Еникьой (Дедеагачко)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Еникьой.
Еникьой или Джедидкьой или Кьосмеджид, Кюсмеджит (на гръцки: Ιάνα, Яна) е бивше българско село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач.
| Еникьой Ιάνα | |
  Еникьой  Еникьой  Еникьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Дедеагач |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 232 m |
География редактиране
Селото е било разположено в началото на прохода между планините Овчарица (Цопан) от запад и Пеперуда (Вуна Евру) от север.
История редактиране
В XIX век Еникьой е българско село във Ференската кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ново-село (Novo-selo) има 220 домакинства и 1054 жители българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 280 екзархийски български семейства.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Еникьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Личности редактиране
- Родени в Еникьой
Ангел Лафчиев (1868 – след 1943), български революционер- Ангел Петков, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1 и нестроева рота на 5 одринска дружина[4]
- Вълчо Атанасов Тюркеджиев (1875 – 1920), български революционер
- Датко Янчев Пърнаров (1899 – ?), български търговец, съден от Народния съд[5]
- Димитър Табаков (1860 – ?), български революционер
- Мито Стратиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, кошничар, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[6]
- Курти Иванов Куртев, деец на ВМОРО, заселил се в Дедеагач и избран за председател на околийския комитет в 1907 година[7]
- Недялко Чавдаров, български революционер
- Починали в Еникьой
- Георги Ковачев Василев, български военен деец, санитарен поручик, загинал през Първата световна война[8]
- Митрю Карабелята (? - 1908), български революционер и съратник на войводата Тане Николов
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 35.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 547.
- ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 331, л. 106
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 682.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 425, л. 13; а.е. 209, л. 49, 50