Емануел Мутафов

български византолог

Емануел Стефанов Мутафов е български византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН.

Емануел Мутафов
български византолог

Роден

Образование Национална гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ"
Атински университет
Научна дейност
Област История, византология
Работил в Институт за изследване на изкуствата при БАН
Семейство
Баща Стефан Мутафов
Майка Снежинка Александрова Мутафова (1932).
Съпруга Илияна Кирилова-Мутафова

БиографияРедактиране

Роден е на 9 януари 1968 г. в София, син е на проф. Стефан Мутафов.

Завършва средното си образование през 1987 г. със златна значка за отличен успех от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“. Дипломната му работа на тема „Паганистични елементи в култа и иконографията на св. прор. Илия“ е издадена като монография същата година.[1] В периода 1988 – 1989 г. следва история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Печели стипендия от Гръцката държавна фондация и в 1996 г. завършва археология и история на изкуството в Атинския университет.[2] В периода 1996 – 1998 г. прави специализация по гръцка и славянска палеография в Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Иван Дуйчев“, София.

Започва преподавателска дейност като учител в средното образование. От 1996 г. до 2000 г. е хоноруван асистент по гръцки език и култура във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2000 г. е назначен като проучвател в Института за изследване на изкуствата (ИИИзк) при БАН, а година по-късно успешно защитава докторантурата си по нова и най-нова обща история в Института за балканистика при БАН. С публикуването на книгата „Европеизация на хартия. Съчинения за живописта на гръцки език от първата половина на XVIII в.“,[3] ученият се утвърждава като един от най-добрите познавачи на ерминиите, техните особености и взаимовръзки и на зографската терминология.[4]

Избран е за старши научен сътудник по средновековно и възрожденско изкуство в ИИИзк при БАН през 2009 г. От 2010 г. е член на Общо събрание (ОС) на БАН и член на Научния съвет на ИИИзк. През 2013 г. е назначен като научен секретар на ИИИзк, а година по-късно е избран за директор на ИИИзк.[5]

През 2014 г. Мутафов става член на редакционната колегия на сборника „Изкуствоведски четения“,[6] а изданията от поредицата стават първите индексирани в Web of Science български сборници в областта на науките за изкуствата. От 2016 г. е член на редакционната колегия на сп. Arta Visuale на Института за културно наследство към Молдовската академия на науките, от 2017 г. е член на редакционната колегия на сп. Papers of BAS – Social Sciences and Humanities. През 2018 г. става член на Управителния съвет на сдружение „Наследство БГ“ по проект BG05M2OP001-1.001 – 0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ с водещ партньор СУ „Св. Климент Охридски“. Същата година става член и на Художествения съвет на Националната галерия, София. През 2019 г. получава втората си хабилитация като професор по средновековно и възрожденско изкуство.[7][8]

Активната си позиция на учен проф. Е. Мутафов изразява в общественото пространство по определени каузи като например отмяната на третата българска изложба в Лувъра;[9] смяната на статута на музей с действаща джамия на „Св. София“ в Истанбул;[10] подкрепя гражданските протести през август 2020 г.;[11] застъпва се за промяна в названието на празника 24 май.[12]

ПубликацииРедактиране

Емануел Мутафов има многобройни научни публикации, част от тях в Гърция, Северна Македония, Италия, Русия, Великобритания, Ирландия, Сърбия, Румъния, Молдова, Албания, като повечето от тях са на чужд език (английски, немски, гръцки, руски).[13][14]

Монографии:Редактиране

Преводи:Редактиране

Емануел Мутафов е преводач на научна литература от/на гръцки език. Превел е на български език три съвременни гръцки романа. Най-известният му превод е на „Малка Англия“ от Йоанна Каристияни.

Илюстрации:Редактиране

Като художник Е. Мутафов се занимава предимно с графика. Илюстрирал е някои от преводите си, както и стихосбирките „Докосване от юг“ на Аристотелис Дарусис и „Анотации към Рая“ на Алън Стивънс.

Източници:Редактиране

  1. Мутафов Е., Паганистични елементи в култа и иконографията на Св. Пророк Илия, София: Изд. Константин-Кирил Философ, 1987, 80 стр.
  2. Wissenschaftskolleg zu Berlin. // Посетен на 14.11.2020.
  3. Литературен форум Брой 5 (489). Книгите. // Slovo.bg Брой 5 (489). 5.02.2002 – 11.02.2002 г.
  4. Гергова, Иванка. Емануел Мутафов навърши 50 години!. // Платформа за изкуства. 9.01.2018.
  5. Publons researchers Emmanuel Moutafov. // Посетен на 14.11.2020.
  6. Институт за изследване на изкуствата. Сборници „Изкуствоведски четения“. // Посетен на 09.11.2020.
  7. НАЦИД. // Преглед на академични длъжности и дисертации на Е. Мутафов. Посетен на 11.11.2020 г..
  8. ИИИзк. Рецензии и становища по конкурс за заемане на академичната длъжност професор. // Посетен на 11.11.2020.
  9. Отменена изложба в Лувъра: Няма да показват икони от България в „ислямска“ експозиция – bTV Новините. // btvnovinite.bg. Посетен на 6 април 2021.
  10. Факти. // Публикувано във факти.бг: Проф. Емануел Мутафов: Превръщането на „Св. София“ в джамия е краят на Европа. 1 юли, 2020.
  11. Утро. // utroruse.com.
  12. Mediafax. // Проф. Емануел Мутафов пред Mediafax: Спорът за българската писменост показа антибългарски настроения сред част от политиците и учените. октомври 22, 2020.
  13. профил на Е. Мутафов в Academia. edu. // Посетен на 09.11.2020.
  14. Google scholars Emmanuel Moutafov. // Посетен на 14.11.2020.
  15. Представяне на сайта на ИИИзк-БАН
  16. Попотодоров, Радко. "ЕВРОПЕИЗАЦИЯ НА ХАРТИЯ" Рецензия на книгата от проф. д-р Радко Попотодоров. // Литературен клуб. 21 март 2002 г..
  17. Brisby, Clair. Emmanuel Moutafov, ‘Europeanisation on Paper’. Treatises on Painting in Greek during the first half of the 18th century. Sofia: Aba, 2001. Pp. 279 (in Bulgarian).. // Cambridge Univercity Press. 2002.

Външни препраткиРедактиране