, компютри и софтуер, специализации, разработки на дисертации и участия в международни форуми на екипа ѝ. Създадени са концептуален GIS модел на металното замърсяване на води и почви в Пловдивско и взаимосвързани хидродинамичен и хидрохимичен компютърни модели в посока на прогнозиране и ограничаване на рисковете и специфичен начин за контрол и управленчески дейности.

Автор е на 265 научни публикации, от които 105 – на английски, 88 – на френски, 53 – на български, 8 – на руски, 4 – на испански, 3 – на италиански, 2 – на немски, 1 – на полски език, 3 монографии (издадени в Белгия и Франция), 1 изобретение, над 700 цитата и препечатки в световни издания.

Лектор в университетите в Антверпен, Тренто, Белград, Санкт Петербург.

Участия в доклади в около 100 международни форуми, многократно с председателство.

Удостоена е с „Международна премия на термализма“ – 1985 и 1996 г., международни почетни дипломи за „приноси в полза на човешкото здраве“, почетен медал „Марин Дринов“ на лента (2005), златен знак на Президиума на БАН.

ИзточнициРедактиране