Еникьой (вилает Одрин)

(пренасочване от Еникьой (Вилает Одрин))
За други села с това име вижте Еникьой.

Еникьой (на турски: Paşayenice, Пашаенидже) е село в Източна Тракия, Турция, вилает Одрин.

Еникьой
Paşayenice
— село —
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина15 m
Население171 души (2000)
Пощенски код22600

География редактиране

Селото се намира на 15 километра югозападно от Узункьопрю. От Одрин е отдалечено на 80 километра.

История редактиране

В XIX век Еникьой е българско село в Узункьоприйска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Еникьой (Yaan-keui) има 75 домакинства и 398 българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 306 български екзархийски семейства или 1495 души.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Ени кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

В периода на Руско-турската война (1828-1829) г. част от населението се преселва, подгонено от насилията на османские власти в Бесарабия и Северна Добруджа и основава нови села със същото име там. Българското население на Еникьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

През 1928 година селото е преименувано на Пашаенидже. Населението му състои от бежанци от Румелия.[4]

Личности редактиране

Родени в Еникьой
  •   Антим Ловчански (1884 – 1939), български духовник
  •   Димитър Ив. Кехлибаров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, търговски служител, 2 рота на 11 сярска дружина, бронзов медал[5]
  •   Никола Димитров, македоно-одрински опълченец, 5 рота на 5 одринска дружина, ранен[6]
  •   Никола Савов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, земеделец, 3 рота на 11 сярска дружина[7]
  •   Сотир Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина, ранен[8]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 26.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
  4. Nişanyan, Sevan. Index-Anatolicus: Türkiye yerleşim birimleri envanteri // Посетен на 14 януари 2021. (на турски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 600.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 226.