Венеция
- Тази статия е за града. За града-държава вижте Венецианска република.
Венеция (на италиански: Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн. тона. Населението му е около 259 939 души към 30 юни 2019 г.[1] Градът е разположен върху множество малки острови – около 118 на брой – в плитка лагуна на Адриатическо море, позната като Венецианска лагуна. Соленоводната лагуна заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве. Около 1/3 от града се намира върху континенталната част.
Венеция Venezia | |
Изглед към кулата „Сан Марко“ и Двореца на дожите | |
Страна | Италия |
---|---|
Регион | Венето |
Провинция | Венеция |
Площ | 412 km² |
Надм. височина | 0 m |
Население | 259 939 души (2019) 631 души/km² |
Кмет | Луиджи Бруняро |
Пощенски код | 30100 |
Телефонен код | 041 |
МПС код | VE |
Официален сайт | www.comune.venezia.it |
Венеция в Общомедия |
Символът на Венеция е крилат лъв, който фигурира на знамето и герба на града.
Промишлено-пристанищната част на града се намира на континента. Характеризира се с корабостроене, ремонтиране на кораби, цветна металургия, нефтопреработваща, химическа, електротехническа и лека промишленост. Слави се със занаятчийското си производство на изделия от стъкло – венецианско стъкло, дантели, мозайки.
Във Венеция се намират Държавният бизнес университет „Ca’ Foscari“,[2] Академията за изящни изкуства, консерватория, прочутият оперен театър „Ла Фениче“, военноморската академия, Домът колекция на Пеги Гугенхайм,[3] богати музеи и дворци. Дом е на Венецианското биенале (провеждано през година от 1895 г. насам), част от което е и Венецианският филмов фестивал, който се провежда ежегодно от 1934 г.; и не на последно място – карнавалът на Венеция.
Венеция е морски курорт, център на международния туризъм със световно значение, най-известен с Лидо ди Венеция и Лидо ди Йезоло.
В градския транспорт са запазени традиционните за града гондоли и моторни лодки вапарето.
На това място съществува селище от V век пр.н.е., а градът е създаден през IX век. От X до XIV век е значим център; посредник в търговията между Западна Европа и Изтока.
От Средновековието до 1797 г., Венеция е република – Венецианската република (на венециански: Serenìsima Repùblica Vèneta) – „Светлейшата република Венета“, оглавявана от дожи. Тя е независима държава, съществувала между IX и XVIII век, разполагаща със значим военноморски флот. През периодите 1797 – 1805 и 1815 – 1866 г. е владение на Австрийската империя.
Градът и лагуната са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, поради своята уникалност в стила и архитектурата на сградите – Венето-византийски стил. Венеция е построена върху масивни дървени колове (пилони) – около 8 на брой за кв. м.
Поради слягането и повишаването нивото на морето Венеция е застрашена от постоянни наводнения (на италиански: acqua alta (букв. висока вода). Водният транспорт също уврежда основите на сградите.
През ноември 2019 г., Венеция е сполетяна от наводнение – едно от най-мащабните в историята на града. Нанесени са непоправими вреди на културното наследство. Регистрирани са две жертви.
Административно деление
редактиранеВенецианският Канал Гранде се извива S-образно през центъра на Венеция. Градът се дели на шест административни района още от Средновековието, познати като сестиери:
Сестиери | Карта | |
Канареджо | ||
Кастело | ||
Дорсодуро | ||
Сан Марко | ||
Сан Поло | ||
Санта Кроче |
Климат
редактиранеКлиматична таблица за Венеция | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 16 | 21 | 25 | 23 | 30 | 32 | 37 | 37 | 31 | 27 | 18 | 16 | 37 |
Средни максимални температури (°C) | 5,8 | 8,2 | 12,0 | 16,3 | 21,2 | 24,8 | 27,5 | 27,0 | 23,6 | 18,1 | 11,5 | 6,7 | 16,89 |
Средни температури (°C) | 3,35 | 4,45 | 7,9 | 12,1 | 16,75 | 20,35 | 22,65 | 22,15 | 18,9 | 13,75 | 7,85 | 3,35 | 12,72 |
Средни минимални температури (°C) | −0,9 | 0,7 | 3,8 | 7,9 | 12,3 | 15,9 | 17,8 | 17,3 | 14,2 | 9,4 | 4,2 | 0,0 | 8,55 |
