Емил Попов (радист)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Емил Попов.

Емил Николов Попов (агентурен псевдоним Пар) е български комунист, член на РМС и участник в българската комунистическа съпротива през Втората световна война.

Емил Попов
български радист
Роден
Починал
22 ноември 1943 г. (32 г.)
Националностбългарин
Военна служба
ПрякорПар
Служил наFlag of the Soviet Union.svg СССР,
Flag of Bulgaria.svg България
Род войскиНародоосвободителна въстаническа армия
ВойниВтора световна война
Семейство
БащаНикола Попов
МайкаПаунка Попова

Радист на разкритата разузнавателна група на Александър Пеев (Боевой) и разстрелян на 22 ноември 1943 г. на гарнизонното стрелбище в София след присъда по обвинения по Закона за защита на държавата[1].

БиографияРедактиране

Емил Попов е роден на 28 ноември 1910 г. във Велико Търново. Баща му, Никола Попов, е учител. Майка му се казва Паунка. Семейството има четири деца – Иван, Ирина, Емил и Маруся. Брат му Иван Попов става основоположник на електронната промишленост в България. Емил е братовчед на Иван Джаков – първия български радиолюбител. През 1920 г. баща му е уволнен от училището заради пропаганда на комунистически идеи и семейството се премества да живее в София.[1]

Агентурна дейност

През 1941 г. Емил Попов се намира на свръзка при военния аташе и резидент на съветското разузнаване в посолството на СССР в София полковник Иван Дергачев. След нападението на Нацистка Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г., Дергачев дава указания на Александър Пеев да се свърже с Емил Попов, чрез Димитър Павлов, шурей на Кръстю Белев. Пеев (Боевой) събира разузнавателна информация за германските войски в България, политическата обстановка в страната и други сведения, които предава на Емил Попов. Попов отначало дава информацията на Иван Джаков, който я предава по морзовата азбука, чрез късовълнова радиостанция в разузнавателния център в СССР („Дубок“). По-късно Джаков е мобилизиран в противовъздушната отбрана на София. Емил Попов инсталира нелегалната радиостанция в собствената си квартира на ул. „Цар Самуил“ №25 в София[1] и започва самостоятелно да поддържа радиовръзка с Москва.[2] Александър Пеев знае, че събира информация в интерес на СССР, но не знае как се предава тя, след като я предостави на Емил Попов.[3]

Съд и разстрел

На 15 април 1943 г. Емил Попов е засечен и арестуван по време на радиовръзка с разузнавателния център в СССР („Дубок“). По-късно са разкрити и арестувани Александър Пеев, Иван Владков и Иван Джаков.[2]

По наказателно дело №1541/1943 Емил Попов, Александър Пеев и Иван Владков са осъдени на смърт от Софийския военно-полеви съд и са разстреляни на гарнизонното стрелбище в София на 22 ноември 1943 г. Иван Джаков е осъден на 8,5 години затвор, от които излежава година и на 8 септември 1944 г. е освободен от правителството[2].

В изкуствотоРедактиране

През 1979 г. в Народна република България по сценарий на Павел Вежинов е заснет телевизионен сериалСами сред вълци“, посветен на разузнавателната дейност на Александър Пеев и неговите сътрудници. Личността на Емил Попов е пресъздадена от Стойно Добрев.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Стоянов-Бигор, Георги. С голямата мярка на историята. // в-к „Нова Зора“, бр. 22, 03.06.2008. Посетен на 10.11.2015.
  2. а б в Данев, Панайот. Радиолюбителството в България. История, факти, спомени. София, Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1998. с. 182.
  3. Изповед от д-р Александър Константинов Пеев, подсъдим по наказателно дело № 1541 /1943 г. до Председателя на Софийския военно-полеви съд