Петър Пенчев (физик)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Пенчев.
Петър Бенев Пенчев е български физик, професор, пионер в областта на естествената радиоактивност и постиженията му го определят като родоначалник на българската ядрена физика. Посвещава живота си на изследванията на радиоактивността на българските води (минерални, сондажни и други) и съпровождащите ги газове. Разработва нови методи и апарати за изследване на радиоактивността на термалните извори, както лабораторно, така и на място. Създава нов тип леснопреносими електрометри, както и нова методика за градуиране на уредите, оригинална методика на събиране, съхранение, извличане и за количествено и за качествено определяне на радиевата еманация, за еталониране на апаратурата за измерване на радий и др. Така той става създател на българската ядрена физика.
| Петър Пенчев | |
|---|---|
| български физик | |
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Образование | Софийски университет |
| Учил при |
проф. Порфирий Бахметиев проф. Пиер Кюри и проф. Пол Ланжвен проф. Йоханес Щарк |
| Работил в | Софийски университет |
Резултатите от проучванията му допринасят за развитието на балнеологията в България.
Първият представител на научната „династия“ Пенчеви – три поколения български професори, заедно със сина му проф. Никола Пенчев (химик) и внучката му проф. д-р Елка Пенчева.
БиографияРедактиране
Роден е на 18 януари 1873 г. в с. Гъбене, Габровски окръг, в бедно семейство на ковач. От дете е много любознателен. Основното си образование завършва в родното си село с отличен успех. През 1884 г. общината отпуска средства за продължаване на образованието на будното дете в петокласното училище в Севлиево. От 1889 до 1891 г. учи в държавната реална гимназия в Сливен, която по онова време, наред с Априловската гимназия в Габрово, се е славила с добрата си организация и отлични учителски кадри. Средното образование завършва също с отличен успех.
През 1891 г. се записва за редовен студент в естествонаучния клон на физико-математическия отдел при Висшето училище в София (по-късно преименувано на Софийски университет) по специалност „Химия и физика“. Слуша лекции по магнетизъм и електричество при проф. Порфирий Бахметиев. Още като студент заедно с него публикува в авторитетното списание „Журнал русского физико-химического общества при Санкт-Петербургском университете“ 2 научни статии: „Калориметрические исследования коллоидалного серебра“ (1893) и „Електрические токи просачивания“ (1894). През същата година завършва Висшето училище с отличен успех.
Преподава в Казанлъшкото педагогическо училище, а през 1895 г. е назначен за асистент в катедрата по експериментална физика във Висшето училище. През учебните 1904 – 1905 и 1905 – 1906 г. е изпратен на специализация в Гьотинген (при нобеловия лауреат проф. Йоханес Щарк) и Сорбоната (Париж), където работи известно време върху радиоактивните явления. Специализацията на П. Пенчев при проф. Пиер Кюри, по време на която се запознава с методиката на радиоактивните изследвания, го насочва и определя еднозначно неговите интереси в областта на радиоактивността. Пръв в България говори за теорията на Айнщайн и изнася редица беседи на тази тема.
През 1933 г. е извънреден професор при катедрата по експериментална физика[1].
През живота си издава и множество публикации, учебници и помагала. Награден е с ордена „Св. Александър“ IV степен (1929). Удостоен с Димитровска награда за „научните му трудове и изследвания относно радиоактивността на минералните и студени извори в България“ (1953).