Никола Пенчев (химик)

български химик

Никола Петров Пенчев е български учен, професор. Син е на проф. Петър Пенчев и баща на проф. д-р Елка Пенчева.

Никола Пенчев
български химик
Роден
Починал
1983 г. (82 г.)

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Семейство
Баща Петър Пенчев
Деца Елка Пенчева

БиографияРедактиране

През 1924 г. завършва химия в Софийския университет, а след това става асистент по неорганична химия. Още първите му научни трудове са докладвани във Френската академия на науките и отпечатани в нейните издания.

От 1930 до 1931 г. специализира в Колеж дьо Франс при Мурьо и Льопан, в Institut de Chimie-Physique, в Оптическия институт в Париж. По същото време става член на Дружеството по физикохимия в Париж.

В периода 1943 – 1971 г. е асистент по аналитична химия във Физико-математическия (по-късно Химически) факултет на Софийския университет[1] и ръководител на Катедрата по аналитична химия.[2]

От 1952 до 1959 г. е хоноруван професор във Фармацевтичния факултет на Военномедицинския институт в София. През 1959 г. е носител на Димитровска награда.[1]

През 1961 г. става член-кореспондент на Българската академия на науките.

Научна дейностРедактиране

Работи в областта на анализа и геохимията на благородните газове, хидрохимията на редките и разсеяни елементи и по-специално върху микрокомпонентите на българските минерални води, в областта на газогенния и тегловния анализ.

Най-съществени са приносите му в областта на анализа и геохимията на благородните газове.

Създава първите в света методи за анализ на неон, за пълен анализ на всички благородни газове в природни обекти (главно в термоминерални води), спектрални методи за анализ на криптон и ксенон, и нови – за хелий и аргон. Разкрива за пръв път важни геохимични генетични закономерности, което дава тласък в развитието на геохимията на редките газове.[1]

Върху тези негови изследвания и оригинални методи, много световни авторитети изграждат свои теории и концепции.

Определя за първи път съдържанието и геохимичното поведение на благородните газове, както и геоложката възраст на българските минерални води, съставя първата „хелиева карта на България“.

Публикации и трудовеРедактиране

В периода 1947 – 1971 г. проф. Н. Пенчев подготвя 54 випуска химици, като чете лекции в курсовете по аналитична химия, микроанализ и специален аналитичен практикум. Въвежда модерните теории на Арениус, Брьонстед и Лаури.

В съавторство с проф. Б. Загорчев написват учебниците „Кратък курс по аналитична химия“ (1950), „Курс по аналитична химия“ (1951, 1955, 1959, 1961, 1963, 1966) и „Качествен анализ“ (1953, 1955, 1964).

Създава полумикро- и микрометоди за елементен анализ на органични съединения, за определяне на амониеви соли, нитрати и карбонати, за характеризиране на почвения хумус и други сложни органични обекти. Важни са приносите му в областта на макро-, полумакро- и микротегловния анализ, съчетани с химични, физикохимични и кристалографски изследвания върху нови утаечни и теглови форми.

Над 80 са публикациите му у нас и в чужбина, цитиран и признат в научните кръгове от цял свят.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в 35 години от смъртта на професор Никола Пенчев. // calendar.dir.bg. Посетен на 2 март 2020.
  2. Кирилова, Савина. Кратка история на катедра Аналитична химия. // СУ, 11 март 2015. Посетен на 2 март 2020.