Весела дружина
„Весела дружина“ е седмичен илюстрован вестник за деца и юноши. Излиза в София през 1933 – 1947 г.[1][2]
| „Весела дружина“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | седмичник |
| Начало | октомври 1933 г. |
| Край | 18 май 1947 г. |
| Цена | 2 лв. |
| Издател | Емил Коралов и Лъчезар Станчев |
| Главен редактор | Емил Коралов и Лъчезар Станчев |
| Език | български език |
| Тираж | 5000 – 12 000 |
| Държава | Царство България |
В него се публикуват разкази, повести, стихотворения, пътеписи, гатанки, картинни романи и романи от известни български писатели и световни автори като Ерих Кестнер, Карел Чапек, Ръдиард Киплинг. Съдържанието му е разнообразно, като във вестника се поместват художествени и научнопопулярни статии. Забележителната популярност на вестника се основава на фантастичните сериали за Жари и Морското момиче в „Страната където хората хвърчат“ от Емил Коралов, хумористичните комиксови стихотворни сериали с герои Бежко, Бързолет, Летка, Хитрушан и Филистимчо от Лъчезар Станчев и приключенията „Сама по света“ от Милка Петрова – Коралова.[3]
Редактори-издатели на вестника и приложението от малки книжки „Библиотека Весела дружина“ са:
1. Емил Коралов (Емил Дончев Станчев) и Лъчезар Станчев (Лъчезар Д. Станчев) в 1933 – 1937 г. (като издател е записан Веселин Д. Станчев само за първия брой).[4] Редакцията е на ул. Камчия (Леонардо да Винчи) № 2, София. [5] Веселин Д. Станчев е най-възрастния брат на Емил и Лъчезар и главен организатор на вестника през целия 15-годишен период на издаване. Той има най-значителен принос за изключителния тираж и популярност на вестника в сравнение с всички подобни издания.
2. Асен Разцветников, Емил Коралов, Лъчезар Станчев (от 1942 г.), Веселин Станчев, Ценко Цветанов в 1938 – 1944 г. Запазен е договорът за редакторство. [3] Редакцията се намира на ул. Стефан Караджа № 30, София.
3. Емил Коралов и Лъчезар Станчев в 1944 – 1947 г.
Художници илюстратори са Стоян Венев, Вера Лукова, Вадим Лазаркевич и Борис Ангелушев. [1][2]
В година X – 1942/43 са издадени 40 броя на вестника заедно с шест книги от „Библиотека Весела дружина“ с годишен абонамент 90 лева.
От 1942 година към редакторите-издатели на Весела дружина отново се присъединява Лъчезар Станчев заедно с библиотека от (40 броя годишно) малки книжки под името „Герои“, които той редактира-издава с илюстратор Вадим Лазаркевич. След войната библиотека „Герои“ е включена в списък със забранени за разпространение книги поради „велико-български шовинизъм“.
Бележки
редактиране- ↑ а б Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, т. 1, с. 168 – 169 // Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1962 г. Архивиран от оригинала на 2016-03-07. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1354.
- ↑ а б Чернокожева, Р., Лъчезар Станчев във в. Весела дружина, В сборник „Лъчезар Станчев от 30-те до игото на Париж и Усмивката“, стр. 39, изд. на Институт по литература при БАН, София, (2011)
- ↑ Геров, Ал., Първото ми стихотворение при Лъчезар Станчев, в Париж под слънце и благи думи от приятели, стр. 9, изд. П. и П. Славейкови, София (1998)
- ↑ Станчева, Ел., За Емил и Милка, в „Под шума на чинарите“ – спомени за Емил Коралов, стр. 52, изд. Иван Вазов, София, (1996)