Емил Коралов
Емил Дончев Станчев, по-известен под псевдонима Емил Коралов, е български писател, дебютирал с драматични романи през 30-те години на XX век и достигнал най-високо признание за романите „Нова летопис“ и „Чинарите зашумяха“.
Емил Станчев | |
Портретна снимка. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
Псевдоним | Емил Коралов |
---|---|
Роден | 2 ноември 1906 г. |
Починал | 29 юли 1986 г. |
Професия | издател, редактор, писател |
Националност | България |
Жанр | стихотворение, роман, повест, приказка, мемоари |
Награди | Димитровска награда (1952) |
Съпруга | Милка Петрова Иванка Митева |
Деца | Ясен Коралов Андрей Коралов Любомир Коралов Емилия Коралова-Стоева |
Емил Станчев в Общомедия |
Биография
редактиранеЕмил Коралов е роден в семейството на учителя литератор и читалищен деец Дончо Станчев-Лъчезаров и учителката Донка Станчева. Завършва гимназия във Враца и немска филология в Софийския университет.
От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си Лъчезар Станчев е издател и редактор на популярния вестник с библиотека „Весела дружина“, където публикува първите български фантастични романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче, и техните летящи столчета в Страната на слънцето).
След това работи в издателство „Народна младеж“ (1947 г. – 1966 г.) заедно с Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев.
Признание и награди
редактиранеНа 24 години Коралов става носител на наградата на Министерството на народното просвещение за романа си „Великата жажда“.
Носител е на Димитровска награда от 1952 г.
Личен живот
редактиранеПървата му съпруга е Милка Петрова-Коралова, учителка по френски език, завършила Сорбоната в Париж, авторка на приключенския роман за юноши „Сама по света“. Заедно с нея издава дълги години вестника за деца „Весела дружина“. Имат трима синове: Ясен, Андрей и Любомир.
Вторият му брак е с известната оперна певица Иванка Митева, от която има дъщеря Емилия. Емилия Коралова-Стоева се занимава с теория и критика на художествения превод.
Библиография
редактиране- Информацията в този раздел подлежи на допълване.
- „Нова летопис“ – 1953 г.
- „Чинарите зашумяха“ – 1965 г.
- „Септемврийци – 1923 г.“ – 1945 г.
- „Дъщерята на партизанина“ – 1948 г.
- „Великата жажда“ – 1930 г.
- „Непримиримите“ – 1938 г.
- „Край Марица“ – 1952 г.
- „Отражения в Марица“ – 1968 г.
- „Каблешково гори“ – 1949 г.
- „Малкият въстаник“ – 1960 г.
- „Тези, които обичаме“ – 1961 г.
Външни препратки
редактиране- Емил Коралов в БГ-Фантастика
- Произведения на Емил Коралов в Моята библиотека
- От и за Емил Коралов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Емил Коралов в Литературен свят
- Галина Минчева, „Наследниците на Емил Коралов са хора на словото“, в. „Сега“, 17 ноември 2001