Еникьой (дем Амфиполи)
Тази статия е за селото край Амфиполи в дем Амфиполи, Гърция. За други населени места с това име вижте Еникьой. За античния град вижте Амфиполис.
Еникьой (на гръцки: Αμφίπολη, старо Νεοχώρι, Неохори[2]) е село, част от дем Амфиполи, Гърция.
| Еникьой Αμφίπολη | |
| — село — | |
 | |
  Еникьой  Еникьой  Еникьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Географска област | Сярско поле |
| Площ | 20,233 km²[1] |
| Надм. височина | 112 m |
| Население | 170[2] души (1991) |
| Покровител | Апостол Павел[3] |
География
редактиранеСелото е разположено край останките на едноименния древногръцки град Амфиполис.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеГръцка статистика от 1866 година показва Еникьой (Γενί-κιόϊ) като село със 175 жители гърци.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йеникьой (Yéni-keuy) живеят 360 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Йени кьой (Yéni-keuï) е посочено като село с 52 домакинства и 180 жители гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Ени-Кіой като село с 35 гръцки къщи[7] и пише:
| „ | Ени Кьой, християнско село; има 1 църква. Отглежданият тук тютюн е от най-хубавия вид. Жителите са гърци; от града е отдалечено на 5 часа разстояние.[8] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Еникьой брои 230 гърци.[9]
В Гърция
редактиранеВследствие на Балканските войни в 1912 – 1913 година селото попада в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Али Пасадес[10] | Άλή Πασάδες | Капетаниос | Καπετάνιος[11] | възвишение в Кушница ЮИ от Еникьой[10][10] |
| Кара баир[10] | Καρά Μπαΐρ | Мавровуни | Μαυροβούνι[11] | възвишение в Кушница (386 m) И от Еникьой[10] |
| Бартина[10] | Μπαρτίνα | Клефтис | Κλέφτης[11] | възвишение в Кушница ИСИ от Еникьой[10] |
| Дегли тепе | Δεγλή Τεπέ | Трелос | Τρελλός[11] | възвишение ССИ от Еникьой и Ю от Нова Локвица (132 m)[10] |
Бележки
редактиране- ↑ www.statistics.gr // Архивиран от оригинала на 22 юли 2021 г.
- ↑ а б Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 35. (на английски)
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 183.
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)