Елка Пенчева
Елка Николова Пенчева е български учен химик-хидрогеохимик, първият български професор по хидрогеохимия. Кандидат на химическите науки (1969г.), доктор на геолого-минералогическите науки (1985г.).
| Елка Пенчева | |
| български химик-хидрогеохимик | |
 | |
| Родена |
15.07.1932
София, България |
|---|---|
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Химия и хидрогеохимия |
| Работила в | Българска академия на науките |
| Семейство | |
| Баща | проф. Никола Пенчев (химик) |
Един от пионерите в международен план за обособяването и развитието на хидрогеохимията – ново направление в световната наука (Токио, 1970 г.).
Създава, развива и утвърждава българската хидрогеохимия в 3 направления:
- Хидрогеохимия на минералните води и газове и взаимодействието „вода-газ-скала“
- Екологична хидрогеохимия
- Морска хидрогеохимия[1]
Биография редактиране
Родена е на 15 юли 1932 г. в София[2]. Внучка е на физика проф. Петър Пенчев и дъщеря на химика проф. Никола Пенчев[3].
Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, научно-производствен профил „неoрганична химия“ с пълно отличие (1956г.). Стаж във Франция (1965). Веднага постъпва в Геологическия институт при БАН (по държавно разпределение) и работи там над 48 години до пенсионирането си. От 1990 г. е професор по Хидрогеохимия.
Създава лаборатории по изследване на води (1956г.) и газове (1958г.) и ICP лаборатория (2002г.). Ръководител на проекти, дипломанти, докторанти, специализанти (включително и международни). Почетен член на Съюза на химиците в България (от 2011г.). Основател и председател на Българската хидрохимична асоциация (1983-1999г.). Член на СУБ (1961-1997 г.), на ФНТС. Владее френски, немски, английски и руски език.
Научна дейност редактиране
Насочва научните си интереси главно към неизвестния и неизучен микросъстав на природните води - десетките редки и разсеяни елементи и техните форми на съществуване и миграция, неотделимо от тяхната геоложка среда.
Основните приноси обхващат тази неизследвана страна на водите (подземни и повърхностни, морски и порови) и на цялото динамично взаимодействие "вода-газ-скала" и "вода-газ-лечебна кал" в генетично отношение. В резултат са създадени оригинални експеритални модели на първичните и вторични генетични процеси, обуславящи микросъстава и развитието му [4].
Създава оригинална микро-хидрогеохимична индикаторна система за търсене и охарактеризиране на дълбочинни термални води от стари скали, валидна и с успешно приложение, независимо от географските координати по света [5].
Изяснява непознатите свойства и динамика на микрокомпонентите в морските води и разсоли и в поровите води в морските утайки. В резултат се определят индикаторните им възможности за протичане на процесите под морското дъно и на кристализация в разсолите.[6]
Осъществени от екипа са компютърни модели на замърсяването с тежки метали на води и почви в посока на прогнозиране и ограничаване на рисковете. Има и методични химико-аналитични оригинални приноси (AES, ICP и пр.).
Автор е на 268 научни публикации: от които 53 са на български, а останалите са на английски, френски, испански, италиански и немски. Автор е на 3 монографии (издадени в Белгия и Франция), 1 изобретение (1976г.), над 800 цитата и препечатки в световни издания.
Международни проекти и достижения редактиране
Научен ръководител на двустранни международни проекти с Франция: BRGM и Université de Paris VII (1982-2000г.) и Белгия: Antwerp University (1986-2000 г.).
Печели в Брюксел през 2000г. конкурсен международен екологичен проект по програма „НАТО – наука за мир“, в конкуренция с 985 проекта от цял свят. Проектът печели бюджет за България, усвоен за супермодерна лабораторна апаратура, компютри и софтуер, специализации, разработки на дисертации и участия в международни форуми на екипа ѝ. Създадени са концептуален GIS модел на металното замърсяване на води и почви в Пловдивско и взаимосвързани хидродинамичен и хидрохимичен компютърни модели в посока на прогнозиране и ограничаване на рисковете и специфичен начин за контрол и управленчески дейности.[7]
Член-основател на „Société Internationale de Technique Hydrothérmale“ и на ръководството ѝ (1969-2008г.); „International Association of Geochemistry and Cosmochemistry“- член-основател на „Water-Rock International working group“ (1970-2004 г.); „Organisation Mondiale de Thermalisme“ (1970-2008г.)- съветник към Президентството и др. постове; Член на „Société Française de Minéralogie et de Cristallographie“ (от 1968г.); „Associazione Italiana del Thermalismo“ (от 1968г.).
Стаж в „Institut d‘Hydrologie et de Climatologie“ (Sorbonne) по покана до Председателя на БАН (1965г.).
Участие с доклади в над 100 международни форуми, многократно с покана за председателство.
Поканен лектор в Университети в Антверпен, Тренто, Белград, Санкт Петербург, Белград, Париж. Официална покана до Председателя на БАН за 3 месечен лекторски курс в Атомния център в Париж (Fontenay aux Roses) - отказан паспорт.
Награди редактиране
Златен знак на Президиума на БАН (1973г.);
Premio Internazionale di Termalismo с медал (1985г.);
Prix International du Thermalisme (1996);
Почетен знак на БАН „Марин Дринов“ на лента (2005г.);
Международни почетни дипломи за „Заслуги за човешкото здраве“ (1983, 1990, 1994г.)
Източници редактиране
- ↑ Издание на Национален Политехнически музей. Научна династия Пенчеви // Техничарче. 2006. с. 7.
- ↑ Сп. „Химия и индустрия“, Юбилеи 2012, стр. 66 // Архивиран от оригинала на 2020-03-03. Посетен на 2020-03-03.
- ↑ Статия в сп. „Тема“
- ↑ В. Кацунов, Дж. Иванова, Цв. Величкова. Жените в историята на академичната наука в България. София, България, БАН, 2018. с. 225.
- ↑ Клисурски, Димитър. Елка Пенчева на 70 години // Химия и индустрия 73 том. 2002.
- ↑ Е. Н. Пенчева, В. Н. Павлова. Редки и разсеяни елементи в разсолите на Поморийското езеро. // Трудове върху геологията на България. Серия инжинерна геология и хидргеология т.3. БАН, 1964. с. 207 - 222.
- ↑ Маринова, Людмила. "Династията" Пенчеви в българската наука // Homo science. Специално издание на Съюза на учените в България, 2006. с. 4.