Абсолютни минимални температури (°C) | −12 | −8 | −6 | 0 | 1 | 10 | 10 | 10 | 5 | 0 | −8 | −10 | −12 |
Средни месечни валежи (mm) | 58,1 | 54,2 | 57,1 | 64,3 | 68,7 | 76,4 | 63,1 | 83,1 | 66,0 | 69,0 | 87,3 | 53,7 | 801,9 |
Брой на дните с валежи | 6,7 | 6,2 | 6,6 | 8,2 | 8,3 | 8,9 | 5,7 | 6,7 | 5,4 | 6 | 7,7 | 6,4 | 82,8 |
Източник: www.worldweather.org, www.weatherbase.com и www.weatherbase.com |
Забележителности
редактиране- Площад „Сан Марко“ – около него са разположени едноименната базилика „Сан Марко“, „Прокурациите“, Дворецът на дожите, Кулата-камбанария;
- Базиликата „Сан Марко“ – произведение на венецианската религиозна архитектура;
- Кулата-камбанария на „Сан Марко“ с „Лоджета Сансовино“;
- Дворец на дожите – седалище на управителя на Венецианската република. В днешно време е паметник на архитектурата и музей на изобразителното изкуство;
- „Мостът на въздишките“ – свързва Двореца на дожите със затвора;
- „Прокурациите“ – административни здания, обграждащи площад „Сан Марко“. Делят се на „Стари“ и „Нови“ според периода им на изграждане;
- Библиотека Марчана – една от най-големите библиотеки на Италия;
- „Канал Гранде“ – близо четирикилометров воден път. Главна пътна артерия на историческата част на града;
- „Галерия дел'Акамедия“ – музей-галерия, в който се помещава богата колекция от художествени творби на Джовани Белини, Тиеполо, Тициан, Каналето и др;
- Църквата „Сан Симоне Пиколо“;
- Църквата „Санта Мария ди Назарет“ (Скалци) – образец на бароковото изкуство от втората половина на XVII век. В една от капелите са съхранени стенописи на Тиеполо;
- „Фондако дей Турки“ (Турски склад) – бивш дворец и склад на турските търговци. Паметник на венецианската архитектура от XII – XIII век.
- „Фондако дей Тедески“ (Немски склад) – някогашен склад и представителство на немските търговци;
- Мостът „Риалто“ – сводов каменен мост от XVI век, пресичащ Канал Гранде и свързващ двете основни части на града;
- „Ка' д'Оро“ – дворец в стил „пламтяща готика“. В него се помещава галерията „Франкети“;
- „Ка' Пезаро“ – образец на венецианската архитектура от XVII век;
- Рибният пазар – служил за тържище на риба. Понастоящем е архитектурен паметник.
Известни личности
редактиране- Родени във Венеция
- Томазо Албинони (1671 – 1751), композитор
- Антонио Вивалди (1678 – 1741), композитор
- Ермано Волф-Ферари (1876 – 1948), композитор
- Карло Голдони (1707 – 1793), драматург
- Даниеле Дел Джудиче (1949 – 2021), писател
- Себастиано Ерицо (1525 – 1585), писател
- Виторе Карпачо (1465 – 1526), художник
- Масимо Качари (р. 1944), политик
- Климент XIII (1693 – 1769), папа
- Марко Поло (1254 – 1324), пътешественик
- Джакопо Рикати (1676 – 1754), математик
- Барбара Строци (1619 – 1677), композиторка
- Джовани Батиста Тиеполо (1696 – 1770), художник
- Франческо Хайес (1791 – 1882), художник
- Пати Право (1948), певица
- Починали във Венеция
- Томазо Албинони (1671 – 1751), композитор
- Исак Абрабанел (1437 – 1508), философ и финансист
- Джузепе Бетуси (1512 – 1573), писател
- Ермано Волф-Ферари (1876 – 1948), композитор
- Карел Дюжарден (1640 – 1678), нидерландски художник
- Себастиано Ерицо (1525 – 1585), писател
- Франческо Кавали (1602 – 1676), композитор
- Каналето (1697 – 1768), художник
- Антонио Канова (1757 – 1822), скулптор
- Виторе Карпачо (1465 – 1526), художник
- Клаудио Монтеверди (1567 – 1643), композитор
- Отавиано Петручи (1466 – 1539), художник
- Якопо Сансовино (1486 – 1568), ренесансов скулптор и архитект
- Николо Тарталия (1499 – 1557), учен
- Тициан (1489 – 1576), художник
- Други личности, свързани с Венеция
- Амедео Модиляни (1884 – 1920), художник; учи в града през 1903 – 1906 г.
- Филип Солерс, френски писател; всичките му романи са написани във Венеция.
Източници
редактиране- ↑ ISTAT Население // Посетен на 12.10.2019.
- ↑ Държавен университет Ca' Foscari
- ↑ Гугенхайм – Венеция // Архивиран от оригинала на 2014-10-08.