Ел Греко

испански художник

Доминикос Теотокопулос (на средногръцки: Δομήνικος Θεοτοκόπουλος), по известен като Ел Греко (на испански: El Greco), тоест Гръка, е виден испански ренесансов художник от гръцки произход.

Ел Греко
El Greco
испански художник
„Портрет на мъж“, предполагаем автопортрет, около 1595 – 1600, масло
„Портрет на мъж“, предполагаем автопортрет, около 1595 – 1600, масло
Рождено имеДоминикос Теотокопулос
Δομήνικος Θεοτοκόπουλος
Роден
Починал
7 април 1614 г. (72 г.)
Стилживопис
НаправлениеРенесанс
Маниеризъм
Ел Греко в Общомедия

Биография редактиране

Роден през 1541 година на остров Крит, по това време част от Венецианската република. На 26 години заминава за Венеция да учи. През 1570 г. пътува за Рим, където отваря свое ателие, там обогатява стила си с елементи на маниеризма и венецианския ренесанс. През 1577 г. се установява в Толедо, Испания, където работи и живее до края на живота си.

Ел Греко е смятан за предшественик на кубизма и експресионизма. Работите му, наситени с драматизъм, са вдъхновявали творци като Никос Казандзакис и Рилке. Той е смятан от учените за индивидуалист художник, което прави трудно причисляването му към която и да е конвенционална школа. Неговият стил се характеризира със сливане на византийската традиция със западната цивилизация.

Първоначалното образование на художника включва иконопис, древногръцки език и латински език. Смята се, че е бил кръстен в православната вяра, въпреки влиянието върху творчеството му да е предимно от романокатолическа Испания и неговото признание в завещанието му, че счита себе си за ревностен католик. По времето, когато Ел Греко пристига в Рим, Микеланджело и Рафаел са вече мъртви, но тяхното въздействие върху младите таланти продължава да е ненадминато. Все пак Ел Греко се опитва да наложи свой индивидуален стил и дори критикува изображенията на Микеланджело в Сикстинската капела. И тук идва парадоксът, защото по мнение на критиците той се е учел в стила си предимно от него. Заради своите крайни изказвания Греко предизвиква вражда към себе си от някои от най-изтъкнатите интелектуалци и е принуден да напусне Рим. Заминава за Мадрид, а после за Толедо, който по това време е считан за религиозна столица на Испания. Годините 1597 – 1607, когато Ел Греко живее и работи в Толедо, се оказват най-плодоносните в кариерата му. Той получава няколко големи поръчки за ателието си, където работи със своя помощник – италианския художник Франсиско Пребосте. Между тях са изографисването на олтара на параклиса „Сан Хосе“ в Толедо, три картини за Августинския манастир в Мадрид и олтар за Болницата на благотворителността в Илескас. През 1608 г. художникът получава последната си голяма поръчка за болницата „Свети Йоан Кръстител“ в Толедо. Живее с Жеронима де лас Куевас, без да се жени за нея, от която има син Хорхе Мануел. По време на отпадането на поръчката за болница „Тавера“ Ел Греко се разболява сериозно, прави сина си наследник на неговата воля и на 7 април 1614 г. умира. Погребан е в църквата „Санто Доминго ел Антигуа“.

Характерно за стила на Греко е неговото верую, че цветът има по-голямо значение от формата, както и светлината, и че драматизмът е по-важен от описанието. Стилът му оказва голямо влияние върху художници като Йожен Дьолакроа, Едуар Мане и Пол Сезан, по-късно Джаксън Полък.

Кратка хронология редактиране

  • 1541 – в планинското селце Фоделе, на остров Крит (по това време наричан Кандия), се ражда Доменикос Теотокопулос, наречен Ел Греко
  • 1568 – художникът пристига във Венеция
  • 1570 – премества се да живее в Рим
  • 1577 – пристига в Испания
  • 1578 – ражда се синът на живописеца: Хорхе Мануел
  • 1586 – на 18 май Ел Греко подписва договор за създаване на картината „Погребението на граф Оргас“
  • 1614 – на 7 април Ел Греко умира в Толедо

Галерия редактиране

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за