Емил Кръстев е български писател, журналист и книгоиздател[1].

Емил Кръстев
български журналист и писател
Роден
Националност България
Литература
Дебютни творбиЛуда надежда, 1984 г.
Известни творбиКарибски плажове, Кръговрат, Уебсайт, Медии, Лунен загар, През екологичния лабиринт
НаградиЗлатното перо (СБЖ), Орден "Кирил и Методий"
Семейство
БащаКирил Кръстев
МайкаЦветанка Апостолова
СъпругГалина Кръстева
ДецаДимитър Кръстев, Цвета Митова, Рангел Кръстев
Подпис
Уебсайтemilkrastev.bg

Биография редактиране

Емил Кръстев е роден в София през 1948 г. в семейството на известния български баритон н. а. Кирил Кръстев.[2] През 1975 г. започва работа като репортер във в. „Орбита“[3]. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма „Христо Ботев“. Става един от основните автори в предаването за опазване на природата „За ведро небе, за чиста земя“.

От 1981 г. до 1985 г. е завеждащ отдел във в. „АБВ“. Там представя оригиналните и преводните научнопопулярни и научнофантастични книги, издавани у нас. От 1985 г. до 1991 г. е главен редактор на издателство „Земиздат“[2]. В него създава поредицата „Екологичен свят“ от книги за опознаването и опазването на природата, която включва всички жанрове от наши и чуждестранни автори – Джералд Даръл, Ди Браун, Константин Константинов, Иван Вазов, Николай Хайтов, Петър Берон, Иван Серафимов и други. През 1990 г. започва издаването на ЕКО – периодично приложение към към същата поредица, което се занимава с екологичните и социалните проблеми на времето.

През 1991 г. основава издателство „Гея-Либрис“[2]. Издава научни и художествени произведения на десетки български и чуждестранни автори[4]. През 1996 г. издава и списание „Свят“. Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Печата разкази и есета в младежкия печат.

В литературата дебютира през 1984 г. с повестта „Луда надежда“ в библиотека „Смяна“ на издателство „Народна младеж“. Автор е и на книгите „Карибски плажове“, „Кръговрат“[5], „Уебсайт“, „Медии“, „Лунен загар“, „През екологичния лабиринт“ и други.

За романа „Кръговрат“ редакторът на книгата, поетът Паруш Парушев, споделя в своя критична статия от 2021 г.: „Имам усещането, че Емил Кръстев улавя словото, което съзнанието твори, малко преди то да се превърне в осъзната реч, излязла от устата.“[6] За романа „Медии“ проф. Симеон Янев пише „поставен в контекста на днешната българска проза няма вариант на подобие.[7]

Библиография редактиране

  • 2023 – Карибски плажове, „Гея-Либрис“, София
  • 2021 – Кръговрат – второ издание, „Гея-Либрис“, София
  • 2021 – Пиеси, „Гея-Либрис“, София
  • 2017 – Уебсайт, „Гея-Либрис“, София
  • 2016 – Медии, „Гея-Либрис“, София
  • 2012 – Плацента, „Гея-Либрис“, София
  • 2011 – Макиаж, „Гея-Либрис“, София
  • 2010 – Сянката, „Гея-Либрис“, София
  • 2008 – Кръговрат – първо издание, „Захари Стоянов“, София
  • 1990 – Болка, Сборник „Земя“, „Земиздат“, София
  • 1988 – Лунен загар, „Христо Г. Данов“, Пловдив
  • 1988 – Змейова гонитба, „Земиздат“, София
  • 1986 – През екологичния лабиринт, „Народна младеж“, София
  • 1984 – Луда надежда, „Народна младеж“, София
  • 1977 – Началото, Сборник „Да намериш себе си“, „Народна младеж“, София
  • 1976 – По следите на една идея, Сборник „По следите на една идея“, „Народна младеж“, София

Статии редактиране

  • „Труден роман на труден писател“ – сп. Везни, бр. 8, 2017 г.
  • „Малък роман за голямото ни безвремие“ – алманах „Културна палитра“, бр. 6 – 7, 2014 г.
  • „Писателят трябва да говори със собствения си език“ – литературен алманах „Света гора“, 2010/2011
  • „Емил Кръстев. Кръговрат“ - литературен алманах „Света гора“, 2009
  • „Да не режем клона“ – в. „Литературен фронт“, 13 април 1989 г.
  • „Книга, която не е шедьовър, но…“ – сп. Септември, бр. 4, 1989 г.
  • „Ще изтръгнем ли бодлите на цивилизацията?“ – в. АБВ, 19 май 1987 г., брой 20

Източници редактиране