Енгелберт (Каринтия)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Енгелберт.

Енгелберт II (на немски: Engelbert, Engelbert II), † 13 април 1141 в манастир Зееон) от род Спанхайми, е маркграф на Марка Истрия, Крайна и Верона (1107 – 1123) и херцог на Каринтия (1123 – 1135).

Енгелберт
маркграф на Марка Истрия, Крайна и Верона; херцог на Каринтия
Роден
Починал

Религия католицизъм
Семейство
Род Спанхайми
Баща Енгелберт I
Братя/сестри Хайнрих IV
Деца Енгелберт III
Улрих I
Рапото I
Хартвиг II фон Спанхайм

БиографияРедактиране

Той е третият син на граф Енгелберт I фон Спанхайм († 1096) и Хедвиг от Саксония († 1112) от Фриули, дъщеря на херцог Бернхард II от род Билунги и на Еилика († 1056) от род Швайнфурти. През април 1095 г. баща му Енгелберт влиза в подарения от него през 1091 г. манастир „Св. Павел“ в Лавантал като монах и умира на 1 април 1096 г.

Чрез женитбата Енгелберт II с Ута, дъщеря наследничка на бургграф на Пасау Улрих, той получава големи собствености югозападно от Пасау, в Роттал и в Изенгау. С втория си брак с богатата Аделхайд фон Лехсгемюнд, вдовица на умрелия Маркварт от Марквартщайн, Енгелберт получава и други собствености в Химгау. От тези земи Енгелберт образува Графство Крайбург-Марквартщайн и става фогт на манастир Баумбург. През 1100 г. той построява замък, който става център на това графство. През 1091 г., по нареждане на баща му, Енгелберт II довежда монаси от манастир Хирсау за новопостроения домашен манастир „Св. Паул“. През 1099 г. той става неговият първи фогт.

През 1108 г. Енгелберт е определен от Хайнрих IV за последник на Буркхард за маркграф на Истрия. Маркграфството е до 1173 г. собственост на Спанхаймите.

Енгелберт II влиза в свитата на Хайнрих V и участва на неговата коронизация на 13 април 1111 г.

На 14 декември 1123 г. брат му Хайнрих IV умира и Енгелберт го последва като маркграф на Верона и херцог на Каринтия. Той поделя собствеността си между синовете си и се отказва от повечето си титли. През 1135 г. се отказва от титлата херцог и император Лотар III я дава на синът му Улрих I. След това Енгелберт влиза в бенедиктанския Зееон в Химгау. Там той умира през 1141 г. като монах и е погребан там.

Той е, за разлика от баща му, верен привърженик на Салическата династия, и с братята си голям противник на архиепископите на Залцбург, на епископите на Гурк и Бамберг и често спорел с патриарха на Аквилея.

ФамилияРедактиране

Енгелберт е женен за Ута от Пасау (* 1085, † 9 февруари 1150), единствената дъщеря на граф Улрих фон Пасау († 1099) от род Диполдинги-Рапотони и Аделхайд фон Меглинг-Фронтенхаузен-Лехсгемюнд, вдовица (от ок. 1085) на Маркварт фон Марквартщайн. Двамата имат децата:

ИзточнициРедактиране

  • Friedrich Hausmann, Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
  • Walter Brunner, Das Werden der Landesgrenze gegen Kärnten und Salzburg in: Das Werden der Steiermark, Verlag Styria, Graz 1980.
  • Eberhard Graf zu Ortenburg-Tambach, Geschichte des reichsständischen, herzoglichen und gräflichen Gesamthauses Ortenburg – I.: Das herzogliche Haus in Kärnten., Vilshofen 1931.

Външни препраткиРедактиране